Народното събрание прие окончателно Закона за пазарите на криптоактиви, с което транспонира европейския регламент MiCa и най-накрая уреди в нормативен акт една от най-динамичните (но и потенциално рискови) сфери от икономиката. Както често се случва у нас, основното предназначение на текстовете не предизвика толкова голям дебат, колкото възможната (зло)употреба с част от тях.

В случая - защитените с гласовете на ГЕРБ-СДС, "Ново начало" и ИТН правомощия на Комисията за финансов надзор да премахва без съдебна санкция сайтове, в които е преценила, че се извършват нарушения с криптоактиви.

Как изглежда първият закон за криптоактивите у нас

Как изглежда първият закон за криптоактивите у нас

С него в българското законодателство се въвеждат мерките, които ЕС прие в регламент

Според приетия вече законопроект КФН ще издава и прекратява лицензи за предлагане и търговия, а БНБ ще държи под надзор издателите на токени за електронни пари. До края на 2025 г. опериращите в момента оператори на криптоуслуги ще трябва да покрият изискванията на новия закон.

При необходимост от защита на интересите на потребителите в спешен порядък съдът ще трябва да решава за налагане на запори по искане на КФН в рамките на ден. За нарушения санкциите могат да достигнат до 30 млн. лева или 15% от годишния оборот.

Скандал

Именно част от новите свръхправомощия на финансовия надзор бяха атакувани от ПП-ДБ, "Възраждане" и МЕЧ.

Мартин Димитров от ПП-ДБ посочи, че управляващите са вкарали текст, който не съответства на европейския регламент - КФН, по предложение на зам.-председателя си и без решение на съда, да разпорежда на телекомите да премахнат дадено съдържание, да ограничат достъпа до него или да показват съобщение на потребителите.

"Какво става тук, ако се злоупотреби? Ако се използва срещу конкретни компании? Ако КФН не прецени правилно?", запита Димитров.

Колегата му Божидар Божанов обясни, че подобно решение за ограничаване на достъпа може да е на база реклама, която е показана на даден сайт от външна рекламна мрежа. "По този начин могат да бъдат атакувани медии, опозиционни сайтове, хумористични сайтове", допълни депутатът.

Георги Хрисимиров от "Възраждане" отбеляза, че предложеният за гласуване текст се базира на тяхна редакция, но от нея е била премахната частта, в която достъпът до даден сайт се забранява с решение на председателя на Софийския районен съд.

От опозицията бяха категорични, че това е потенциален инструмент за налагане на цензура.

Управляващите така и не защитиха своите текстове до самото гласуване, което започна с неловка ситуация - беше поискана проверка на кворума във видимо празната зала, която бързо се напълни на фона на подвиквания.

53-ма от ГЕРБ, 19 от "Ново начало" и 12 от "Има такъв народ" се обявиха изрично против допълнителна точка, която обвързва премахването на информация от интернет със съдебен контрол. Останалите от мнозинството, включително всички присъстващи от БСП, се въздържаха.

В крайна сметка Делян Добрев (ГЕРБ-СДС) излезе на трибуната и обяви, че вкараните в закона текстове не са техни. "Тези текстове са подадени от КРС и КФН. Вашата група ни помоли за становище от КРС. Каквото ни даде КРС, това внесохме. Това са действащи процедури по редица други закони", заяви той.

Макар след това да беше репликиран, че в цялото релевантно законодателство КФН или няма такива правомощия, или те са под съдебен контрол, при прегласуването отново имаше само 68 депутати "За".