„Режимът в Либия се разпада сред кръв и хуманитарна криза”, „Дълговете на фирмите стигнаха рекордните 157 млрд. лв.”, „КАТ написа 350 електронни фиша за ден”

Режимът в Либия се разпада сред кръв и хуманитарна криза", информира от първата си страница „Дневник"
Войскови части на режима на Муамар Кадафи обстрелваха от въздуха демонстрантите в столицата Триполи късно снощи, когато интернет апел призоваваше "всички либийци да тръгнат на марш към резиденцията на Кадафи след края на следобедната молитва".

В поредния ден на масови безредици насилието се пренесе по улиците на Триполи, където според очевидци, цитирани от "Ал Джазира", още сутринта демонстрантите са дали 61 жертви при сблъсъци с охраната на Кадафи пред резиденцията на полковника.

През деня сградата на Генералния народен конгрес до Зеления площад в центъра на либийската столица Триполи бе обхванат от пламъци, които пожарникари се опитват да потушат, съобщи "Ал Джазира". "Виждам, че Народната зала е в пламъци", казва очевидец, цитиран от "Ройтерс". Зданието е мястото, където Генералният конгрес, или либийският парламент, се събира, когато заседава в Триполи.

Междувременно вторият по големина град - Бенгази - премина още в неделя в ръцете на антиправителствените демонстранти, като на тяхна страна са минали части от морската пехота, както и местната полиция, предадоха първи блогъри, цитирани от "Ал Джазира". По-рано през деня Международната федерация за човешки права, цитирана от агенция "Франс прес", съобщи, че няколко града, сред които и родният на Кадафи Сирт, са в ръцете на демонстрантите. Според организацията жертвите от началото на размириците са между 300 и 400 души.

Отново вчера "Ройтерс" разпространи фетва на група либийски духовни авторитети, призоваващи всички мюсюлмани да изпълнят дълга си и да въстанат срещу режима в Либия. Групата поиска освобождаването на духовника Садик ал Грияни, който бе арестуван, след като критикува правителството.
Още от статията на „Дневник"

„Бунтовете в арабския свят "запалиха" и цените на суровините", съобщава от първата си страница „Класа"
Бунтовете в арабския свят „запалиха" и цените на суровините на световните борси. Петролът, среброто и златото вчера поскъпваха буквално с часове след информациите за продължаващите размирици в Либия и някои други страни в Близкия изток. През търговския ден износът на петрол от Либия падна с 50 хил. барела за денонощие, коментира представител на Международната агенция за енергия (МАЕ), цитиран от ИТАР-ТАСС.

Заради ескалацията на напрежението цената на лондонския сорт Брент удари вчера нов максимум, невиждан за последните 2 години, превишавайки символичния праг от 104 долара за барел. В следобедната сесия черното злато достигна и границата от 105 долара. Според Бил Белчър, анализатор от Mirae Asset Securities, цитиран от "Блумбърг", трябва да се притесняваме сериозно, тъй като всичко това може да се отрази дългосрочно на петрола. По думите му, ако имаме нов скок от 20 или 30 долара за барел, светът отново може да изпадне в рецесия.

В същото време Шейх Фарах ал Зуай, водач на едно от либийските племена, постави на властите ултиматум в срок от 24 часа да спрат да потушават протестите. В противен случай шейхът заплашва с прекратяване на доставките на либийски нефт за Запада. Ситуацията в Либия засега изглежда най-притеснителна, тъй като тя е сред страните с най-големи петролни резерви в Африка. Дневният износ на Либия се равнява на около 8 на сто от потреблението в САЩ, посочват анализатори. Либия е член на ОПЕК и значим доставчик на нефт и газ. На територията на страната работят британската BP, американската Exxon, италианската ENI и др.

Нарастващите размирици в арабския свят помогнаха и на цената на златото да прескочи прага от 1400 долара за тройунция, като инвеститорите търсеха ценния метал като убежище. През вчерашния ден тройунцията достигна 1402,10 долара. Другите ценни метали също отчетоха ръст. Среброто се покачи с долар до 33,51 долара за тройунция, което е и 30-годишен връх на стойността на метала.
Още от статията на „Класа"

„КАТ написа 350 електронни фиша за ден", информира „Монитор"
Катаджиите написаха 350 електронни фиша само през първия ден след старта на новата система. Пътните полицаи от 6 града се въоръжиха с мобилни камери и започнаха да снимат нарушителите по най-натоварените участъци. Рекордьор се оказа Сливен, където вече са написани 201 честитки. Местните катаджии са първите, които са въвели новата система още от 14 февруари.

