БАСЕЛ: Няма как компания да спечели търг, а 6 месеца по-късно да купува медта с 30% по-скъпо

Рязкото поскъпване на медта вече не е само тема за международните пазари. След като цената на ключовия метал премина границата от $12 хиляди за тон на Лондонската метална борса (LME), отражението започва да се усеща и в един далеч по-малко видим, но критично важен сектор у нас - поддръжката на българската електроенергийна система.

За проблема предупреждава Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ). Според организацията действащият модел на обществените поръчки не отчита достатъчно резките промени в цените на основните суровини. При договори с фиксирани стойности рискът от поскъпването остава изцяло за сметка на изпълнителите. Това поставя под натиск ремонтите на вече работещите генератори, трансформатори, подстанции и електропроводи.

Данните показват, че натискът върху сектора не е пренебрежим. По информация на НСИ цените на производител в отрасъл "Производство на основни метали" са нараснали с 19,8% през април и с 21,5% през май на годишна база. При ремонтите на генератори и силови трансформатори медта може да формира до 60% от стойността на използваните материали, което прави предварително заложените бюджети все по-трудни за изпълнение.

Източник: amonraenergy.bg

"Няма как една българска компания да спечели търг при едни цени, а 6 месеца по-късно да купува медта с 30% по-скъпо и да изпълни договора без риск от фалит", коментира пред Money.bg председателят на БАСЕЛ д-р инж. Димитър Белелиев.

Риск с постепенно натрупване

Белелиев уточни, че предупреждението не означава непосредствен риск за работата на електроенергийната система. "Рискът не означава, че утре електроцентралите ще спрат да работят. Той се натрупва постепенно", коментира той.

По думите му първият ефект би бил отлагане на планирани ремонти, тъй като определените бюджети вече няма да покриват реалната стойност на материалите. След това може да се стигне до намаляване на броя на фирмите, които са готови да участват в подобни процедури. И дори част от обществените поръчки да останат без кандидати или да бъдат забавени заради обжалвания.

В краткосрочен план, смята той, това може да доведе до натрупване на нереализирани ремонти и постепенно преминаване от планова към аварийна поддръжка.

"Аварийният ремонт винаги е по-скъп, извършва се в условия на спешност и ограничени срокове и често води до по-продължително извеждане на съоръженията от експлоатация", посочи още Белелиев.

Най-засегнати според него са генераторите в ТЕЦ и ВЕЦ, силовите трансформатори, подстанциите, електропроводите и разпределителните мрежи. Това е така, тъй като при тях се използват значителни количества мед, алуминий, електротехническа стомана и специализирани изолационни материали.

Медта - само част от проблема

Макар медта да е най-видимият проблем, според БАСЕЛ натискът върху сектора идва и от други ключови материали. Сред тях са алуминият, електротехническата ламарина, конструкционната и неръждаемата стомана, среброто, специализираните изолационни материали, смолите и маслата.

Допълнителен натиск създават транспортните разходи, цената на енергията и разходите за труд.

"Не говорим за временна промяна от 2-3%, която една фирма може да поеме. Говорим за промяна на цялата икономика на договора", категоричен бе Белелиев. По думите му решението не е автоматично увеличение на всяка цена, а въвеждане на "ясна и прозрачна формула за индексация". Тя трябва да отчита дела на конкретната суровина в даден продукт и движението на международните борсови индекси.

При спад на цените механизмът трябва да работи и в обратната посока, т. е. в полза на възложителя.

"Унищожаваме електротехническата индустрия в България": Секторът предлага мерки в полза на ЕС компании

Над 60% от търговете в електротехниката се печелят от фирми извън ЕС

Когато най-ниската цена излиза най-скъпо

Според председателя на БАСЕЛ другият сериозен проблем е начинът, по който се оценяват обществените поръчки. По думите му държавата все още твърде често разглежда поръчката като еднократна покупка, при която водещ критерий е най-ниската цена.

Така не се отчитат фактори като разходи за експлоатация, енергийните загуби, сервизната поддръжка, наличието на резервни части и реалната стойност на оборудването през целия му жизнен цикъл.

Като пример Белелиев посочи трансформаторите. По-евтиното оборудване може да изглежда по-изгодно при покупката, но ако има по-високи загуби или трудна поддръжка, в рамките на 20-30 години разходите могат да надхвърлят първоначалната икономия.

"Най-ниската доставна цена не означава най-нисък разход за държавата", коментира той.

По думите му при енергийното оборудване първоначалната покупка е само част от стойността, тъй като следват разходи за монтаж, експлоатация, ремонти, резервни части и престои.

"Нашето предложение не е държавата да купува по-скъпо. То е държавата да купува по-разумно и да изчислява реалната цена, която обществото ще плати през следващите десетилетия", допълни още Димитър Белелиев.

Конкуренцията извън ЕС

Към натиска от суровините БАСЕЛ добавя и конкуренцията от производители извън Европейския съюз. По данни на организацията над 60% от търговете в електротехниката у нас се печелят от компании извън ЕС. Белелиев уточни, че проблемът не е самият произход на оборудването, а условията, при които се конкурират европейските производители.

"Проблемът възниква, когато европейските предприятия се конкурират с производители, които получават държавна подкрепа, по-евтино финансиране, субсидирана енергия или защитен достъп до собствения си пазар, а в същото време разполагат с практически свободен достъп до европейските обществени поръчки", посочи той.

Експертът разкри, че от Китай най-често се доставят трансформатори, инвертори, батерийни системи, кабели, електрически апарати и различни електронни компоненти. От Турция и Индия също идват значителни количества електрооборудване.

Според БАСЕЛ при стратегически инфраструктурни проекти оценката не трябва да се основава единствено на първоначалната цена, а да включва общата стойност за целия период на експлоатация. Организацията настоява за въвеждане на механизъм за индексация на цените на основните суровини при обществените поръчки, както и за по-голямо участие на български и европейски компании в стратегически енергийни проекти.

България загърбва електроиндустрията си заради евтин внос от Китай и Турция

Тя е в Топ 3 по износ, но изкривявания от държавния сектор, бавно "внасяне" на кадри и неработещо образование я оставят без хора