Растящото влияние на изкуствения интелект върху търсенето в интернет поставя под въпрос самия модел на отворената мрежа, а Google се оказва в центъра на тази трансформация. Нови данни на SparkToro и Similarweb показват, че 68% от търсенията в САЩ вече приключват без нито едно кликване към външен сайт - рязък скок спрямо 2024 г., когато този дял е бил около 60%.
Това означава, че за всеки 1000 търсения едва 276 водят до посещение на реален уебсайт, което представлява спад от приблизително 23% за две години.
Основният двигател на тази промяна са т.нар. AI Overviews - автоматично генерирани обобщения, които се появяват в над 20% от резултатите и намаляват вероятността потребителят да отвори линк с близо 60%. Така Google постепенно се превръща в затворена екосистема, в която потребителите получават отговорите директно, без да напускат платформата.
Паралелно с това нараства делът на търсенията, които водят до нови вътрешни заявки, както и платените кликвания, което допълнително укрепва бизнес модела на компанията.
Тази тенденция има сериозни последици за онлайн медиите и създателите на съдържание, които губят трафик и приходи. Данни от хиляди сайтове показват устойчив спад в посещенията, а експерти вече препоръчват нов подход - т.нар. "zero-click" маркетинг, при който целта е изграждане на разпознаваемост без директно посещение на сайт.
На този фон обаче се появява потенциална спирачка на процеса. Германски съд постанови, че Google носи отговорност за невярна информация, генерирана от неговите AI обобщения - решение, което може да има глобални последици, съобщава Ars Technica. Делото е заведено от издатели, които са били неправомерно свързани със съмнителни практики и измами. Въпреки уведомленията, компанията не е коригирала съдържанието своевременно.
Съдът отхвърля ключов аргумент на Google, че потребителите знаят за възможни грешки в AI и трябва сами да проверяват информацията. Според магистратите, за разлика от традиционната търсачка, която просто показва линкове, AI обобщенията създават "самостоятелни и съдържателни твърдения", които могат да влияят на общественото мнение.
Още по-съществено е, че част от неверните твърдения дори не се съдържат в източниците, на които системата уж се позовава.
Това разграничение е критично: ако класическото търсене е посредник, AI вече действа като издател. Именно затова съдът приема, че отговорността за корекция на грешките лежи изцяло върху Google, който контролира алгоритъма. Наложената временна забрана за разпространение на невярната информация е първият подобен случай, в който съд държи AI система отговорна за съдържанието ѝ.
Решението подкопава и друга важна защита на технологичните компании - че AI е просто допълнителна функция. Съдът подчертава, че използването на търсачка е напълно възможно и без AI обобщения, което означава, че те не са необходима част от услугата и не могат да се ползват със същите правни облекчения.
Проблемът се изостря от поведението на потребителите. Проучвания показват, че мнозинството не проверява източниците зад AI отговорите, дори когато има линкове. В същото време анализи сочат, че тези системи грешат в около 9% от случаите и често приписват неточна информация на източници.
Това създава риск от масово разпространение на подвеждащо съдържание с реални икономически и репутационни щети.
САЩ засега не са приели подобна правна линия, но ако и други юрисдикции последват германския пример, технологичните гиганти могат да се изправят пред вълна от съдебни искове. Това би променило не само начина, по който работят AI системите, но и цялостния модел на онлайн търсене. Може би даже да го върне крачка назад.
USD
CHF
GBP
