Най-големите опрощавания на дългове в световната история

Съвременният свят живее затънал в дългове. Държавният дълг на САЩ за първи път надхвърли 22 трилиона долара, Япония има държавен дълг от над 10 трилиона долара. Огромни задължения имат компаниите и регионите в Китай. Спрямо икономиките на страните фрапиращо големи са дълговете на Италия и Гърция.

Проблемът засяга, разбира се, лично и милиони граждани от всички кътчета на Планета.

Световният дълг има дълга история, но има и моменти за прошка на дълга.

В своето изследване This Time is Different: Eight Centuries of Financial Folly ("Това време е различно: осем века на финансовата глупост") икономистите Кармен Рейнхарт и Кен Рогоф проследяват историята на световния дълг и отбелязват, че преструктурирането и отмяната на дългове често стават част от всеки значителен период на финансова криза. 

По-долу разказваме за най-големите отписвания на задължения в човешката история.

Източник: Wikipedia

Юдео-християнска традиция 

Практиката на прощаване на дълговете се корени още в Стария Завет на Библията. 

Според Моисеевите закони, всяка седма събота от годината има огромно опрощаване на всички дългове: кредиторите освобождават своите длъжници - евреи, от всички задължения. 

На всеки 49 години се е обявявало мащабно опрощаване на всички дългове в страната. 

За разлика от съвременното разбиране, когато неизпълнението се счита за резултат от разточителство или неприятности на длъжника, в древната традиция, опрощаването на дълга се основава на принципа, че както кредиторът, така и длъжникът имат задължения към Бога. 

В Новия Завет в молитвата на Господ има думите "и остави дълговете ни, както и ние ги оставяме на длъжниците си". 

По това време заемите не са били средство за печелене на пари, а по-скоро начин да се помогне на близък или съсед. 

В същото време всички се придържаха към принципа, че цялото световно богатство принадлежи на Бога, а правата на кредиторите към това богатство са само временни.

Източник: Wikipedia

Древен Вавилон

Един от най-известните случаи на масивна опрощаване на дълга е станал в древен Вавилон (в съвременен Ирак). 

През 1792 г. пр. Хр. великият вавилонски цар Хамурапи е простил на жителите на страната всички дългове към правителството, високопоставени служители и чиновници. 

В момента известните закони на Хамурапи се съхраняват в Лувъра в Париж. Те казват, че всички онези, които дължат зърно на година, когато е нямало реколта поради липса на дъжд, могат да хвърлят плочките - знаци за дълг, във водата и да не плащат дългове. 

Прошката на дълговете от Хамурапи е част от традицията, която произхожда от древна Месопотамия, почти 2400 г. преди новата ера. 

В периода от 2400 до 1400 г. Пр. Хр. историците са преброили около тридесет случая на мащабни отписвания на дългове, обикновено по времето на големи национални празници. 

По правило това събитие е придружено от физическото унищожаване на глинени плочки - табелки, върху които са записани всички дългове.

Спасяването на Европа от Голямата депресия

След края на Първата световна война Европа беше затънала в дълг и икономическа депресия. 

До средата на 30-те години много страни започнаха да се отдалечават от златните монетарни стандарти с надеждата да стимулират икономическия растеж без тежестта на остаряла система за обмяна на валута. Като част от този процес много европейски правителства са отписали голяма част от дълговете. 

От 1932 до 1939 г. средното отписване на дълга е 19% от БВП в развитите икономики, според икономистите Кармен Рейнхарт и Кристоф Тресбек. 

Анулирането на дългове на такива страни като Франция и Гърция е било съответно близо 50% и 40% от брутен вътрешен продукт. 

Пълното изплащане на дългове е рядкост. Финландия е единствената европейска държава, която напълно изпълни своите следвоенни ангажименти.

Източник: flickr

Следвоенното икономическо чудо на Германия

През 2015 г., когато дълговата криза в Гърция беше в разгара си, само 16% от анкетираните германци смятат, че еврозоната трябва да отпише част от дълга на Атина. 

По ирония на съдбата, не много отдавна по историческите стандарти, самата Германия е била страната, която е получила опрощаване а дълговете от други държави. 

Така след края на Втората световна война в рамките на Лондонското дългово споразумение от 1953 г. става пълно отписване на външните заеми на Германия. 

Размерът на опростените суми достига почти 280% от БВП на страната за периода от 1947 до 1953 година, според историка Албрехт Ричи. 

Това позволява на Германия да се върне на финансовите пазари и да стане част от МВФ и Световната банка. Лондонският договор също така помогна на страната да развие износ и да покаже добри икономически резултати. 

Много историци смятат, че икономическото чудо на следвоенна Германия би било невъзможно без Лондонския дългово споразумение.