От гарант за стабилност до искания за сделка - ролята на Тръмп на Западните Балкани

От края на Балканските войни през 90-те години на миналия век САЩ са един от основните гаранти за стабилност и развитие на Западните Балкани. Страната следва тристранен подход към ангажимента си в региона, което е изключително важно за него. Дали обаче нещата се променят? Отговор на въпроса търси нов доклад, цитиран от SeeNews.

Първо, Америка засили сигурността в региона чрез разширяване на членството в НАТО до половината държави и поддържане на военно присъствие в Косово. Второ, САЩ изигра дипломатическа роля, като посредничи в ключови политически споразумения, като Дейтънското и Брюкселското споразумение, като същевременно използва принудителни мерки като санкции. Трето, страната подкрепи икономическото развитие чрез подкрепяни от правителството инвестиции, ангажиране на частния сектор и инициативи, насърчаващи регионалната търговия.

Заедно тези усилия са насочени към напредък както на регионалната стабилност, така и на евроатлантическата интеграция, последната от които ще завърши с присъединяването към ЕС.

Тази парадигма вероятно ще се промени при втората администрация на американския президент Доналд Тръмп. Това не е нещо ново за Тръмп. Предишната му администрация до голяма степен не беше ангажирана със Западните Балкани, оставяйки съществуващата политика да остане почти непокътната, като същевременно възприе по-открит подход към някои авторитарни лидери.

Икономическото сътрудничество беше гарантирано от американски инвестиции - като стимул за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово, като същевременно беше блокирана китайската конкуренция. На практика промяната при Тръмп беше по-скоро тонална, отколкото съществена. Администрацията на президента Джо Байдън последва подобен подход.

Източник: EPA/БГНЕС

Ангажиментът на САЩ беше оформен около демокрацията и ценностите, но регионалната стабилност беше приоритет пред демократичното подобрение, като на правителствата бяха представени моркови и тояги за противодействие на руското и китайското влияние. Днес изглежда малко вероятно втората администрация на Доналд Тръмп да прояви по-голям интерес към Западните Балкани. въпреки това по-широките промени във външната политика на САЩ ще имат преки последици за региона.

Всъщност, дългогодишната враждебност на Тръмп към НАТО, съчетана с неговия транзакционен подход към дипломацията, може потенциално да остави Западните Балкани без важен посредник в същото време, когато тяхната архитектура за сигурност е изправена пред дълбоки промени.

Стратегически интереси: инвестициите на Китай в Западните Балкани растат главоломно

Само в Сърбия китайските инвестиции достигнаха 10,3 милиарда евро

Сигурността

Архитектурата за сигурност на голяма част от Западните Балкани е изградена върху НАТО, където САЩ все още са доминиращата държава. Албания, Черна гора и Северна Македония са членове на алианса, докато Косово е протекторат. Тези държави могат, на теория, да разчитат на подкрепата на своите съюзници в НАТО, включително на САЩ, в случай на въоръжен конфликт.

И все пак има признаци, че администрацията на Доналд Тръмп ще намали военните ангажименти на САЩ в чужбина, включително в мисиите на НАТО. Целта е да се окаже натиск над Европа да поеме основната отговорност за своята сигурност и тази на своите съседи.

Американската военна помощ и трансферите на оръжия за Западните Балкани вече навлязоха в период на несигурност. 90-дневното замразяване на чуждестранната помощ от администрацията на американския президент, въведено от държавния секретар Марко Рубио в края на януари 2025 година, на практика постави под контрол цялата помощ за сигурност.

Ключовите програми в това отношение са чуждестранни военни продажби (FMS), чуждестранно военно финансиране (FMF) и излишни отбранителни артикули (EDA). Докато FMS ще продължи, промените във FMF и EDA вероятно са под въпрос, защото се базират на безвъзмездни средства, към които администрацията на Тръмп е скептична. Тези промени показват, че ангажираността на САЩ с регионалната сигурност ще бъде условна и селективна, в най-добрия случай ще е водена не от дългосрочно изграждане на съюзи, а от оценка дали такава подкрепа носи незабавна и осезаема печалба.

Дипломацията

Дипломатическият подход на администрацията на Доналд Тръмп вероятно ще повтори миналите му действия, намалявайки ангажираността, освен ако не види ясни възможности за бързи и символични "победи". Прецедент е, че това отношение е осигурено от споразуменията за икономическо нормализиране на Косово и Сърбия, които бяха сключени именно от Тръмп през 2020 година. Това беше списък с желания от трансгранични икономически инициативи, изпълнението на които се очакваше да стимулира по-нататъшно сътрудничество. Споразуменията обаче не доведоха до резултат.

