Бюджет 2023 - път към ада, постлан с добри намерения

Служебното правителство явно се е отказало от данъчните нововъведения, които анонсира неотдавна и вкарва проектозакона за държавния бюджет за 2023-а без разчети за допълнителни приходи. Поне така изглежда от последното прессъобщение на Министерството на финансите.

В него пише: "С цел дефицитът да бъде в рамките на фискалните ограничения по националното и европейското законодателство, служебното правителство подготви приходни и разходни мерки със съответните ефекти и предложения за законодателни промени за постигане на бюджетно салдо с дефицит до 3 %, в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж. В резултат на получен ясен политически сигнал, че приходните мерки няма да бъдат подкрепени, правителството предлага бюджет при действащо законодателство без отразяване на подготвените мерки.

Обновена

Бюджет 2023 г. на служебния кабинет: Дефицит 6.4%, нов дълг и без вдигане на данъци

МФ готово да съдейства на депутатите за разумни предложения за ограничаване на дефицита

Поради това разчетите по АСБП за периода 2023-2025 г. са разработени при запазване на действащото законодателство, въз основа на пролетната макроикономическа прогноза на МФ за развитието на националната икономика и на предварителните данни за отчета на бюджета за 2022 година".

С други думи финансовото ведомство чрез правителството казва на Народното събрание следното: Господа народни представители, след като не желаете да поемете политическата отговорност и да приложите нужните непопулярни мерки за запазване на фискалната стабилност, ние ви представяме изключително нелицеприятната реалност и вие решавайте какво да правите. Отговорността е ваша. Ние си измиваме ръцете". Също като Пилат Понтийски.

А колко страшна е реалността? Според данните на Министерството на финансите разчетите показват, че при отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо, което по консолидираната фискална програма (КФП) достига 6,4 % от БВП, а на сектор "Държавно управление" 6,1 % от БВП. За 2024 и 2025 г. дефицитът по КФП е съответно 5,2 % от БВП и 4,6 % от БВП, а за сектор "Държавно управление" е съответно 4,7 % от БВП и 4,9 % от БВП. При запазване на действащото законодателство приходите по КФП за 2023 г., спрямо актуализираната програма за 2022 г., бележат номинален ръст от 6,1 млрд. лв., а разходите бележат ръст от 11,8 млрд. лв., което води до допълнително влошаване на дефицита с 5,6 млрд. лева.

Това означава, че в края на годината при тези параметри дефицитът по КФП ще бъде 11.9 млрд. лева. Това вече е катастрофа. Защото финансирането на такъв дефицит изисква увеличение да държавния дълг най-малко с неговия размер. Така той ще нарасне номинално от 37.8 млрд. лева в края на 2022-а до 49.1 млрд. лева в края на 2023-а . Вярно е че, дори при този размер на дълга, съотношението му спрямо Брутният вътрешен продукт (26.6% за 2023-а) ще продължи да е много под Маастрихтския критерий от 60%. Практиката обаче показа, че това няма никакво значение както за международните, така и за българските пазари, които демонстрираха, че при бързо увеличаване на бюджетния ни дефицит рязко повишават доходността, която желаят да получат, за да купят български държавни облигации.

При тези реалности в комбинация с очакваното повишение на лихвите на ЕЦБ и на Федералния резерв, с такива бюджетни параметри, българската държава вероятно ще трябва да плаща по 7-8% доходност по своите облигации, за да може с тях да финансира заложения близо 12 милиарден дефицит. А при такива доходност обслужването на този дълг ще бъде допълнителен и то чувствителен товар за хазната. И ето така страната ще тръгне по пътя на финансовия Ад, който е постлан с добри намерения за социална справедливост и съпричастност.