Наскоро банковият надзор на Европейската централна банка съобщи, че латвийската AS PNB Banka не отговаря на капиталовите изисквания и най-вероятно ще фалира. В официалното съобщение се казва следното:

"Европейската централна банка (ЕЦБ) прецени, че AS PNB Banka в Латвия е фалирала или вероятно ще фалира в съответствие с правилата на Регламента за единния механизъм за преструктуриране. Необходимостта от допълнителни обезценки на активите на латвийската банка доведе до значително влошаване на капиталовата ситуация до степен, че активите на банката бяха по-малко от пасивите. Банката не беше в състояние да удовлетвори изискванията за продължаване на преструктурирането и не можа да предостави гаранции, че в близко бъдеще може да изпълни капиталовите изисквания".

Това е езикът, на който надзорът на ЕЦБ съобщава на широката публика, че една банка не отговаря на изискванията за преструктуриране и единственият път, по който тя може да поеме, е този на процедурата по несъстоятелност.

Хубаво е обаче да се види целия път, който се изминава преди надзора на ЕЦБ да стигне до това крайно решение, защото, ако случайно България влезе в банковия съюз на ЕС, този път ще е валиден и за нашия банков сектор.

В съобщението на надзора на ЕЦБ се казва, че AS PNB Banka (която оперира под името Norvik Banka до ноември 2018 г.) е шестата по големина банка в Латвия с общи активи от 550 милиона евро.

Банката нарушава капиталовите изисквания от края на 2017 г.

"AS PNB Banka беше призована от компетентните органи да възстанови спазването на надзорните изисквания на няколко пъти и имаше достатъчно време за предприемане на мерки. Банката последователно не успява да приложи мерки за оздравяване. ЕЦБ пое пряк надзор над AS PNB Banka на 4 април 2019 г. по искане на Комисията за финансов капитал и пазари.

На 11 юли 2019 г. ЕЦБ издаде решение за ранна интервенция, като изискваше банката да се справи с капиталовите си дефицити и други пропуски в съответствие с конкретен график.

На 25 юли 2019 г. банката публикува одитирания си финансов отчет за 2018 г. Външният одитор на годишния финансов отчет издаде квалифицирано становище, в което заявява, че банката не извършва достатъчно по размер обезценки за покриване на очаквани загуби по кредити и вземания от клиенти. Той също така заяви, че към 31 декември 2018 г. банката не признава достатъчно резерви за обезценка на дълготрайни материални активи.

На 12 август 2019 г. ЕЦБ приключи проверка на място, при която бе установен съществен дефицит на провизии и намери обективни доказателства, че активите на банката са по-малки от пасивите.

Банката не успя да предостави доказателства, че би могла да попълни капитала си в съответствие с графика на решението за ранна интервенция", обясняват от надзора на ЕЦБ.

Европейският банков надзор здраво размахва камшика и въобще не се церемони да предприеме най-тежките санкции, особено когато става дума за по-малки банки (спрямо европейските размери) с национален капитал.

За Латвия това е втората банка, която фалира за по-малко от две години. Първа бе третата по големина в страната кредитна институция ABLV Bank. На 24 февруари 2018-а надзорът на ЕЦБ съобщи, че ABLV Bank и дъщерното й дружество в Люксембург ABLV Bank Luxembourg нямат шанс да оцелеят. "Поради значителното влошаване на ликвидността си, банката вероятно не е в състояние да изплати задълженията си. Банката не разполага с достатъчно средства, които да са на разположение незабавно, за да издържи на изтичането на депозити", пише надзора на ЕЦБ.

А причината за краха са санкции за пране на пари, наложени на банката от американското правителство. Обвинението на американците е че банката е извършвала забранени финансови операции с които са заобикаляни санкциите за финансиране на ракетната програма на Северна Корея. Въобще след този случай и след скандала с естонския клон на "Данске Банк" за пране на 200 млрд. щ. долара, банковите сектори на прибалтийските държави се очертаха като доста рискови финансови системи по отношение на осъществяване на забранени финансови трансфери. Нищо, че трите прибалтийски страни са горди членки на Еврозоната. Но това е друга тема.

Ако се върнем на въпроса с надзорната практика на ЕЦБ ще видим, че за три години тя образно казано е окачила на колана си скалповете на немалко кредитни институции. Става дума както за прекратяването на съществуванието на банки, така и за налагането на глоби за нарушаване на регулациите - мярка, която освен финансови носи и сериозни репутационни щети.

През юни 2017-а надзора на ЕЦБ обявява фалита на Banco Popular Español S.A. заради нарушена ликвидност и невъзможност да изпълнява задълженията си. Надзора оповестява, че Единния механизъм за преструктуриране е ододбрил схема по която активите на Banco Popular Español S.A са продадени на Banco Santander S.A.

Пак през юни 2017-а същата съдба спохожда италианските Veneto Banca S.p.A. и Banca Popolare di Vicenza S.p.A. 

Двете италиански банки бяха разделени на добра и лоша банка. "Добрите" активи и всички пасиви на Veneto Banca S.p.A. и Banca Popolare di Vicenza S.p.A. бяха придобити от банка INTESA SANPAOLO, като последната получи за целта капиталова подкрепа от няколко милиада евро. "Лошите" части на Veneto Banca S.p.A. и Banca Popolare di Vicenza S.p.A. бяха вкарани в процедура на несъстоятелност.

През август 2017-а надзора на ЕЦБ налага глоба от 2.5 млн. Евро на ирландската банка за потребителско кредитиране Permanent tsb Group Holdings plc. Причината е неизпълнени изисквания на показатели за ликвидността.

Освен с фалита на ABLV Bank, надзора на ЕЦБ се отличи през 2018-а с налагането на санкции на четири банки от Еврозоната. Първа глоба от 1.6 млн. евро отнася Banco de Sabadell, S.A. за това,че изкупува обратно, емитирани от банката капиталови инструменти без разрешение на ЕЦБ.

След този случай надзорният камшик три пъти изсвистява над главата на френския банков гигант Credit Agricole и над дъщерните му дружества. Първо глобата от 200 хил. евро отнася дружеството на банката за потребителски заеми CA Consumer Finance. Причината е неразрешено то ЕЦБ класифициране на финансови иструменти в капитала на кредитора. По същата причина Crédit Agricole Corporate and Investment Bank е глобена с 300 хил евро, а майката Crédit Agricole, S.A. пак заради този случай е наказана да плати 4.3 млн. Евро.

През настоящата 2019-а освен случая с фалита на латвийската AS PNB Banka, надзорът на ЕЦБ е наложил и глоба от 630 хил. евро на базираната в Австрия Sberbank Europe AG заради нарушаване на регулациите за големи кредити.