В резултат на това Bank of Japan не бе в състояние да нормализира нагоре краткосрочната лихва от нивото 0.5%, на което лихвата си седи от февруари. Десетгодишните бонове носят лихви под 2%, йената значително отслабна, докато не задуха обратния икономически вятър, свързан с пътя на долара надолу.
В следствие към инвестициите в Япония има все по-малък интерес, пише Financial Times. Затова сега е трудно да се говори за японската икономика, макар тя да продължава да е една от най-силните (и всъщност далеч по-голяма от тази на Китай според БВП по пазарни стойности). Глобалните инвеститори все по-често си задават въпроса защо им трябва да държат японски активи и дали не е по-удачно да се преместят към нещо по-привлекателно.
Най-учудващото в отколешния поток от негативни икономически новини, идващи от Япония, бе закономерността предварително да се очакват сходни резултати. Отдавна установените индикатори за активността - индексът на дифузията* на британския Кабинет; съставният индекс на ОИСР, поръчките в машиностроенето - отдавна изпращаха сигнал за подобни проблеми.
Същото говореше и все още недооцененото изледване на бизнеса от NTC Reuters: Индекс на японските мениджъри по покупките. За разлика от сходни проучвания за Европа и САЩ, за Япония това изследване получава малко внимание. Въпреки сравнително кратката си шестгодишна история, индексът дава неоценима индикация за това накъде духат цикличните ветрове в Япония. Последното изследване никак не вещаеше сполуки за японската икономика.
Учудващо за япоснката икономика през миналата година беше и по-слабото представяне по сравнение с други „циклични икономики" като например Германия и Корея. Това се случи независимо от експортния бум към Китай, като доставките за континента през последните 12 месеца се покачиха почти с 15%.
За жалост износът на Япония за САЩ се свива и това оказва много лошо отражение: САЩ е най-големият експортен пазар за Япония и затова общият износ на островната държава е далеч от силен.
Все пак най-неприятната изненада поднесе свиването на търсенето вътре в страната. Бизнес инвестициите се съкратиха, независимо от добрите печалби на компаниите. Потребителското търсене се увеличи, но слабо, реагирайки на слабия икономически ръст и нарастващите перспективи за увеличаване на безработицата. Важно е, че последните данни от индикаторите за потребителско доверие се оказаха извънредно слаби.
И въпреки всичко това, Bank of Japan в последната си прогноза за двугодишното развитие на икономиката, публикувана през октомври, не отрази нищо от горепосоченото. Напротив - в правителствения документ пишеше за "благотворен кръг" в производството, доходите и потреблението, които остават на място. Във всяка дума BoJ звучеше позитивно, както по време на осъвременените през април прогнози. Единственото отражение на шестте месеца хронично икономическо разочарование бе в много слабото понижаване на краткосрочните прогнози за БВП и инфлацията.
Но „благотворен кръг" няма. По-скоро бизнес инвестициите са загубили импулс, потребителските разходи не са се стабилизирали и изглежда BoJ е в тотално неведение относно пропастта между представяне на японската икономика и очаквания към нея.
Предвид това неведение, рискът е японската централна банка да повиши лихвите си през идните месеци, независимо от икономическите условия - които очевидно се влошават. Все пак изглежда мнозинството на борда по монетарна политика на BoJ продължават да считат за невъзможно въвеждането на по-високи лихви.
В крайна сметка, това, че централна банка на държава от G7 живее високо в облаците, разделена от икономическата реалност, може единсствено още повече да влоши икономическите перспективи пред страната и да задържи националния фондов пазар извън международното внимание.
* Diffusion Index - Индекс на дифузия. Индекс използван от икономическите анализатори като помощно средство за по-точно разбиране на съставните показатели в Индикатора за бизнес цикли (BCI). Индексът на дифузия анализира отделните компоненти и дава представа за отклоненията им спрямо доминиращата посока на основния BCI индикатор.
Podroben
на 25.11.2007 в 02:44:32 #2Anthon, Доларът ще е слаб докато настоящият президент не бъде разкаран по един или друг начин. Най-вероятно ще го оставят да си развява коня и да иска още пари за войни, с които да пълно джобовета на приятелчетата си от Халибъртън, Блакстоун и т.н. За демократите е по-важно да го използват като жертва, отколкото наистина да го накажат и да прекратят изливането на милиарди в загубена война. Така ще се бетонират в Конгреса и Сената, а те точно това искат с разпалване на недоволство. Та доларът ще почака на ниските нива още година. След това очаквам да се вдигне веднага щом нивият президент обяви края на войната в Ирак. До тогава и кризата на ипотечния пазат ще е отминала.
Anthony
на 23.11.2007 в 11:54:33 #1Аз бих добавил че и Япония и Китай са 100% експортни държави. Най-големия им страх е че ще трябжа да вдигнат лихвите и че ще загубят пазарите си в Америка и Европа. И BoJ и китайците са събрали огромно количество долари с което поддържат изкуствено ниски валутни курсове за да може техния експорт да е по евтин. Сега обаче след кризата в САЩ, обезценяването на долара и скока на петрола техните долари стават източник на инфлация и те ще трябва да ги продадат. Това може да е края на долара като световна валута защото и арабите се чудят дали да не продадат доларите си. Оттук нататък BoJ трябва да се опита да наложи йената като валута в азиатския район и да работи заедно с Китай за увеличаване на лихвите и валутните курсове. За съжаление BoJ все още предпочитат инфлацията пред риска Япония да загуби своя експорт и вярват сляпо на САЩ и долара. Ако иконимиката на САЩ потъне още японците ще пострадат дори повече ако кризата беше започнала при тях.