Според анализаторите на Международния валутен фонд България попада в групата на държавите, при които икономическото възстановяване ще бъде бавно и продължително. Поне така излиза от картата, която е публикувана като част от официалното прессъобщение на МВФ по повод речта, произнесена от управляващия директор на институцията на 30 март 2021-а Кристалина Георгиева при откриването на традиционната пролетната среща на Фонда и Световната банка във Вашингтон.
Източник: МВФ
В речта си тя не споменава България, защото, както изисква позицията ѝ, коментира проблемите в глобален план. Но картата е показателна. Там страната ни е в червен цвят наред с Румъния, Албания и Турция (от Балканския регион). В Европа с червен цвят е отбелязана Украйна, а останалите "червени" държави са предимно в Южна Америка, Африка. Обръщаме внимание на тази своеобразна информация, защото тя е на изключително авторитетна международна финансова институция, която прави годишни прегледи на икономическото и финансово състояние на всички държави по света и защото констатациите ѝ, нанесени на въпросната карта по никакъв начин не кореспондират с постоянно правените у нас изявления, че се справяме добре - и дори най-добре с кризата.
Впрочем потвърждения, макар и косвени за правотата на МВФ (макар тя да не изисква потвърждения), може да се намери и в прясно публикуваните данни на българските институции. Например в месечния обзор "Българската икономика" на Министерството на финансите, който излезе през седмицата се казва "БВП се понижи с 4.7% на годишна база през четвъртото тримесечие, като за цялата 2020 г. икономиката се сви с 4.2%. Ускорението на спада през последното тримесечие се дължеше на по-ниското потребление на домакинствата, което намаля с 4.3% в резултат от въведените мерки срещу разпространението на COVID-19. Потреблението на правителството нарасна с 12.5% и имаше силен положителен принос за изменението на БВП. Инвестициите в основен капитал също се повишиха, като това се дължеше на публичните капиталови разходи".
Тези резултати са значително по-лоши от прогнозираните в есенната икономическа прогноза на Министерството на финансите, където пишеше: "Запазена е прогнозата от пролетта за реален спад на БВП през 2020-а от 3%. Направена е промяна в динамиката на различните компоненти на базата на отчетени данни за първото полугодие. Те показват по голям спад на инвестициите за сметка на по-благоприятно от очакваното представяне на потреблението и износа. Спадът на частното потребление ще се ограничи до - 1% след достигнатите - 4% през второто тримесечие когато бяха наложени ограничителните мерки срещу разпространението на COIVID - 19".
Елементарното сравнение на данните показва, че реално отчетените резултати за 2020-а като спад на БВП са много по-лоши от есенната прогноза и причината е затварянето на икономиката през четвъртото тримесечие на 2020-а, което бе ноторно известно, че ще се случи още докато е правена тази есенна прогноза. Освен това резултатите на финансовото ведомство за частното потребление са доста спорни, доколкото са базирани на данните на Националния статистичеснки институт, които още през декември 2020-а бяха подложени на съмнение от БНБ като прекалено оптимистични.
Проблемът е, че на базата на тези несбъднали се данни от есенната прогноза са правени разчетите за бюджета за 2021-а, който е базиран на макар и малък икономически ръст. А това е твърде съмнително, че ще се случи, ако пандемията върлува и поради това икономиката се отваря и затваря по политиката на "разтягане на ластика".
Поради всички тези предпоставки прогнозата на МВФ за бавно и слабо възстановяване на България, която ни показва карата, е повече от реалистична. А сбъдването ѝ ни заплашва с дефицит и задлъжняване по-големи от планираните в бюджета, което повишава значително риска от увеличаване на данъците, при това в комбинация с намаляване на доходите.
USD
CHF
EUR
GBP
