Европейската комисия предложи Законодателен акт на ЕС за космическото пространство, съобщават от българския офис на Европейския парламент. В амбициозния план влиза изцяло нов набор от мерки за превръщане на европейския космически сектор в по-чист, по-безопасен и по-конкурентоспособен в Европа и нейните експортни пазари.

Понастоящем европейските правила за космическото пространство са разпокъсани, с много различни национални подходи. Тази разнородност възпрепятства иновациите,намалява европейския пазарен дял и създава допълнителни разходи. Наличието на ясна и хармонизирана рамка на европейско равнище ще гарантира безопасността, устойчивостта и екологичната отговорност в целия Съюз, като същевременно ще помогне на дружествата да се разрастват през границите.

Законодателният акт на ЕС за космическото пространство има за цел да намали бюрокрацията, да защити космическите активи и да създаде справедливи и предвидими условия на конкуренция за предприятията.

Предложението се основава на три основни стълба:

Безопасност: пространството става все по-претоварено. Днес в орбита са 11 000 спътника, а през следващото десетилетие се очаква да бъдат изстреляни още 50 000. В същото време повече от 128 милиона парчета отломки вече циркулират в космоса, което рязко увеличава риска от сблъсъци.

В най-лошия случай това може да предизвика каскадни катастрофи, които правят ключовите орбити неизползваеми и прекъсват достъпа до жизненоважни сателитни услуги. За да се предотврати това, с Акта на ЕС за космическото пространство се въвеждат мерки за подобряване на проследяването на космически обекти и за ограничаване на новите отпадъци, включително изисквания за безопасно изхвърляне на спътници в края на експлоатационния им срок.

Устойчивост: Космосът се превръща в оспорвана руда. Космическите инфраструктури са изправени пред нарастващи заплахи от кибератаки и електронни смущения, насочени към спътници, наземни станции и комуникационни връзки. Тези атаки могат да доведат до загуба на спътници или прекъсване на критични услуги.

Поради това Законодателният акт на ЕС за космическото пространство ще изисква от всички космически оператори да извършват задълбочени оценки на риска през целия жизнен цикъл на спътника, като прилагат правила за киберсигурност и докладване на инциденти, съобразени с космическия сектор.

Устойчивост: С нарастването на космическите дейности управлението на ресурсите, емисиите на CO2 и отпадъците става от жизненоважно значение. Измерването на въздействието върху околната среда позволява на промишлеността да намали своя отпечатък и да подкрепи устойчивостта на ЕС.

Законодателният акт на ЕС за космическото пространство ще определи общи правила за измерване на тези въздействия. Тези правила ще осигурят последователни проверени данни и ще насърчат иновациите в области като обслужването в космоса, за да се удължи животът на спътниците и да се намалят отпадъците.

Новите правила ще се прилагат както за космическите активи на ЕС, така иза националните космически активи, както и за операторите извън ЕС, които предлагат услуги в Европа. Регулаторните изисквания ще бъдат адаптирани към размера и степента на зрялост на дружеството и ще бъдат измервани спрямо съответните рискове.

Ще бъде предложена подкрепа за намаляване на потенциалните разходи за промишлеността. Това включваше изграждане на капацитет,достъп до съоръжения за изпитване и подпомагане на космическите оператори да подготвят заявленията си за разрешение. Това ще подпомогне по-специално стартиращите предприятия и МСП.

Наред с Акта на ЕС за космическото пространство днес Комисията представи и визия за европейската космическа икономика с цел справяне с развиващата се световна космическа икономика и с предизвикателствата, породени от международната конкуренция и геополитическото напрежение.

Космическият сектор е пазар с висок растеж, който допринася за конкурентоспособността на ЕС. Секторът обхваща европейската космическа промишленост (производство и услуги), космическите услуги в множество пазарни сектори — от климата и околната среда, селското стопанство до енергетиката, транспорта, застраховането и банковото дело или сигурността и отбраната.

Законодателното предложение подлежи на преговори в Европейския парламент и в Съвета в рамките на обикновената законодателна процедура.

Предстои ЕК да пристъпи към изпълнение на действията, определени във визията, в тясно сътрудничество с държавите — членки на ЕС, Агенцията наЕС за космическата програма (EUSPA), Европейската космическа агенция (ЕКА)и други космически партньори, по-специално космическата промишленост.

Комисията ще създаде и "Космически екип Европа"— форум на високо равнище,обединяващ всички заинтересовани страни от европейската космическа екосистема, за да обедини европейските високи постижения и капацитет в областта на космическото пространство по съгласуван и ефективен начин. Освен това, считано от 2025 г., Комисията ще разработи специална методология за наблюдение на конкурентоспособността на ЕС в космическия сектор.

Европейската комисия определя космическата икономика и Законодателния акт на ЕС за космическото пространство като ключов приоритет, както е посочено в докладите на Драги и Лета, а наскоро и в Компаса за конкурентоспособността и работната програма на Комисията за 2025-а година.

Необходимостта от такава законодателна инициатива беше отразена и в две неотдавнашни съвместни съобщения: подхода на Европейския съюз за управление на космическия трафик и космическата стратегия на Брюксел за сигурност и отбрана,в отговор на призивите на държавите членки за създаване,чрез съгласувана и стабилна регулаторна рамка, на вътрешен пазар за космически дейности.