Икономистите отдавна смятат, че дългосрочният ръст на продуктивността се дължи на технологични и организационни подобрения: инженерите се научват как да правят по-добри двигатели, бизнесмените как да организират по-добре екипите си и т.н. Тези идеи се надграждат и съвсем малко се забравя - което носи по-ефективна употреба на ресурсите и други ползи - и в крайна сметка човечеството забогатява, пише Bloomberg.

От средата на миналото десетилетие обаче САЩ изпитва забавяне на растежа на продуктивността. И макар да е трудно да сравняваме отделните страни, спадът изглежда обхваща целия свят. Дори и Китай расте повече заради инвестициите, отколкото заради повишена продуктивност след кризата насам. Тъй като икономистите често слагат знак за равенство между продуктивността и технологията, има тенденция забавянето на ръста на продуктивността да се обяснява с по-малкото нови изобретения.

Но още едно значително нещо се промени от края на миналото десетилетие. Световната финансова криза явно спря и обърна дългосрочната тенденция към повече глобализация. От 1993 до 2008 г. търговията стана все по-важна за световната икономика.

Бързата глобализация бе резултат от редица фактори: иновации в транспорта и интернет, както и политическо развитие като края на Световната война и намаляването на протекционистките практики.

Когато икономиката се срина през 2008 г., световната търговия също се забави. Същото се случи и с финансовата глобализация.Може ли забавянето на глобализацията да има нещо общо със забавянето на продуктивността? Едно изследване ни дава причини да смятаме точно така.

Първо, редица проучвания показват множеството начини, по които глобализацията повишава продуктивността на дадена компания - да увеличи директните чуждестранни инвестиции, когато помага за по-доброто разпределение и употреба на капитал през границите, както и помага за разпространяването на технологиите.

Глобализацията може да накара компаниите да изоставят комфортните си и познати домашни пазари и да започнат износ, което ги кара да са по-ефективни. Или заплашва компаниите, които вече имат нова конкуренция, което ги кара да станат по-добри или да изчезнат.

Преместването на заводите на дадена компанията от САЩ, например, в Китай се приема лошо от политиците, но в същото време движи продуктивността и оттам икономическата експанзия.

Изследването на индивидуални компании не дава точни отговори, но като цяло глобализацията налага по-продуктивните компании и измества по-малко продуктивните.

Така че, макар преместването на работни места и глобализацията да са болезнени за много в началото, те са нужни, за да запазят продуктивността. И с надигането на конфликта между САЩ и Китай и с множеството компании, които се мъчат да напуснат Китай, паузата в глобализацията ще продължи. Развитият свят дълго се оплакваше от преместването на работни места на по-евтини локации, но сега може да има шанса да реши дали харесва алтернативата повече - стабилна, но стагнираща световна икономика.