Брюксел гръмко заявява зелените си амбиции, но има притеснения, че в плана има множество пропуски, пише Politico.

Ако Европейският съюз иска повече умни електроснабдителни мрежи, електромобили, соларни панели и вятърни турбини, Брюксел първо ще трябва да реши откъде да си осигури нужните метали и минерали, с които да ги произведе. Тези суровини става все по-трудни за снабдяване с нарастването на търсенето за технологии за чиста енергия.

"Трябва да произвеждаме батерии и вятърни турбини, но всичко, което използваме, за да ги произведем, идва от Китай", казва Ана-Мишел Асимакополу, депутат от Европейската народна партия (ЕНП) в ЕП. По думите ѝ, Брюксел трябва да се съсредоточи върху засилване на автономията на блока, след като кризата ясно показа зависимостта на ЕС от суровини от чужбина.

"Това има смисъл и за сигурността на енергийния сектор, но и за работните места. Внасяме стомана и алуминий от субсидирани китайски компании, а в същото време затваряме пещи за топене тук, които отговарят на далеч по-високи стандарти за емисиите", посочва още тя.

Миналия месец Световната банка публикува доклад, в който идентифицира 13 стратегически метали, чиито добив трябва да бъде увеличен драматично, за да се отговори на търсенето. Добивът на графит и кобалт - и двата ключови за производството на батерии - ще трябва да бъде увеличен с близо 500%.

През последните десетилетия Европейският съюз разчита на трети страни като Китай за тези суровини и минерали. Някои от тях не могат да бъдат намерени на Стария континент, но добивът на други бе аутсорснат заради по-високите разходи и притеснения за околната среда.

"Няма спор, че Европа е далеч зад останалите големи икономики в света по този въпрос", казва Джонатан Холслаг, професор по геополитика в Свободния университет в Брюксел. "Нямаме стратегия да осигурим доставки на метали и минерали, от които ще се нуждаем за електрическата мобилност, производството на възобновяема енергия и други".

"Решихме, че металите и минната дейност са индустрии без бъдеще и ги аутсорснахме на по-бедните държави. Нашите конкуренти разбраха, че ако загубиш основните индустрии, е трудно да запазиш по-сложните: именно суровините определят цените", казва още той.

Европа може да си осигури част от автономията чрез кръговата икономика: вече 25% от основните метали на света се рециклират на Стария континент.

Другият вариант е отваряне на затворените мини. Повдигането на този въпрос обаче ще разяри природозащитниците. Индустрията обаче подкрепя идеята, като Микаел Стафас, CEO на шведския минен гигант Boliden, посочва, че докато Европа добива едва 3% от суровините, потребява 20% от тях.

"Внасяме метали като алуминий и никел от страни като Китай и Русия, където производството изпуска далеч повече СО2, отколкото в Европа. Премествайки дейността тук, не само ще си осигурим жизненоважни ресурси и ще създадем работни места, но и ще гарантираме, че целият процес ще бъде по-устойчив", казва той.

Според Асимакополу това е и възможност Европа да засили геополитическата си позиция. "Дадохме начало на европейския проект с фокус върху стоманата и въглищата като критично важни суровини. Въглищата вече са извън играта, но стоманата и други са точно толкова важни, колкото са били винаги", казва тя. И допълва: "Зелената сделка не мое да бъде постигната без тях. Трудно е да направиш омлет, без да счупиш няколко яйца".