В края на пролетта на 2025 г. българските домакинства и фирми държаха рекордните 142,3 млрд лв. в банкови депозити, което еквивалентно на 66,6% от БВП, а само за една година този обем нарасна с над 10%.
От тази сума близо 91,5 млрд лв., или 42,8% от БВП, са спестени от домакинствата, които слагат парите си в лихви от 1,5-2%, далеч под темпа на текущата инфлация. Така вместо да търсят по-рискови, но и по-доходоносни пътища за ръст на капитала, българите предпочитат усещането за сигурност, дори при реална загуба на покупателна способност.
Парадоксът е очевиден, когато погледнем към Румъния - държава, с която традиционно вървим ръка за ръка по икономически показатели, но където над 20% от населението инвестира в акции и взаимни фондове и биржовият пазар отчита редица успешни първични публични предложения.
В България едва 4-5% от гражданите са на капиталовите пазари, а останалите продължават да вярват, че депозитът и "тухлите и бетонът" са най-разумната защита срещу несигурното бъдеще.
Точно в този контраст между изобилието от ликвидност и липсата на инвестиционна култура се крие и най-голямото ни предизвикателство: как да превърнем натрупаните спестявания в двигател на икономически растеж, вместо да ги оставим да тлеят в банковите сметки.
Сега ще разгледаме малко по-дълбоко трите основни алтернативи — недвижими имоти, БФБ и глобални ETF-и — и възможностите, и рисковете, които носят за всеки, готов да направи следващата стъпка отвъд депозита.
Източник: БГНЕС
В условията на световна икономическа несигурност, геополитически напрежения и структурни трансформации в глобалните пазари, въпросът за това кои са най-добрите инвестиционни алтернативи в България звучи не просто логично, а задължително за всеки с излишък от капитал. Особено в светлината на ниските лихви по депозити и високото ниво на инфлация.
Какво да изберем: тухли и бетон, български акции, чуждестранни ETF-и или просто да запазим спокойствие с депозит? Отговорът не е еднозначен - а до голяма степен зависи от рисковия профил и инвестиционните цели на всеки.
Недвижими имоти - сигурност или забавен риск?
Недвижимите имоти остават основен актив за българина. Според данни на НСИ и БНБ, над 90% от домакинствата в страната притежават поне един имот, а инвеститорските покупки се увеличиха рязко в периода 2020-2022 г. вследствие на евтините кредити и страховете от инфлация. Не случайно България е сред водещите страни в света по собственост на имоти, като процент от населението.
В големите градове (София, Пловдив, Варна) ръстът на цените от 2010 г. до днес надхвърля 120%, като най-силните години бяха 2016-2019 и 2021-2022.
Предимствата на имотите включват относителна стабилност, разбираемост за масовия инвеститор и възможност за доход чрез наем. Но този клас активи си има и редица недостатъци: висока първоначална инвестиция, данъчни и административни усложнения, риск от регулации върху краткосрочните наеми, както и ограничена ликвидност.
Източник: БГНЕС
Сегашната пазарна ситуация показва известна стагнация в цените, на фона на повишени лихви и затягане на банковото кредитиране. Очакванията са ръстовете да се нормализират в границите на до 3-4% годишно през 2025-2026 г., а доходността от наем (нетна) да остане около 2.5-3.5%.
Жилищата у нас вече са се превърнали в недостъпен лукс за мнозина. През последните десет години цените на имотите растат с двойни и дори тройни темпове в сравнение със средните доходи, докато наемите се покачват по-скромно, следвайки финансовите възможности на домакинствата. Годишният ръст на средните наемни нива от около 3% срещу 7% при цените означава, че брутната доходност от вложението в жилище днес е паднала към 2-3%, на границата на икономическа безвъзвръщаемост.
В контекста на забавяне на икономическия растеж в Европа, рискът от по-голям спад на търсенето на жилища става все по-явен. Страните от еврозоната вече усещат негативния ефект от по-високите лихви и забавящата се промишленост, а първоначалните очаквания за приемане на България в еврозоната не водят към незабавен бум на инфраструктурни и финансови потоци, които да поддържат пазарните апетити.
