"Едно непосредствено предизвикателство, за което трябва да сме нащрек през следващите месеци, е динамиката на качеството на активите на банките след изтичането на временния мораториум върху изплащането на банкови заеми", заявява управителят на БНБ Димитър Радев ви интервюто си за майския брой на списание The Banker, което е част от Financial Times Ltd.

Според гуверньора на централната ни банка българските банки са влезли в пандемията със стабилни капиталови и ликвидни позиции. Мерките, които предприе БНБ за повишаване устойчивостта на сектора бяха превантивни, насочени към допълнително повишаване на способността на банките за покриване на загуби, в случай че рисковете свързани с пандемията се материализират.

"Поради значително по-високите разходи за обезценка, генерираната от сектора печалба през 2020 г. намаля почти наполовина спрямо предходната година. Същевременно, нашите банки успяха да поддържат солидни нива на капитала и ликвидността и продължиха да предоставят кредити за икономиката.

Както банките, така и надзорните органи придобиха знания и опит в справянето с безпрецедентните предизвикателства, произтичащи от пандемията. Един от уроците е, че докато корона вирусът присъства в живота ни, заедно с ограничителните мерки, засягащи икономиката, трябва да продължаваме да следим за навременното признаване на кредитните рискове от банките. Тяхното разумно провизиране остава наш надзорен приоритет", обяснява Радев.

Управителят на БНБ коментира, че през последните години преди пандемията икономиката ни се е развивала устойчиво с ръст на БВП средно между 3% и 4% на годишна база. Режимът на паричен съвет поддържа финансовата и макроикономическата стабилност в България вече почти четвърт век. Конкурентоспособността на икономиката непрекъснато се е подобрявал, което намери отражение в постоянното увеличаване на износа.

"Същевременно, налице са съществени структурни предизвикателства пред потенциала за растеж на българската икономика. Институционалните дефицити, неблагоприятните демографски тенденции, включително застаряване на населението, свиване на работната сила, и недостиг на професионални умения са сред областите, предизвикващи най-сериозна загриженост.

Базисният сценарий все още е, че тази година ще видим повратната точка в установяването на стабилна траектория на икономическо възстановяване в Европа, включително на българската икономика. Една година след началото на пандемията, обаче, макроикономическите прогнози все още са свързани с висока степен на несигурност", смята Димитър Радев.