Първият електронен фиш у нас е написан на 51-годишния сливналия Костадин Ангелов. Той е получил наказанието заради превишена скорост и фишът му е бил съставен за 50 лв. Шофьорът е бил засечен с мобилна, а не със стационарна камера в първия ден от пускането на системата. Ангелов обаче е заплатил дължимата глоба два дни след нарушението и се е възползвал от предвиденото в закона намаление от 30%. Така вместо 50 лв. водачът е заплатил 35 лв. глоба. Останалите градове, в които нарушителите ще бъдат глобени с електронния фиш, са Бургас, Стара Загора, Добрич и Враца. В София заради технически проблеми издаването все още не е започнало.  Софтуерът бил качен едва вчера и липсвали обратните разписки.

Глобяването с електронния фиш стана възможно с последните поправки в Закона за движение по пътищата. Той ще се прилага единствено за нарушенията, заснети с видеокамерите. Целта на електронния фиш е собственикът на колата да получи уведомление за глобата по пощата. Това според разчетите трябва да стане 2-3 дни след нарушението. Ако собственикът не предостави данните на шофьора, който е карал, ще бъде длъжен да заплати санкцията.
Още от статията на „Монитор"

„Токът ни уж най-евтин, а го плащаме най-скъпо в Европа", е водещото заглавие на страниците за бизнес на „Труд"
Точно след седмица ще имаме голяма новина: фирмите на енергото ще обявят какво поскъпване на тока ще поискат от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Смяната на тарифите ще стане от 1 юли тази година.

В момента главите на финансистите в компаниите пушат. Задачата им е да предложат такива увеличения, че хем да не скандализират народа, хем да осигурят достатъчно приходи за дейността на дружествата. Нуждата от пари най-често се обяснява с крещящата необходимост да се инвестира в електропроводи, подстанции, трафопостове, електромери.

Заявените досега намерения са скромни. Енергото ще поиска повишение, което ще вдигне крайните цени за потребителите между 0,5% и 1,5%. Към това поскъпване обаче ще се натрупат и 5-те процента нагоре, оповестени преди месец от НЕК, а също и увеличената такса за "зелена енергия". Ако тези мераци не бъдат орязани, цената на тока ще се вдигне от юли поне със 7,6%.

Електроенергията в България е най-евтината в Евросъюза, показва проучване на Европейския енергиен портал (виж таблицата вдясно). В същото време токът за населението у нас излиза по-скъпо, отколкото където и да е другаде в общността. Всеки може да се убеди в това, ако провери колко киловатчаса на месец могат да си позволят българите със законните си доходи и колко - гражданите на другите страни в ЕС.
Още от статията на „Труд"

„Дават по-лесно компенсации за натрупани лихвоточки", съобщава „Монитор"
Хората, натрупали лихвоточки в жилищноспестовните си влогове, да могат да получат парична компенсация по облекчен път. Това предлагат депутати с промени в Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове. Новите текстове са внесени в парламента и предстои разглеждането им, съобщи депутатът от „Атака" Николай Пехливанов.

Според текстовете притежателите на лихвоточки ще могат да получат пари срещу тях, без да са започнали строителство на жилище или да са купили апартамент до август 1992 г., както се изисква по закон в момента. Ако промените бъдат приети, ще бъде достатъчно само хората да подадат заявление  в съответната община и да са включени в т.нар. окончателни списъци.

Предложенията предвиждат още срокът, в който притежателите на лихвоточки могат да докажат правото си на компенсация, да се удължи до края на 2011 г. Хората можеха да направят това до декември 2009 г. В мотивите на законопроекта пише, че промяната се налага заради съвпадането на този срок с новогодишните празници и затова много граждани не са могли да се възползват от него.

В текстовете се предвижда и да се измести датата, до която кметовете ще трябва да одобрят окончателните списъци на тези, които могат да разчитат на парична компенсация. Според промените представителите на местната власт ще имат време да свършат това чак до ноември 2012 г.

