Усещането за общо увеличение на цените при влизане в еврозоната често е по-скоро психологическо, отколкото реално. Това е заключението от анализ на Фискалния съвет, в който се разглеждат харомонизираните средногодишни инфлационни ставки на няколко източноевропейски държави 3 години преди и 3 години след еврото.
Преди въвеждането на еврото силно се е повишила инфлацията в Естония, умерено - в Словения, Словакия и Хърватия, а "отрицателно до умерено" - в Латвия.
През първата година инфлацията се е повишила в 3 държави - Словакия (1,3%), Естония (2,4%) и Латвия (0,7%), докато в три други е намаляла - Словакия (-3%), Литва (-0,9%) и Хърватия (-2,1%).
"През втората и третата година след въвеждането има стабилизация и възстановяване на умерените нива във всичките 6 държави. Въпреки завишените нива в Хърватия, данните показват реално по-ниска инфлация от периода непосредствено преди приемане на еврото", посочват експертите от независимата аналитична структура към Народното събрание, председателствана от Симеон Дянков.
Ето пълните данни:
Хармонизирана средногодишна инфлация (%)
| Държава (година на присъединяване) | T-3 | T-2 | T-1 | T (непосредствено преди влизане) | T+1 (1 година след влизане) | T+2 | T+3 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Словения – 2007 | 5,7 | 3,7 | 2,4 | 2,5 | 3,8 | 5,5 | 0,9 |
| Словакия – 2009 | 2,8 | 4,3 | 1,9 | 3,9 | 0,9 | 0,7 | 4,1 |
| Естония – 2011 | 6,7 | 10,6 | 0,2 | 2,7 | 5,1 | 4,2 | 3,3 |
| Латвия – 2014 | -1,2 | 4,2 | 2,3 | 0,0 | 0,7 | 0,2 | 0,1 |
| Литва – 2015 | 4,1 | 3,2 | 1,2 | 0,2 | -0,7 | 0,7 | 3,7 |
| Хърватия – 2023 | 0,8 | 0,0 | 2,7 | 10,6 | 8,5 | 4,0 | 4,4 |
От Фискалния съвет са категорични: "Инфлацията не се причинява от самата смяна на валутата, а от реални фактори като военни конфликти с непосредствено влияние върху страната, производствени разходи, търсене, енергийни цени и икономическа политика".
Притеснението расте
В същото време, индексът на обществено напрежение, измерван от Центъра за анализ и кризисни комуникации и агенция "Мяра", показва ръст през последното тримесечие на 2025 г. до стойност 6,76, което го определя като "висок, трудно контролирани рискове".
"В очакванията на българите за публичното и личното благосъстояние отчетливо започват да се натрупват страхове и несигурност - вероятно и заради прехода от лев към евро. През последното тримесечие значително се повишават негативните оценки и очаквания по отношение на общото благосъстояние на страната. Регистрира се и рязко повишаване на безпокойството по отношение на личните финанси. Остава устойчива и доминиращата тревожност за ръст на цените", посочват авторите на проучването.
USD
CHF
EUR
GBP
