"Плащаме в евро в България от 1-ви януари 2022", четем във в. "Стандарт"

От 1 януари 2022 година в България ще може да се плаща в евро, заяви финансовият министър Владислав Горанов, цитиран от БНР. Той допълни, че е "умерен оптимист", че през юли 2019 година можем да кандидатстваме за валутно обменния механизъм ERM II и да получим позитивен отговор от механизма. 

Вече са избрани външните консултанти, които ще помогнат за провеждането на стрес - тестовете в шест банки. Те вече са избрани от ЕЦБ и по последна информация, засега процесът протича гладко.

"Еврото е втората най-използвана валута в света. От последната световна финансова криза има много по-строги мерки и контрол над банките. Аз съм дълбок оптимист, че еврото е част от по-дълбоката интеграция на България в Европейския съюз. Еврото е и част от гарантирането на мирния процес в Европа", каза още Горанов.

Прочети още от в. "Стандарт"

"Факт! Покачването на лихви по кредити вече започна" е заглавиe от в. "24 часа"

Доходността на депозитите спря да пада, при някои дори има леко увеличение

Очакваното повишение на лихвите по ипотечни кредити, за което икономисти и финансисти предупреждават, че ще се случи през тази година, на практика вече е започнало.

Потребителските заеми продължават поскъпването си, което започна от септември м.г. Това показват последните данни на БНБ.

През декември 2018 г. спрямо ноември средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се повишава с 0,41%, а по тези в евро намалява с 0,33.

На годишна база при потребителските кредити лихвата през декември 2018 г. е стигнала 9,08%.

Нарастването при ипотечните заеми е с 0,02 на сто през декември спрямо ноември 2018-а.

Прочети ще от в. "24 часа"

"Медицината изпревари правото по брой студенти" е водещo заглавиe на в. "Сега"

Най-масовите направления в нашите университети обаче остават икономика и администрация и управление

Данните от най-новото издание на рейтинговата система показват устойчив ръст в броя на студентите по медицина у нас. Ако през 2013 г. кандидат-медиците са били 6004 души, а през 2016 г. - 8798, то през 2018 г. вече броят им скача до 10 885 души. За сметка на това следващите право намаляват постепенно от 11 475 през 2013 г., на 10 605 през 2016 г. до 9954-ма през 2018 г. Т.е. за първи път от години кандидат-медиците са повече от кандидат-юристите. Така медицината се нарежда на 4-то място по брой студенти след икономика, администрация и управление и педагогика, а правото остава на пето място.

Промяната в интересите на младежите е закономерна на фона на отличната реализация на завършилите медицина. Голяма част от тях заминават да работят за по-високи заплати в чужбина. Затова управляващите често говорят как трябва да се вземат мерки за задържането на медиците у нас. Медицинските специалности са много търсени и от чужденци, които идват да следват в България.

Прочети още от статията на в. "Сега"

"Декларирането на действителните собственици ще става по преценка на фирмата", четем в "Капитал"

Новият Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) не въвежда абсолютно задължение за всички търговски дружества в България да декларират действителните си собственици. Всяка фирма, учредена в България, ще преценява дали се налага да подаде такава декларация, или това не е необходимо, защото от данните, декларирани до момента в Търговския регистър, и така е видно кой е действителният й собственик. Извън това категорично не съществува задължение за подаване на декларация за едноличните фирми (ЕТ, ЕООД), чиито действителни собственици са физическите лица, вписани по партидите им като еднолични собственици. А също и при аналогични условия за ООД със съдружници с най-малко 25 на сто дялово участие.

Прочети още от " Капитал"

"Горанов: Инвестициите растат, постоянно се откриват нови предприятия" извежда на първа страница в. "Монитор"

Инвестициите у нас не само не вървят надолу, а бележат значителен ръст. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов, който категорично отхвърли твърденията на Радев за срив. Това се виждало от многото на брой нови производствени предприятия.

"Това е една, няма да го наричам игра със статистиката, но не отива на толкова високопоставени политици да се подвеждат лесно по сравнението на неизгладени данни", посочи Горанов, който отчете също така постигнатото увеличение на БВП от 30%, ръстът от 40% на данъчните приходи и на минималната заплата от 50% до края на 2018 година. И добави: "За съжаление на лошите пророци, когато излязат окончателните данни за 2018 г., ще се види, че инвестициите са нараснали, така както бе през 2017 година. Но това е въпрос на интерпретации и на целта на изказването."