„Бюджетът за компенсация на жилищноспестовни влогове за 2011 г. е малко над 11 млн. лв.", обясни пред „Монитор" Гавраил Митов, директор на Националния компенсационен жилищен фонд (НКЖФ). По думите му във ведомството вече са подадени искания за компенсация на стойност 58 млн. лв.
Още от статията на „Монитор"

„Дълговете на фирмите стигнаха рекордните 157 млрд. лв.", обобщава „Сега" изследването на БСК за междуфирмената задлъжнялост
Бремето на задълженията на фирмите продължава да расте и е достигнало колосалната сума 157 млрд. лева към 1 януари 2010 г. За сравнение - цялото годишно производство на стоки и услуги на българската икономика е 68.5 млрд. лева. Това означава, че за всеки произведен лев предприятията задлъжняват с 2.28 лв. към свои доставчици, банки, работници, бюджета и др. Това показва най-новият анализ за фирмените борчове на Българската стопанска камара.

"Вече сме близо до критичната точка, а след това следват фалитите", алармира вчера изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Държавата също допринася за проблема, защото бави парите, които дължи на фирми, средно с година и половина.

По принцип задлъжнялостта не е опасна - тя всъщност е сигнал, че икономиката работи. Проблем са обаче просрочените дългове и вземания, а те са стигнали 40 млрд. лв.

Най-много са "затънали" браншовете, които бяха и най-силно ударени от кризата - търговия, строителство, недвижими имоти.

Най-големи са дълговете между фирмите - 104 млрд. лв., следвани от тези към банки, персонал и др. - 48 млрд. лв., и за данъци и осигуровки - 4.7 млрд. лв. Проблемът с бавенето на заплати продължава да се задълбочава. Сумата, която фирмите дължат на работниците си, е огромна - 1.9 млрд. лв., сочат сметките на БСК. Те са на база на балансите на компаниите, обявени в Търговския регистър към 1 януари 2010 г. "Фирмите просто нямат възможност да плащат", заяви зам.-председателят на БСК Камен Колев. Отделно само за осигуровки на служителите работодателите дължат близо 900 млн. лв., като при една немалка част от тази сума просрочието е над 1 г. Това също нарушава пряко правата на работниците.
Още от статията на „Сега"

„Турнир за крадли", четем от първа страница на „Стандарт"
Нова игра забавлява тийнейджърките. Да откраднеш за 60 секунди от мола, е мотото на ученички от Бургас. Състезанието по бързина е коя ще свали по-бързо сигналното устройство от марковите дрешки. Девойките взимат уж за проба тениски и пуловери, а после връщат само част от тях.

С останалите най-спокойно си излизат от магазина. След това подвизите се описват във фейсбук. Най-смелите даже пускат клипчета в Youtube. Полицията вече засече две групи непълнолетни крадли. С опасните игрички се занимавали деца от заможни семейства, установили ченгетата.
Още от статията на „Стандарт"

"Ограничението за плащания в брой до 15 хил. лв ще засегне под 1% от сделките", прогнозира „Дневник"
Законът за ограничаване на плащанията в брой, който парламентът прие в началото на февруари, реално ще засегне под 1% от сделките в страната. Това става ясно от статистика на Националната агенция за приходите, изготвена за миналата година. Според изискването плащанията над 15 хил. лв. вече трябва да стават само по банков път, като сумата нарасна от 5 хил. лв. между първо и второ четене на закона.

От данните на НАП става ясно, че от общо 11.95 млн. издадени фактури през миналата година тези за над 10 хил. лв. са 100 хил., или 0.8% от всички. От агенцията нямат статистика за тези над 15 хил., което означава, че техния дял може и да е доста под 0.8%. Фактурите на стойност над 5 хил. лв. са общо 250 хил. или 2% всички.

Малкият брой плащания, които предстои да бъдат обхванати, бе използван от правителството като аргумент, че това няма да създаде особено неудобство на бизнеса, принуждавайки компаниите да минат от плащания в брой към такива по банков път. В същото време опозицията пък постави под въпрос смисъла от въвеждането на такъв праг, след като обхватът му ще е ограничен до под 1% от сделките.

