Увеличение с 25% на световните цени на петрола би представлявало умерен външен шок за България, като ефектът е главно чрез разходите за внос на енергоносители, динамиката на инфлацията и забавянето на външното търсене, се казва в анализ по въпроса на Фискалния съвет.
При увеличение на цената на петрола с 25%, се очаква умерен натиск върху държавния бюджет, като дефицитът може да достигне около 3.3-3.6% от брутния вътрешен продукт (БВП).
Най-непосредственият фискален ефект ще бъде увеличението на оперативните държавни разходи, свързани с енергийното потребление в публичните услуги, транспорта и държавната администрация. При шок от 25% в цената на петрола, дефицитът може да се увеличи с около 0.15-0.35 процентни пункта от БВП.
Така, ако базовият бюджетен дефицит за 2026 г. е около 3% от БВП, той може да достигне диапазона 3.25-3.6% от БВП при липса на компенсиращи политики.
Инфлационният натиск представлява друг важен канал на въздействие. Повишението на цените на петрола обикновено увеличава транспортните разходи, производствените разходи и потребителските цени. При България скок от 25% може да добави около 0.4-1 процентни пункта към инфлацията, като точният ефект зависи от конкурентните условия на вътрешния пазар и предаването на ценовите промени от еврозоната.
Ефектите върху външната търговия ще бъдат умерени. България внася рафинирани петролни продукти и енергийни суровини, така че по-високите световни цени на петрола ще влошат търговския баланс. Дефицитът по текущата сметка може да се увеличи с около 0.2-0.4% от БВП.
Въпреки посочените рискове, България разполага със защитни механизми благодарение на членството си в Европейския съюз, смятат от Фискалния съвет. Постепенното диверсифициране на енергийния сектор и инвестициите в инфраструктура намаляват уязвимостта.
USD
CHF
EUR
GBP
