Жителите на Лисабон, Мадрид и Барселона отделят най-голям дял от доходите си за жилище сред всички градове в Европейския съюз, показва нов анализ на Европейския съвет. Изследването, изготвено въз основа на данни от института за изследвания на Deutsche Bank, бе представено в подготвителен доклад за срещата на върха на ЕС на 23 октомври, предава RTVE.
Според данните, в португалската столица разходите за жилище достигат 116% от средната заплата, което означава, че много домакинства живеят в дълг или използват спестявания, за да покриват наема или ипотеката си. В Мадрид и Барселона съотношението е по-ниско, но все пак тревожно високо - 74%.
Докладът, озаглавен "Покрив, но различни реалности: сложната жилищна криза в Европа", посочва, че жилищният проблем е "структурен за целия Европейски съюз, но с локални особености и значителни различия между регионите".
В други големи европейски градове като Люксембург и Франкфурт делът на дохода, отделян за жилище, е едва около 34%, докато във Виена и Хелзинки - съответно 37% и 35%.
Средно за ЕС цените на жилищата са се повишили с 58,3% между 2015 г. и първото тримесечие на 2025 г., но динамиката е силно неравномерна. Най-рязко поскъпване се отчита в Унгария (+237%), Португалия и Литва (+147%), докато в Испания увеличението е 72%. В дъното на класацията са Финландия (+0,4%), Италия и Кипър (+13%), както и Франция (+26%).
В България цените на жилищата продължават да растат с високи темпове. По данни на Eurostat, индексът на цените на жилищата се е повишил с 15,5% през второто тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на предходната година.
"Като поддържа стратегически дебат за жилищната политика, Европейският съвет подчертава нейната ключова роля не само за благосъстоянието на гражданите, но и за изграждането на по-конкурентна и сплотена Европа", се казва в документа.
Въпреки че проблемът е общ, възможностите за единни политики остават ограничени, отбелязват анализаторите. "Много от решенията зависят от отделните държави членки, поради което е трудно да се създадат "идеални" политики, приложими навсякъде", уточнява докладът.
Все пак документът откроява редица общи предизвикателства - растящите лихви, поскъпването на живота и натискът върху пазара на наеми. Според експертите европейските мерки могат да "допълнят националните усилия" чрез модернизация на жилищния фонд и корекция на пазарните дисбаланси.
Докладът предупреждава, че инициативите за по-достъпни жилища трябва да бъдат внимателно проектирани, за да не доведат до "задълбочаване на социалните неравенства, забавяне на строителството или нови финансови натоварвания".
Сред възможните решения се посочват и фактори извън традиционната жилищна политика - като по-гъвкав пазар на труда, териториално планиране и енергийна ефективност. Данните показват, че 85% от сградите в ЕС са построени преди 2000 г., а три четвърти от тях са с ниска енергийна ефективност.
В същото време над две трети от жителите на ЕС притежават собствено жилище, а близо половината живеят в апартаменти. След период на спад през 2023 г., цените отново се покачват вече шест последователни тримесечия, докато наемите растат постоянно.
Пазарът на наеми е под силен натиск в почти всички икономически активни региони. Средно за ЕС наемите са се увеличили с 28,8% между 2010 и 2025 г., но в отделни държави поскъпването е експлозивно.
"В Унгария (+277%) и Естония (+250%) цените на наемите буквално са се утроили," посочва Европейският съвет. Сходна динамика се наблюдава в Латвия (+162%), Чехия (+155%) и Португалия (+141%) - отражение на регионалните неравенства и икономическата конвергенция.
Изключение правят Италия (-1%) и Гърция (-9%), единствените страни в ЕС, където наемите са поевтинели през последните години.