Дарителството в България е преживяло силна година през 2024 г., като общият обем на предоставените средства достига 240,2 млн. лв. - ръст от 74% спрямо предходната година. Това показва годишният анализ на Българския дарителски форум (БДФ), изготвен на база данни от НАП, НСИ, финансови отчети на фондации и дарителски платформи, мобилни оператори и националнопредставително социологическо проучване. Данните са представени в номинални стойности и не са коригирани спрямо инфлация или покупателна способност.
Увеличението в номинално изражение е над 102 млн. лв. и идва основно от корпоративния сектор, който се утвърждава като ключов двигател на дарителската екосистема в страната. Над половината от всички дарени средства през годината са осигурени от компании. Корпоративните дарения възлизат на 140,5 млн. лв. - повече от двойно спрямо 2023 г. Този ръст не е резултат от единична мащабна криза, каквато традиционно катализира дарителска активност, а от по-дълбока промяна в поведението на бизнеса.
Анализът очертава ясно изместване към по-структурирани и дългосрочни корпоративни програми. Все повече компании интегрират дарителството в своите ESG стратегии, като го обвързват с образование, социална подкрепа, устойчиво развитие и работа с местни общности. Засилват се многогодишните партньорства и конкурсните грантови схеми, които позволяват измерим ефект и по-добра отчетност.
Източник: Български дарителски форум
Любопитен детайл е, че въпреки рекордния обем средства, делът на фирмите, които реално декларират дарения, остава изключително малък - едва 0,57% от всички компании, подали данъчни декларации. Това означава, че растежът се дължи на по-големи дарения от ограничен кръг активни дарители, а не на масово включване на бизнеса.
Даренията от фондации през 2024 г. достигат 51,2 млн. лв., което представлява умерен номинален ръст спрямо предходната година. Въпреки това относителната им тежест в общата структура намалява заради силния скок при корпоративните дарения.
Фондациите запазват водещата си роля в подкрепата за образование, наука, култура и човешки права - сфери, които остават по-слабо застъпени в корпоративното дарителство. Те продължават да бъдат ключов източник на финансиране за чувствителни обществени теми и за организации от гражданския сектор.
Индивидуалното дарителство също отчита впечатляващ ръст - 84% на годишна база, до близо 48 млн. лв. Данните показват ясна промяна в навиците: делът на символичните дарения рязко намалява, докато даренията над 100 лв. вече формират една трета от всички индивидуални дарения.
Онлайн каналите набират скорост, като делът на дигиталните дарения се удвоява за година. В същото време дарителските SMS-и губят относителна тежест, макар да остават важен инструмент при спешни кампании.
През 2024 г. българските общини са получили дарения на стойност над 44 млн. лв., като почти половината от тях са непарични - под формата на инфраструктура, услуги, материали и имоти. Основните дарители отново са компании, най-често в общините, където развиват основната си дейност.
Тази практика подчертава ролята на дарителството като инструмент за локално икономическо и социално въздействие, но същевременно изважда на преден план нуждата от по-добра прозрачност и единни стандарти за отчитане на непаричните дарения.
Рекордните данни за 2024 г. се появяват на фона на политическа нестабилност, изборна година и натиск върху гражданския сектор. Именно в този контекст растящото дарителство може да се разглежда като индикатор за относителна икономическа устойчивост и за нарастваща зрялост на бизнеса по отношение на обществената му роля.
Основното предизвикателство остава разширяването на базата от активни дарители - както сред компаниите, така и сред физическите лица. Анализът показва, че потенциалът е значителен, но изисква по-добра комуникация, опростени механизми и по-високо доверие в системата
USD
CHF
EUR
GBP