На фона на тези процеси обаче строителният сектор у нас демонстрира ускорение - по данни на НСИ и КСБ годишните разрешителни за нови жилища се очаква да достигнат рекордни 25-30 хиляди единици до 2028 г. Този прилив на ново предлагане, съчетан с евентуално икономическо охлаждане, би могъл да породи известно "балонизиране" в сегментите на масовото жилищно строителство, засилвайки риска от понижаващи корекции в цените. Или най-малкото, може да доведе до сериозно забавяне на ръста на цените, противно на повечето от настоящите очаквания на потребителите.
Всичко това налага преосмисляне на ролята на недвижимия имот като инвестиция. Вече не става дума само за "тухли и бетон" и инфлационен хедж, а за въпрос дали доходността оправдава риска от задлъжняване и ограничена ликвидност. При потенциален спад на икономическия импулс и ръст на предлагането, жилищата могат да се окажат все по-малко привлекателни спрямо други алтернативи с очаквана по-добра доходност и гъвкавост.
В заключение, пазачите на недвижимия пазар в България стоят пред дилема: както доходността от наеми изостава, така и ценовият растеж се нуждае от нов катализатор - било то макроикономическо възстановяване, еврозона или ограничено предлагане. Без такъв спусък, темповете на ръст може да се забавят, а корекциите да станат все по-реални.
Българска фондова борса - подценен актив с потенциал
БФБ остава сравнително малка, но пълна с възможности за тези, които я познават. Индексът SOFIX, въпреки волатилността си, успя да реализира възвръщаемост от над 85% в периода 2010-2025 г., включително дивиденти. В последните години наблюдаваме възраждане на интереса благодарение на стабилни резултати на компании като Шелли Груп, Хидравлични елементи, Сирма Груп и други.
Пазарът остава слабо ликвиден, което затруднява по-големи инвеститори и ограничава възможността за бързо излизане от позиции. Също така, броят на публичните дружества е ограничен, като липсва сериозно предлагане на компании в някои сектори - например енергетика, фармация или големи технологични компании.
От друга страна, сравнително високите дивиденти (над 5% средно за водещите компании) и ниските съотношения цена/печалба правят БФБ атрактивна за доходен инвеститор. Ако се увеличи интересът от институционални инвеститори и се появят нови IPO-та, БФБ може да се превърне в малък, но стабилен двигател на капиталова възвръщаемост в България.
Затова обаче ще е нужна активна реформа в политиката на публичните дружества и данъчни стимули за дългосрочно инвестиране. В последните месеци БФБ започна да показва признаци на по-ясна оценъчна идентичност спрямо съседните и по-големите европейски пазари. Forward P/E на водещия индекс SOFIX се движи около 8-10, докато в Чехия (PX) и Румъния (BET) този мултипликатор е около 12-14, а в развитите пазари - между 15 и 18.
Съотношението цена/счетоводна стойност (P/BV) на българските дружества остава на исторически ниски нива от 0,7-0,9, срещу около 1,2-1,4 в Централна Европа и над 1,5 в Западна Европа. Тази относителна "отстъпка" е отражение на по-високия риск, но също така и на потенциал за преоценка при подобряване на корпоративното управление и нарастваща ликвидност.
Една от най-интересните тенденции е растящият обем на корпоративните облигации на местния пазар. През последните две години емитирането на бондове от български компании (включително от сектори като енергетика, търговия и финтех) нарасна с над 50%, а общият остатъчен дълг по облигационни емисии вече надхвърля 1,2 млрд. лв. Това е удобен инструмент за големите дружества да диверсифицират финансирането си, но и възможност за инвеститорите да търсят фиксиран доход при нива от 4-6% годишно, често по-привлекателни от депозити и допълващи портфейла акциите.
Във втората половина на 2025 г. се очакват няколко значими първични публични предложения, сред които листването на технологична компания. Допълнително, подготвят се и структурирани облигационни емисии от водещи банки и енергийни дружества. Всичко това ще увеличи както броя, така и ликвидността на инструментите на Българска фондова борса, давайки по-широк избор на местните и чуждестранни инвеститори.
