Европейската комисия намали прогнозата си за ръст на българския БВП през 2022 г. Докато през есента Брюксел очакваше 4.1%, в днешния доклад се посочва очакване за 3,7%. Прогнозата за догодина също е намалена до 3,9%.

В зимната икономическа прогноза от 2022 г. се предвижда, че след значителна експанзия от 5,3 % през 2021 г. икономиката на ЕС ще отбележи ръст от 4,0 % през 2022 г. и 2,8 % през 2023 г. През третото тримесечие на 2021 г. ЕС като цяло достигна равнището на БВП отпреди пандемията и се очаква всички държави членки да преминат този етап до края на 2022 г.

Въпреки че още икономическата прогноза от есента на 2021 г. предвиждаше забавяне, то беше по-рязко от предвиденото, тъй като се увеличиха препятствията за растежа: по-специално, увеличаването на случаите на заразяване с COVID-19, високите цени на енергията и продължаващите смущения в доставките.

Растежът продължава да е обусловен от пандемията, тъй като много държави от ЕС изпитват затруднения поради съчетанието от повишен натиск върху здравните системи и недостиг на персонал поради заболявания, предпазни карантини или задължения за полагане на грижи. Трудностите в логистичното осигуряване и доставките, включително недостигът на полупроводници и някои метални изделия, също ще продължат да тежат върху производството поне през първата половина на годината. На последно място, но не и по важност, в момента се очаква цените на енергията да останат високи по-дълго време от очакваното в есенната прогноза, като по този начин ще окажат по-продължително влияние върху икономиката и по-голям инфлационен натиск.

Тази прогноза предполага, че натискът върху икономиката, причинен от настоящата вълна от инфекции, ще бъде краткотраен. Очаква се икономическата активност да се възстанови, също поради нормализирането на условията на снабдяване и отслабването на инфлационния натиск.

Прогнозата за инфлацията бе значително преразгледана в посока нагоре в сравнение с есенната прогноза. Това отразява въздействието на по-високите цени на енергията, но също така и разширяването на инфлационния натиск върху други категории стоки от есента насам. В България се очаква инфлацията да достигне 6.3% през 2022 г., след което да намалее на 3.9% през 2023 г.

След като достигна рекорден темп от 4,6 % през четвъртото тримесечие на миналата година, инфлацията в еврозоната се очаква да достигне върхова стойност от 4,8 % през първото тримесечие на 2022 г. и да остане над 3 % до третото тримесечие на годината. С отслабването на натиска от ограниченията на доставките и високите цени на енергията се очаква инфлацията да спадне до 2,1 % през последното тримесечие на годината, преди да спадне под целта на Европейската централна банка от 2 % през 2023 г.

Като цяло се предвижда инфлацията в еврозоната да нарасне от 2,6 % през 2021 г. (2,9 % в ЕС) на 3,5 % (3,9 % в ЕС) през 2022 г., преди да спадне до 1,7 % (1,9 % от ЕС) през 2023 г.

Несигурността и рисковете остават големи

Въпреки че въздействието на пандемията върху икономическата дейност отслабна с течение на времето, продължаващите противоепидемични мерки и продължителният недостиг на персонал биха могли да попречат на икономическата активност. Те биха могли също така да забавят функционирането на критичните вериги на доставки по-дълго от очакваното. От друга страна, по-слабият ръст на търсенето в краткосрочен план може да спомогне за преодоляване на затрудненията в предлагането малко по-рано от очакваното.

Положителното е, че търсенето на домакинствата би могло да нарасне повече от очакваното, както бе наблюдавано при отварянето на икономиките през 2020 г., а инвестициите, стимулирани от Механизма за възстановяване и устойчивост, биха могли да генерират по-силен стимул за активност.

Инфлацията може да се окаже по-висока от очакваното, ако натискът върху разходите в крайна сметка бъде прехвърлен от цените на производителя върху потребителските цени в по-голяма степен от предвиденото, което увеличава риска от вторични ефекти.

Рисковете за перспективите за растеж и инфлация са значително утежнени от геополитическото напрежение в Източна Европа.