Законопроектът бе утвърден на първо четене с изискване плащанията над 5000 лв. да минават само по банков път в края на миналата година. Тогава още стана ясно, че дори депутати от ГЕРБ не са съгласни с мярката. Причината бе липса на анализ и обосновка от страна на финансовото министерство и НАП, които подготвиха проекта, защо прагът трябва да е точно 5000 лв., а не примерно 3000 лв., или пък 10 000.
Още от статията на „Дневник"

„Банките спряха куп промоции през януари", информира „Сега"
Банките спряха куп атрактивни промоции за депозити и кредити през януари. Само един-два трезора удължиха изгодните си оферти до края на март, сочи месечният анализ на финансовия портал "Моите пари".

В края на януари изтекоха сроковете за куп примамливи предложения по заеми. Райфайзенбанк прекрати офертите за потребителски кредити с по-ниски от стандартните лихви. ОББ пък сложи край на кандидатстването за потребителски заем без такса освен ако клиентът не се съгласи на превод на работна заплата. ЦКБ пък спря да раздава заеми без поръчител.

Два трезора спряха промоции по жилищни кредити. "Пиреос" например върна таксата за разглеждане на документи по "Собствен дом". УниКредит Булбанк пък прекрати специалните условия по "Първи дом". Така таксата за предсрочно погасяване се върна на 5%, ако заемът се върне през първите 3 г., и 3%, ако е след това.

Но някои атрактивни оферти бяха подновени. ОББ удължи до 27 февруари промоцията си за по-ниски лихви и без такса "разглеждане на документи" по някои жилищни заеми. И ПроКредит банк остави своя примамлива оферта в действие до края на март.

След известно стабилизиране в края на м. г. през януари лихвите по депозитите отново тръгнаха надолу. Още в началото на новата година МКБ Юнионбанк понижи доходността по редица влогове като 6-месечния депозит "Фест" и "Отличен 6". Процентите по стандартните депозити в левове за срок от 3 и 6 месеца паднаха с 0.25%, а в евро - с 0.50%, а продуктът "Тримесечен сладък депозит" бе прекратен.
Още от статията на „Сега"

„Брюксел е шансът да построим "Хемус", казва в интервю за „Стандарт" министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев
Министър Дончев, с какво напълнихте кошницата ни след посещението си в Брюксел?
- Потребителското отношение към Брюксел е като пазаруване на кредит с висока лихва. Бързото пазаруване обикновено излиза скъпо. По време на серията от работни срещи беше анализирана ситуацията у нас през последната година. Очаквам съвсем скоро ЕК да вземе решение относно възможността международните финансови институции да участват в менажирането на големи проекти у нас с експертна помощ при изпълнението и като гарант за качество. Но само ако това бъде възможно с пари по линия на техническата помощ от Брюксел. Комисарят ни увери, че съвсем скоро можем да очакваме решение от тяхна страна, което да отпуши процеса. Вече имаме и яснота коя банка какви проекти би могла да финансира. За мастър плановете във водния сектор ще се разчита на Световната банка, а ЕИБ ще е в секторите на пътния и железопътния транспорт. Тя ще помага на държавната компания за управление на инфраструктурни проекти, която ще стартира със "Струма", "Черно море" и може би "Хемус". Европа разчита изключително на ливъридж (лостов) ефекта. Колкото и много пари да се съберат и концентрират в една държава, те никога не са достатъчни, за да се решат всички проблеми. Затова финансирането трябва да е така скроено, че да увлича след себе си друго, в това число и частно. Това е като създаването на една индустриална зона с цялата съпътстваща инфраструктура и вследствие на това, което си направил, да привлечеш 4 пъти по-голям частен капитал в сравнение с вложеното. И ЕК много държи на това. У нас публично-частното партньорство трудно може да се разглежда като алтернатива на еврофинансирането. Една магистрала "Хемус", колкото и безумно оптимистично да сме настроени, няма как да се направи чрез публично-частно партньорство.

Получихте ли одобрението на Брюксел "Хемус" да влезе в мрежата на европейските коридори, за да се финансира с евросредства?
- Има положителни сигнали, но на този етап все още няма взето решение. Имаме две алтернативи. Или тя да стане част от тази мрежа и я включваме като проект в някоя от следващите оперативни програми, като задвижваме още сега всички дейности за допроектирането й от досега действащите инструменти. И вариант Б - да я строим на етапи с бюджетно финансиране. Вторият е около 5-10 пъти по-бавен.