Тези развития и очаквания говорят за постепенно превръщане на БФБ от нишов, нисколиквиден пазар в по-динамичен сегмент на региона. Остава обаче ясно, че ускорението на тази трансформация зависи от законодателни и данъчни стимули, дигитализация на търговските платформи и активизация на институционалните играчи. Само тогава оценъчните дисконти могат да се стеснят трайно, а пазарът да заеме заслужено място сред алтернативите за диверсификация и доходност в Централна и Източна Европа.
Глобални ETF-и - диверсификация и ефективност
Една от най-ефективните стратегии за българските инвеститори в последните 10 години бе използването на международни ETF-и. Глобалните индекси като S&P 500, MSCI World и NASDAQ предлагаха не само по-висока доходност, но и широка експозиция към икономики, сектори и валути. ETF-и като SPY и IWDA реализираха средна годишна възвръщаемост от над 10% (в лева) в последните 15 години, като през 2020-2021 г. скочиха с над 30% годишно. Това не е без риск - 2022 г. бе напомняне за възможен спад от над 20% за година.
Основните предимства са: ниски разходи, висока ликвидност, глобална диверсификация и достъп до тематични стратегии (AI, ESG, Dividends, Emerging Markets). Недостатък остава валутният риск - доларът може да повлияе на доходността. Също така, липсата на данъчен щит при капиталова печалба за български физически лица е утежняващ фактор.
Въпреки че глобалният ETF върху S&P 500 е любима дестинация за български и европейски инвеститори, не трябва да забравяме рисковете, които носи този инструмент в сегашната цена и структурна среда. Първо, пазарът вече е изключително скъп - бъдещото съотношение P/E на индекса се върти около рекордни нива от над 21, а съотношението "капитализация спрямо БВП" надхвърля 180 %.
Това означава, че голяма част от бъдещите печалби вече са вградени в цените на акциите, а всяко забавяне в икономическия растеж или разочароващи отчети може да предизвика значителна корекция. Към това трябва да се добавят и геополитическите рискове и непридвидимостта на президента Доналд Тръмп в подетата от него търговска война с почти целия свят.
Второ, самият индекс е силно концентриран в най-големите технологични и комуникационни гиганти - Apple, Microsoft, Nvidia и Amazon формират над 25 % от теглото на S&P 500. Когато толкова голяма част от пазарната капитализация зависи от няколко "звезди", рисковете от системен спад на един или няколко компонента се увеличават многократно. Един мек резултат при печалбите или регулаторна намеса в технологичния сектор може да доведе до масови разпродажби и рязко понижаване на целия индекс.
Трето, ETF-ът носи и валутен риск. Инвестицията е номинирана в щатски долари, така че ако в идните години се сблъскаме с меко покачване на инфлацията в САЩ, ускорено печатане на пари или стратегическо отслабване на долара (например за стимулиране на износа), всяко поевтиняване на валутата може драстично да намали доходността в евро или лева. Така дори и американските акции да растат в локална валута, ефектът от валутната разлика може да изяде част от реализираните печалби.
В този контекст европейските акции и ETF-и започват да изглеждат по-атрактивни. Те се търгуват при по-ниски оценки - Forward P/E около 12-14 -, разпределението на секторите е по-разнообразно (финанси, индустрия, луксозни стоки), а валутата (еврото) остава стабилна спрямо еврото на основни търговски партньори и дори поскъпва спрямо долара в редица сценарии.
Ако Европа успее да се възползва от зелената трансформация и дигитализацията, акциите на континента могат да предложат по-атрактивна доходност и по-добър риск-приносен профил, при това с по-ниска валутна експозиция към долара.
В заключение - няма универсален отговор, но има универсални принципи. Най-добрата инвестиция е тази, която съответства на целите, времевия хоризонт и толеранса към риск на конкретния човек. В България днес това може да означава комбинация от имот (за защита), ETF (за растеж) и БФБ (за дивиденти). Но преди всичко - инвестицията в знания и разбиране остава с най-висока възвръщаемост.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
USD
CHF
EUR
GBP
