Блокирани петролни полета и намаляващ износ не са нещо очаквано в която и да е държава във време, когато глобалният нефтен пазар е разклатен и изглежда, че за всеки барел може да се намери купувач. Именно това обаче виждаме в Либия, където политическите междуособици заплашват един от ключовите експортни продукти на страната.
Както става ясно от обзорен материал на "Ройтерс" по темата, това е ситуация тип "не пак, а отново".
Достъпът до петролните приходи е основна цел на фракциите, които враждуват в Либия от свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г. насам. Така блокирането на добива и износа са често използвани средства в борбата за надмощие.
Източните и западните части на Либия в един момент бяха две враждуващи държави със собствени правителства и армии. Въпреки примирието от 2020 г. и създаването на кабинет на националното единствено със западна подкрепа, конфликтът продължава да тлее.
Сега той отново набра скорост, след като правителството в Триполи се опита да смени управителя на централната банка Садик ак Кабир, който дълго беше обект на атаки от страна на властта в Бенгази, но сега вече е неин фаворит.
Постът е ключов, защото централната банка единствена работи с приходите от петрол - а и плаща заплатите на държавните служители.
Петролните полета на Либия са в голямата си част именно в източните провинции, като от неделя насам те са окупирани от протестиращи групи. Зад акциите стои военният командир Халифа Хафтар, който обяви, че опитите за смяна на Кабир за незаконни.
Той вече един път отряза достъпа до кладенците за 8 месеца - през 2020 г., когато се опита да превземе Триполи, но не успя.