Докато светът следи как кризата в Ормузкия проток изстреля петрола до почти 120 долара за барел, на южната граница на Европа се оформя втори енергиен капан — по-тих, но не по-малко опасен, пише "Ал Джазира".
Либия изглежда като идеалното решение. Суровият й петрол пристига в италианските рафинерии за 48 часа, без военни ескорти, без военновременни застрахователни премии и без заобикалянето на Южна Африка. Страната произвежда точно леките сортове, от които Европа се нуждае. В края на март Египет официално договори около 1 милион барела месечно от Либия, за да компенсира смущенията в Ормуз.
Проблемът е, че Либия няма функциониращо правителство от 2014 г.
Две власти, един петрол
На запад е международно признатото Правителство на националното единство (ПНЕ) на Абдул Хамид Дбейба в Триполи.
На изток военният командир Халифа Хафтар контролира територията с военна сила. Неговите части — т.нар. Либийска национална армия — държат земята, върху която реално се добива петролът: основните експортни терминали на североизточното крайбрежие и най-продуктивните находища.
Триполи може да подписва договори. Хафтар решава дали петролът ще потече.
Механизмът е изпробван многократно: при неразрешен политически спор пристанищата се затварят, при племенните посредници се организират протести на тръбопроводни разклонения, докато не бъде постигната сделка. Петролът потича отново — но на определена цена.
През 2022 г., по време на предишната европейска енергийна криза, именно такава сделка беше сключена — не между правителства, а между двама души: Ибрахим Дбейба, съветник по националната сигурност на ПНЕ, и Садам Хафтар, заместник-командир на ЛНА и син на Халифа. В Абу Даби те договориха създаването на частна петролна компания Arkenu, свързана със семейство Хафтар и проектирана да канализира приходи извън контрола на Триполи.
Полетата останаха отворени. Но според доклад на експертния панел на ООН, изтекъл в края на март, схемата е отклонила десетки милиони барели и милиарди долари към частни сметки в чужбина. Суровият петрол е достигал европейските рафинерии. Парите — не са достигали либийската държава.
Споразумението се разпада
В четвъртък Триполи прекрати договора с Arkenu, позовавайки се на корупция. Непосредственият риск е, че договорката, която е поддържала потока на петрола, се е сринала, без нищо достоверно да я замени.
САЩ се опитват да посредничат за нови преговори между Триполи и лагера на Хафтар — чрез срещи в Париж и Тунис. Фокусът е върху обединяване на националния бюджет, като изборите са съзнателно изключени в полза на сделка между същите фракции, породили Arkenu.
Синът на Хафтар вече публично отхвърли някои от резултатите като необвързващи. Хафтар запазва всеки лост, с който е разполагал досега.
Прокси войни на европския праг
Нестабилността не идва само отвътре. На 3 март украински военноморски дронове, изстреляни уж от либийското крайбрежие, уцелиха арктически танкер за втечнен природен газ от руската сенчеста флота — корабът оттогава се носи безцелно в либийски води. На 17 март взрив на експортен тръбопровод на находище Шарара в югозападна Либия предизвика пожар. На мястото са открити боеприпаси от руски произход, включително авиационна бомба М-62, което навежда на саботаж.
В Ормузкия проток танкерите са блокирани и обстрелвани. В Средиземно море — също. Механизмът е различен; заплахата за доставките не е.
Европа вече веднъж плати висока цена за навика да не разглежда прекалено внимателно енергийните си източници — с руския газ. Сега либийският петрол следва същата логика: стабилност без отчетност, търговски договорки без демократична легитимност.
USD
CHF
EUR
GBP
