Банката на Франция е петък актуализираните си икономически прогнози за следващите две години - в деликатен момент за страната, малко преди да изтече срокът за одобряване на бюджета за 2026 г. от Националното събрание. От приемането на финансовата рамка зависят както икономическата, така и политическата стабилност на Франция, пише El País. Въпреки несигурността, оценките на институцията са по-благоприятни спрямо направените преди няколко месеца. Според централната банка брутният вътрешен продукт ще нарасне с 0,9% тази година - с 0,2 процентни пункта повече от прогнозата през септември.
Политическата криза от последните месеци се е отразила по-слабо от очакваното върху икономиката. Себастиен Льокорню беше назначен за министър-председател на 9 септември, след като Франсоа Байру подаде оставка заради загубен вот на доверие в парламента, предизвикан от широкото отхвърляне на бюджетния пакет с планирани исторически съкращения. Не беше ясно дали Льокорню ще успее да се задържи на поста и да прокара бюджета през силно фрагментираното Народно събрание. Този петък съвместна комисия от депутати и сенатори трябва да се произнесе по окончателния текст.
За 2026 и 2027 г. Банката на Франция също очертава по-ясна перспектива. Очакваният ръст на икономиката е 1% - с една десета повече от предходната прогноза. Основен принос се очаква от външната търговия, най-вече от продажбите в авиационния сектор, както и от постепенно възстановяване на вътрешното потребление и корпоративните инвестиции. Несигурността, свързана с търговската политика на администрацията на Доналд Тръмп, която беляза 2025 г., "ще оказва по-слаб натиск върху растежа, при условие че се запазят постигнатите двустранни споразумения" между ЕС и САЩ, посочва институцията.
Оливие Гарние, ръководител на статистическия отдел на Банката на Франция, уточни при представянето на доклада, че прогнозите са изготвени въз основа на първоначалния проектобюджет, внесен от правителството през септември. Той не включва последващите промени в хода на обсъжданията, "като замразяването на някои социални плащания, които се отразяват пряко на доходите на домакинствата".
Централната банка подчертава, че вътрешната несигурност остава висока заради бюджетния дебат, който трябва да приключи в близките дни. Държавният дълг на Франция продължава да нараства и вече е сред най-високите в еврозоната - около 115% от БВП. Бюджетният дефицит се очаква да достигне 5,6% тази година, далеч над целта от 3%, заложена от Брюксел за 2029 г. За следващата година се предвижда спад до 5%, което според Банката на Франция остава "недостатъчно".
Тази ситуация може да доведе до повишаване на рисковата премия, което би "засилило финансовата уязвимост и подкопало доверието" на инвеститорите. Подобно развитие би могло да направи както домакинствата, така и компаниите още по-предпазливи в разходите и инвестициите си.
Икономиката на страната може да бъде засегната и от външни фактори, като например евентуални американски мита, които биха отнели около 0,1% от БВП през 2026 г., отбелязва институцията. Политическата несигурност, от своя страна, би имала цена от около 0,2% в края на 2025 г. и началото на 2026 г.
В дългосрочните си прогнози Банката на Франция отчита и негативния ефект от изборния цикъл през 2027 г., когато ще се проведат президентски избори. Настоящият държавен глава Еманюел Макрон няма да се кандидатира, а основният му опонент Марин льо Пен също няма право да участва, след като беше осъдена за корупция преди няколко месеца. Тази нестабилност може да се отрази както на потреблението - основен двигател на икономиката, което през тази година почти не нараства - така и на инвестиционните решения на бизнеса.
Според прогнозите инфлацията ще остане на равнище от 0,9% тази година, ще се ускори до 1,3% през следващата благодарение на по-ниските цени на енергията и ще достигне 1,8% през 2028 г. Пазарът на труда се очаква да остане стабилен - безработицата ще бъде около 7,8% догодина, след което ще се понижава средно с по 0,2 процентни пункта годишно до 2028 г.
Допълнителен натиск върху френските публични финанси дойде и от кредитните агенции. Преди дни Kroll Bond Rating Agency (KBRA) понижи дългосрочния кредитен рейтинг на Франция до AA-, като посочи като основни причини трайно високите бюджетни дефицити и влошаващата се траектория на държавния дълг. В същото време агенцията ревизира перспективата от "негативна" на "стабилна", което означава, че при следващия преглед е по-вероятно рейтингът да бъде запазен.
USD
CHF
EUR
GBP
