Всеки трети българин в Германия живее на помощи

31 на сто от българите в Германия са безработни и живеят на социални помощи. Това показват данните на германската федерална агенция по труда, цитирани от немски вестници и Deustche Welle.

83 504 наши сънародници, живеещи във федералната република, оцеляват благодарение на помощите. Това ги превръща във втората най-многобройна емигрантска общност (след поляците), която разчита на подкрепата на социалните служби.

Делът на българите, получаващи помощи, обаче е значително по-висок от този сред други етнически общности като унгарците (едва 4.9%) и самите германци (7.3%). Смята се, че във федералната република живеят над 300 хил. наши сънародници.

Повечето от живеещите в Германия чужденци от ЕС са млади и добре квалифицирани, а това ги прави много по-подходящи за германския трудов пазар в сравнение с мигрантите от неевропейски страни. Затова и повечето си намират работа и се издържат сами. Сравнително малка част получават социални помощи.

Колко българи получават социални помощи в Германия?

За една година са се увеличили с 35%

Свободното движение в рамките на ЕС дава възможност на все повече източноевропейци да се преместят в Германия. Само през 2016 г. във федералната република са дошли 634 хил. европейци, показват данните на Федералната служба за миграцията и бежанците. Най-много са румънците - 171 хил., следвани от поляците (123 хил.) и българите (67 хил.).

8 от всеки 10 новопристигнали еврограждани произхождат от Източна Европа, докато мигриращите към Германия от кризисните южноевроепйски страни Гърция, Португалия, Италия и Испания са едва 14.5% от общия брой. В хода на финансовата криза броят им беше нараснал, но сега отново върви надолу.

Германия си остава най-предпочитаната страна от ЕС, към която мигрират еврограждани. От 2010 г. насам в Германия притокът на хора от държави в ЕС се е утроил. Според Регистъра на чужденците, към края на миналата година в страната трайно са пребивавали 4.3 млн. граждани на други държави от ЕС, без да се броят тези с германски паспорти. Най-много са поляците - почти 800 хил., следвани от италианците и румънците.

Преди навлизането на многобройни мигранти от Близкия Изток в Германия правителството обръщаше сериозно внимание на нарастващия брой чужденци от ЕС, които получават социални помощи. Според Федералната агенция по труда, от септември 2013 г. до март тази година числеността на тази група е нараснала от 295 хил. на 458 хил.

Германия ограничи драстично помощите за българи

Ето как се променят условията

Злоупотреби със социални помощи

Преди половин година в Германия бяха приети законодателни промени за ограничаване на злоупотребата със социални помощи. Според тях един гражданин на държава от ЕС има право помощи за безработни в Германия чак 5 години след пристигането си, ако до този момент не е работил нито един ден или не е бил регистриран като самонает. Няколко германски съдилища обаче отсъдиха друго.

Поради зависимостта си от решенията на съдилища и институциите в ЕС германското правителство среща трудности и в опита си да ограничи други злоупотреби със социални помощи. Става дума за детските надбавки, които правителството възнамеряваше да подложи на проверка в случаите, когато децата на работещи в Германия чужденци от ЕС живеят в родната си страна.

Според Финансовото министерство в момента има 185 хил. такива случая, а идеята е детските надбавки за такива деца да се изплащат не според германските стандарти, а според стандартите на родната им страна - където те и реално живеят.

Но Еврокомисията обяви тези планове за "противоправни" и "дискриминиращи" и правителството оттегли законопроекта. В момента Берлин се опитва да убеди Брюксел, че европейското законодателствосе нуждае от корекции в тази посока.

Рекорден брой свободни работни места

Свободните работни места в Германия също достигат рекордно високо равнище. През второто тримесечие на годината в страната е имало 1.1 млн. незаети работни места, съобщава Федералната агенция по труда. Работници търсят най-вече преработващата промишленост и строителният бранш.

Кланиците, корабостроителниците, фермерите и строителните предприемачи в Германия - всички търсят работна ръка от държави в ЕС, пише "Ди Велт". Грижите за възрастни и безпомощни хора също биха изглеждали другояче, ако ги нямаше онези близо 400 хил. източноевропейци, които се трудят в този сектор срещу относително ниско заплащане.