С 25% нагоре: митата на Тръмп върху вноса на стомана и алуминий влизат в сила, но Европа отмъщава

Какви са контрамерките на ЕС?

От 16-те ангажимента в Споразумението от 2020 година само три са изпълнени изцяло през последните пет години. В Западните Балкани открояващ се пример за "голяма сделка" между Сърбия и Косово може да включва размяна на територии - идея, обсъждана още при първата администрация на Тръмп.

Едно такова споразумение ще включва размяна на територии въз основа на етнически мнозинства, като Сърбия ще получи райони със сръбско мнозинство в Северно Косово, а Косово ще получи населени с албанско мнозинство райони в Сърбия като долината Прешево. Макар и на пръв поглед привлекателно като проста транзакционна корекция на замразен конфликт, това неизменно ще се сблъска с пречки.

Първо, това е силно оспорван момент дори в кръга на Доналд Тръмп. Второ, правителството на Косово се ръководи от премиера Албин Курти, чието Движение за самоопределение (LVV) категорично се противопоставя на подобно решение. След загубата на абсолютното си мнозинство на парламентарните избори през февруари обаче, LVV ще изисква коалиционен партньор, чиято надеждност не е гарантирана.

Колкото до санкциите, в Западните Балкани те функционират като тоягата, която придружава дипломатическите усилия на САЩ, оказвайки натиск върху политическите лидери да спазват мирните споразумения, демократичните реформи и геополитическите позиции, като същевременно наказват корупцията.

Източник: EPA/БГНЕС

Администрацията на Джо Байдън, през последната седмица от неговото управление, поднови съществуващите санкции, отнасящи се до Западните Балкани, като разшири критериите за блокиране на собственост и спиране на влизането в САЩ на различни лица и лидери на компании.

Икономическата ангажираност

Президентът на САЩ Доналд Тръмп последователно се стреми да промени международните споразумения в подобни на бизнес сделки, от които САЩ се облагодетелстват пряко, обикновено чрез продажби или инвестиции, а не чрез безвъзмездни средства или заеми. Тази стратегия доведе до преминаване от договорености, които насърчават дългосрочни партньорства и развитие към неприкрити търговски отношения. Освен това, днешната администрация няма особен интерес от спазването на антикорупционните стандарти.

През февруари тя стопира Закона за чуждестранните корупционни практики от съображения за национална сигурност, която обвърза със способността на американските компании да осигурят "бизнес предимства" в стратегически сектори като критични минерали, дълбоководни пристанища и инфраструктура. Тази стратегия вероятно ще бъде приложена в Западните Балкани, тъй като американските фирми се опитват да спечелят надмощие, особено над китайските конкуренти.

Източник: Rio Tinto

Въпреки че е англо-австралийско предприятие, литиевата мина на Rio Tinto в Ядар, Сърбия, е ключов пример за проекти, които са в съответствие със стратегическите приоритети на администрацията на Тръмп. Проектът осигурява на западните инвеститори контрол върху критичните минерали, които ще снабдяват Европа. Инвестизията е противоречива и предизвика обществени протести в цялата страна поради опасения относно екологичните щети, липсата на прозрачност и възприеманото приоритизиране на корпоративните и геополитически интереси пред местните общности.

Върховният съд на Сърбия отмени забраната за литиевия проект за $2,4 милиарда на Rio Tinto - какво следва

Според съда сръбското правителство е "прекрачило границите на своята компетентност"

Администрацията на Доналд Тръмп ще продължи да създава възможности и за улесняване на навлизането на втечнен природен газ (LNG) в региона. Например, вероятно ще настоява за реализацията на предложения LNG терминал в пристанището на Вльора в Албания, чието развитие е в застой.

"Мижав интерес"?

В известен смисъл Западните Балкани представляват малък интерес за Доналд Тръмп, тъй като комбинираното им икономическо влияние е скромно. И все пак регионът е от стратегическо значение поради близостта си до ЕС, както и заради големия интерес, който държави като Китай, Русия и Турция имат към тези страни.

Промените в политиката, въведени Тръмп, намаляват стимулите за държавите в региона да подобрят своето управление. Това съвсем не означава, че регионалната политика на предишните американски администрации някога е била перфектна. Просто сега нещата изглеждат още по-зле.

Междувременно инвестициите на САЩ вероятно ще станат по-корпоративно ориентирани, чрез сключването на големи сделки в енергетиката и инфраструктурата, но с по-малко предпазни мерки. Инвеститорите трябва да се подготвят за среда с по-висок риск, където ориентирането в политическите позиции ще бъде от ключово значение за осигуряване на възможности и смекчаване на излагането на геополитически рискове.