Европейските правителства обмислят различни варианти за подпомагане на силно задлъжнялата Гърция, тъй като може да бъде застрашена 11-годишната общата европейска валута, съобщава Reuters.

Агенцията припомня, че преди седмица премиерът и министър на финансите на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който е и ръководител на Съвета на финансовите министри от еврозоната, предупреди Обединена Европа да реши спешно проблемите с дълговете на Гърция, Португалия и Испания.

Все още не е ясно как може да стане това, тъй като анализатори вече сигнализираха, че има правни пречки, заради приетия през ноември 2008 г. Лисабонски договор. Посочва се член 122 от Договора за ЕС, който позволява на Съвета на ЕС „да приложи мерки, подходящи за икономическата ситуация", но тези стъпки трябва да бъдат осъществени, ако възникнат сериозни затруднения при снабдяването с определени продукти, особено на енергия.

Съветът може да вземе решение за финансова помощ, ако държавата-членка е „в затруднено положение, но причинени от природни бедствия или извънредни обстоятелства извън нейния контрол." Затова тежката ситуация в южната ни съседка, заради натрупания огромен външен дълг от над 403 млрд. евро и бюджетен дефицит, превишаващ 12% от БВП. Това според експерти, потърсени от Reuters за коментар, не може да бъде аргумент за финансова помощ от ЕС, тъй като до подобна ситуация е нямало да се стигне, ако правителствата са осъществявали държавния си контрол.

Гръцкото правителство е изчислило, че ще му трябват около 53 млрд. евро, за да намали през тази година рязко бюджетния се дефицит. Първата крачка бе направена миналия месец, когато бе пусната емисия на държавни ценни книжа, от които очаква 8 млрд. евро.

На практика ЕС може да използва комбинация от стъпки, но те не са свързани с пряка финансова помощ, а да предложи различни мерки, с които да се оказва натиск Гърция да реформира своята финансова система. Но ЕС няма много време, особено, ако кризата в Гърция се разпростре и върху другите държави от еврозоната.

Неофициални изчисления сочат, че изпаднали в беда членове на ЕС се нуждаят от спешна помощ, равняваща се на 50 млрд. евро, за да подкрепят платежния си баланс. Унгария, Румъния и Латвия вече имат договори с МВФ, но пари от ЕС няма как да получат. С решението си Съветът на ЕС може само да даде политическа гаранция и да препоръча на кредитни институции да отпуснат по-изгодни кредити, при по-ниски лихвени условия. И тук обаче отново се изпречва Лисабонския договор, който казва, че "Съюзът не носи отговорност и не може да поеме задълженията на органите на централната власт в съответната страна, освен, ако това не се отнася за съвместно изпълнение на някакъв проект.

Съветът на ЕС може да препоръча на правителствата от общността да купуват гръцки облигации на първичен и вторичен пазар. За това си действие обаче министър-председателите трябва да обяснят на своите данъкоплатци, че това не е спасителна операция за Гърция, а инвестиция, която ще им донесе дивиденти. Това вероятно ще изисква и специални решения на съответните централни банки на държави-членки на ЕС.

Чрез структурните фондове за настоящия финансов период (2007 - 2013) Гърция може да получи 20,21 млрд. евро, но само ако предложи защитими по правилата на ЕС проекти. До края на януари са предвидени 18,07 млрд. евро за финансиране на проекти, но все още не се знае дали самите проекти ще бъдат одобрени.

Друга възможност е Европейската комисия да увеличи средствата по различните оперативни програми. Подобни прецеденти са правени с предприсъединителните програми за държави от Централна и Източна Европа. Това би било най-лесното решение, обобщава Reuters.

Освен това на Европейската централна банка (ЕЦБ), която е собственост на правителствата от съюза, може да бъдат възложени по-специални, но предимно контролни функции.

По-сериозни задачи може да получи Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Както беше завишен с 40%, или 11,5 млрд. евро, кредитният ресурс за 2009 г. за Централна и Източна Европа. По тази схема може да се предвидят и заемни средства за Гърция. Нека припомним, че ЕИБ разпространи в края на миналата седмица съобщение, в което се казва, че нейната мисия и устав "не позволяват спасителни мерки по отношение на бюджетния дефицит или платежния баланс" към отделни държави-членки на общността.

Като съуправители на ЕЦБ обаче финансовите министри на ЕС могат да поискат от банка да заеме пари на правителствата, които целенасочено да бъдат използвани за покупка на нови облигации, които Гърция планира да пусне. Така ЕЦБ няма да бъде обвинена, че помага на Гърция, защото формално тя насърчава инвестирането в гарантирана ликвидност. И пак формално това трябва да бъде облечено в някакво решение, което може да стане по време на предстоящата среща на Съвета на финансовите министри ЕКОФИН.

Не бива да се омаловажава и ролята на Международния валутен фонд (МВФ), който може да дава свежи финансови инжекции на Гърция срещу съвети и най-вече срещу строг финансов контрол. Фондът вече прати своя мисия в Атина. Не случайно управляващият директор на МВФ Доминик Строс-Кан заяви, че МВФ е готов да помогне на Гърция. Не е изключено и Съвет на ЕС да поиска пряка намеса на фонда. И тъй като нито ЕИБ, нито Съвета на ЕС имат такива функции да следят как се изпълняват строгите фискални изисквания, заложени в предпазни споразумения, тази задача може да бъде изпълнена точно от МВФ. Чрез „засилено наблюдение" да се стигне до положение, в което Гърция да започне реално да изпълнява строгия си фискален план. Което пък ще успокои инвеститорите. Може би това е и крайната цел на помощта на ЕС за Гърция.