Алгоритмите зад цените или как изкуственият интелект влияе върху това, което плащаме всеки ден

Изкуственият интелект все по-често се превръща в реален ценови фактор в икономиката. Зад голяма част от цените, които потребителите виждат онлайн - от самолетни билети и доставки на храна до онлайн пазаруване и финансови услуги - стоят алгоритми, които анализират данни в реално време и коригират стойността на продуктите и услугите.

Макар да остава до голяма степен невидим, ИИ влияе пряко върху това колко плащаме, кога купуваме и как компаниите управляват разходите си. За бизнеса това е инструмент за оптимизация и конкурентно предимство, а за потребителите - комбинация от удобство и по-ниска предвидимост на цените.

Източник: media.licdn.com

Как алгоритмите оптимизират разходите на компаниите

За компаниите изкуственият интелект не е експеримент, а прагматичен инструмент за намаляване на разходите. Автоматизираното обслужване на клиенти, управлението на складове и оптимизацията на логистиката позволяват по-бързи решения при по-ниска оперативна цена.

В търговията алгоритмите прогнозират търсенето, анализират поведението на клиентите и намаляват загубите от непродадени наличности. Във финансовия сектор ИИ се използва за оценка на кредитен риск, откриване на измами и персонализиране на финансови продукти - процеси, които преди изискваха значителен човешки ресурс.

Ефектът за бизнеса е ясен: по-ниски разходи и по-висока ефективност. За потребителите, обаче, спестяванията рядко се трансформират директно в по-ниски цени - в много случаи те остават като марж за компаниите, които контролират алгоритмите и данните.

Фискалният съвет: Еврозоната не води със себе си скок на цените

Изследване обаче показва отчетлив ръст на безпокойството за личните финанси

Динамично ценообразуване: алгоритми, търсене и максимизиране на приходи

Най-видимото проявление на изкуствения интелект за потребителите е динамичното ценообразуване. Вместо фиксирани тарифи, алгоритмите коригират цените спрямо търсенето, времето, локацията и потребителското поведение.

В глобалната онлайн търговия платформи като Amazon и eBay променят цените в реално време, като отчитат наличности, конкуренция и вероятност за покупка. Резултатът е, че двама потребители могат да видят различна цена за един и същ продукт.

Източник: pixabay.com

Подобни модели се използват масово при самолетните билети и хотелските резервации. Авиокомпании и платформи като Ryanair, Lufthansa, Booking и Airbnb прилагат т.нар. dynamic pricing, при който цените се променят в рамките на часове в зависимост от сезона, търсенето и поведението на клиентите.

В транспорта и доставките услугите на Uber, Bolt и платформите за доставка на храна автоматично повишават или понижават цените според натоварването. Икономическият ефект е по-добро разпределение на ресурсите, но за потребителите това често се възприема като "наказателно ценообразуване".

България: същите алгоритми, по-малък пазар

Динамичното ценообразуване и алгоритмичното управление вече са част и от българския пазар. Банки и финтех компании използват ИИ за автоматична оценка на кредитоспособност, откриване на измами и обслужване чрез чатботове, което значително съкращава сроковете за одобрение и намалява оперативните разходи.

В онлайн търговията и големите търговски вериги алгоритмите позволяват персонализирани промоции и различни оферти за различни клиенти, базирани на историята на покупките. В логистиката и куриерските услуги ИИ оптимизира маршрутите и времето за доставка, но цените за крайния клиент могат да варират според адрес, час и натовареност.

Услугите, чиито цени у нас поскъпнаха почти двойно преди еврозоната

Търговска спекула или икономически фактори?

Ползи и рискове за потребителите

От гледна точка на потребителите, изкуственият интелект носи по-бързо обслужване, по-удобни дигитални услуги и по-точни препоръки. В личните финанси алгоритмите подпомагат управлението на разходи и избора на финансови продукти.

Наред с това обаче липсата на прозрачност при алгоритмичните решения създава нови предизвикателства. Потребителите рядко знаят защо виждат определена цена, а регулациите изостават от темпа на технологичното развитие.

Изкуственият интелект вече е ключов икономически инструмент, който влияе върху ценообразуването, конкуренцията и разпределението на печалбите. Дали автоматизацията ще доведе до по-достъпни услуги или до по-голяма концентрация на пазарна мощ зависи не толкова от технологиите, колкото от икономическите стратегии и регулаторната рамка.