Решиха ли се проблемите в Оперативна програма "Конкурентоспособност", от които се жалва бизнесът?
- Някои страни изляха максимално много пари в бизнеса по време на кризата чрез нея. За раздаването по-бързо на пари без конкурентна процедура те понесоха много сериозни критики от страна на ЕС, засега без санкции. При нас се взимат всички мерки за правилно разходване на средствата. Да има добър контрол, е важно, но това е на второ място. По-важно е да плащаме и разпределяме пари. Приветствам опита на програмата да се фокусира върху ясни сектори на икономиката. Обект на друг разговор е дали това са истинските сектори, от които българската икономика има нужда. Програмата няма логика да бъде "за всекиго по нещо". Тя в момента е единственият ни ресурс да прокарваме държавна политика в икономиката като пряко стимулиране на определени сектори.

От какво най-много се оплакват фирмите?
- Най-много са жалбите от програмата за развитие на селските райони и ОП "Конкурентоспособност". Необходими са допълнителни усилия да се адаптира това, което се прави по отношение на нуждите на крайния ползвател. И това е коментар и по ДФ "Земеделие", за който има жалби, че има телефони, на които не може да бъде намерен никой служител, за да се получи информация. Все още стои казусът за забавено разглеждане на документи и плащания.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Нивото на морското обучение падна много, ще го коригираме", казва в интервю за „Класа" Сергей Църнаклийски, изпълнителен директор на ИА „Морска администрация
Капитан Църнаклийски, в морския бранш се говори с тревога за силен спад в качеството на морското образование. Споделяте ли тази тревога и какво смятате, че трябва да се направи?
- Пониженото качество е пряко отражение на ситуацията в цялото общество. То е типично в контекста на спада на качеството на цялата образователна система. Ние специално сме разговаряли много с институциите, които се занимават с образованието на морските кадри. Те споделят становището, че още на самия вход, при приема, който се извършва, кандидатите за морски лица идват с доста слаба подготовка от основното си и средното си образование. В тази връзка сме говорили за една взаимна дейност между висшите и средните специализирани учебни заведения, учениците, показали висок успех в специализираните средни училища, да бъдат приемани без кандидатстудентски изпит в съответните висши учебни заведения.

Ние също така имаме нужда от помощ от бранша. Морското образование е доста скъпо, особено плавателният стаж, който е задължителен и струва доста пари. Говорили сме с асоциацията на корабособствениците и други представители на бизнеса малко по-активно да участват в този процес, да сключват предварително договори с обучаемите, дори и да осигуряват за своя сметка съответния плавателен стаж. Защото доста често именно финансовият момент отдръпва от професията кандидатите за нея.

Специално за уеднаквяването на учебните програми с европейските смятаме да използваме средства от ЕС. В момента по един такъв съвместен проект работна група от Холандия ни помага за оптимизирането им.

Да се върнем към последната изпитна сесия за капитанска правоспособност във Варна. Бяха сменени в последния момент членове на комисията, изпитни въпроси, задачи. Какво наложи това?
- Директно ви отговарям - от известно време до мен достигат сигнали, че изпитната комисия злоупотребява с правото си да изготвя изпитните материали. Едва ли не, че съществува корупционна схема за облагодетелстване на определени кандидати в тези изпити. В тази връзка взех мое лично решение да подменя изпитните материали в последния момент, като махнах тези, които се очакваше да се паднат на изпита. Съвместно с директорите на регионалните дирекции в Бургас и Варна подготвихме новите изпитни теми. За да няма спекулации с имената на членовете на изпитната комисия, които излязоха в медийното пространство, тези хора бяха извадени от състава й. Аз прецених, че и за тях ще е по-добре да не участват в тази изпитна сесия.

Какви бяха резултатите от този изпит?
- На всяка изпитна сесия има издържали и неиздържали. Все още очаквам протокола с окончателните резултати, но по първоначални данни процентът на неуспелите в тази изпитна сесия е доста по-висок, отколкото при предишните изпитни сесии. Изводите всеки сам може да си ги направи.
Още от интервюто на „Класа"