През последните години китайската петролна индустрия показва необичайна тенденция - производството запазва възходяща траектория въпреки падащите цени на световния пазар, пише OilPrice.com. При нормални обстоятелства производителите на петрол и газ склонни да намаляват добива, когато цените паднат твърде много, за да ограничат загубите си.
За да се разбере ситуацията в Китай, трябва да се погледне не само към уникалната позиция на страната като голям производител и вносител на петрол, но и към огромната роля, която правителството играе в петролния и газов сектор. Националните нефтени компании произвеждат 85% от китайския петрол.
Историческо развитие
Китай започва да добива нефт през 60-те години на миналия век и успява да постигне енергийна самодостатъчност до средата на 90-те, произвеждайки повече петрол, отколкото консумира. Това позволява на страната да намали нуждата от петролен внос за определен период.
Ситуацията се променя преди три десетилетия, като Китай става нетен вносител на петрол от 1994 г., тъй като икономическият възход върви ръка за ръка с повишено потребление.
То расте много по-бързо от производството и разликата продължава да се увеличава. Миналата година Китай произвеждаше близо 5 милиона барела суров петрол дневно, но консумираше повече от 16 милиона барела дневно.
Днес Китай остава най-големият вносител на суров петрол в света, разчитайки силно на вноса за задоволяване на високите си нива на потребление.
Местният добив растеше устойчиво в продължение на две десетилетия, докато не се сви рязко в резултат на международния срив в петролните цени през 2016 г. Възстановяването започна през 2019 г. и продължи даже по време на пандемията, която доведе до историческо дъно на глобалните пазари.
Държавна стратегия
Ножицата между производство и петролни цени през последните години е се разтваря от натиска на китайското правителство за увеличаване на вътрешното проучване и производство под неговия "Седемгодишен план за действие за подобряване на петролното и газово проучване" от 2019-2025 г.
Пекин се фокусира върху повишаване на енергийната си сигурност чрез увеличено вътрешно производство и изграждане на стратегически петролни резерви за смекчаване на потенциални прекъсвания от международните канали за доставка.
През предишното десетилетие Пекин се фокусираше предимно върху производството на шистов газ. Растящите търговски напрежения със САЩ през 2019 г. обаче подтикнаха китайския президент Си Цзинпин да призове за засилване на проучването и производството както на петрол, така и на газ.
През същата година правителството проведе среща с водещите китайски национални нефтени компании, на която официално стартира седемгодишния план. През 2020 г. Пекин въведе няколко поправки в Закона за данъците върху ресурсите, намалявайки данъчните ставки с до 40% за тежкия петрол. Правителството също отмени вносните мита и ДДС за редица внесени петролни съоръжения.
Корпоративни резултати
PetroChina почти удвои както вътрешните, така и чуждестранните си разходи за проучване и производство през периода 2016-2023 г. до 230 милиарда юана (32 милиарда долара) само през 2023 г.
Най-големият китайски петролен производител обаче все още не е пожънал пълните ползи от огромните си разходи, като петролното производство се увеличи с 6% до около 2 милиона барела дневно през 2024 г. спрямо нивата от 2015 г.
CNOOC беше по-успешна в увеличаването на добива, като петролното производство на компанията скочи с 45% през 2024 г. спрямо нивата от 2021 г., след като увеличи вътрешните разходи за проучване и производство 4,6 пъти.
Междувременно 2,6-кратното увеличение на глобалните разходи за проучване и производство на Sinopec обърна многогодишния спад в производството на компанията и увеличи производството с 2% през периода 2021-2024 г.
Технологични решения
Китай трябва да се справя с остаряващи петролни полета, като много от тях са на повече от половин век. PetroChina постигна значителен успех във възраждането на западащото производство чрез използване на техники за подобрено извличане.
Така петролното поле Дацин успя да произведе повече от 2 милиарда барела суров петрол през периода 2014-2023 г., въпреки че започна производство през 1960 г.
Китай инвестира много в електрификация на транспорта за граждански цели, като според много анализатори целта е икономиката на страната да не бъде парализирана при хипотетична блокада. Собственият нефтен добив обаче е ясен знак, че Пекин не иска да остави и конвенционалните задвижващи системи в историята. Поне засега те са най-добрият вариант и за корабите, и за танковете, и за бойните самолети.