По отношение на упреците, че кабинетът харчи бюджетния излишък без санкцията на НС пък той подчерта, че "не от вчера" правителството имало право да размества отделни разходни показатели. "Със сигурност и в Закона за устройство на държавния бюджет от 1996 година го има. И тогава даже не се изискваше решение на МС, а ставаше само с подпис на министъра на финансите.

Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Чрез "Слънчев ден" Ангел Палийски е купил още един длъжник на ББР", пише "Капитал"

Обект на сделката е дружество с имот в столичния кв. "Изток". Продавач е "Ултрастрой", свързван с Делян Пеевски

Ако до миналата седмица името на Ангел Палийски беше известно основно за футболните запалянковци заради "Ботев" - Пловдив, буквално за дни той бе изстрелян към едрия бизнес чрез покупката на курорта "Слънчев ден" от пловдивския активист на БСП Георги Гергов. Сключването на сделката с политически протекции на местно и централно ниво, както и финансовото й трасиране с пари от държавната Българска банка за развитие (ББР) дават поводи за спекулации, че зад дългогодишния президент на "Ботев" - Пловдив, седят други интереси. 

Още една сделка, сключена паралелно с финализирането на прехвърлянето на курорта, затвърждава донякъде неформалните твърдения, че възходът на Палийски става с помощта на боркерството на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Прочети още от " Капитал"

"Живеем в царството на магистралното харчене", пише в. "Сега"

Правителството даде 1.3 млрд. лева за "Хемус", прескачайки закони, но Сметната палата, Фискалният съвет и дори опозицията не се впечатляват

Има въпроси, свързани с управлението на страната, при чието обсъждане фалшивите новини, партийните пристрастия и лобисткото заобикаляне на законите са абсолютно недопустими. Такъв въпрос е изразходването на бюджетните средства. Конкретен повод е едно постановление, с което правителството с един замах "похарчи" 1 349 856 000 лева, като ги предостави за изграждането на 134 км от автомагистрала "Хемус".

Прочети още от в. "Сега"

"Жените взимат със 130 лв. по-ниска пенсия от мъжете" пише в. "Монитор "

Жените взимат средно със 130 лв. по-ниска пенсия от мъжете. Средно по 410 лв. са парите за старини, които получават мъжете, докато при жените сумата е 279,11 лв., показва онлайн справка в Националния осигурителен институт. Така разликата между силния и нежния пол вече е 130 лв., като от септември 2018 г. до януари тази година тя се е задълбочила с 29 лв.

Най-малко получават пенсионерките в Кърджали - средно по 230 лв. на месец, а най-много в София - по 345 лв. Причината за разликата в парите за старини между мъжете и жените се дължи на по-високите заплати, които взима силният пол, както и по-късната възраст, на която се пенсионират. През настоящата година дамите ще могат да излязат в заслужена почивка на 61 г. и 4 месеца, докато мъжете ще трябва да изчакат до 64 г. и 2 м.

Почти три четвърти от нежния пол се трудят в сектора на услугите като продавачи или в държавната администрация, където възнагражденията са по-ниски, показват данните на Националния статистически институт за 2017 г. Средната заплата при силния пол е малко над 1000 лв., докато при жените е 842 лв. От малко над 2 млн. пенсионери 975 257 взимат между 200 и 300 лв., което означава, че всеки втори нашенец, който е излязъл в заслужена почивка, попада в тази група.

Прочети още от в. "Монитор"

"Защо абонаментът за вестници расте", пише в. "24 часа"

Слуховете за смъртта на пресата се оказаха празни приказки заради некадърността на рекламната индустрия

Дотук със смъртта на вестникарската индустрия. Скорошно американско изследване показва, че повече от 169 милиона американци четат вестник всеки месец - на хартия, онлайн или през мобилния си телефон. Това е почти 70% от населението на страната.

Най-големият американски всекидневник - "Ню Йорк таймс", набра 130 хил. нови абонати миналата година - 10 пъти повече от средния им месечен ръст. Абонаментът за "Уолстрийт джърнъл" стигна 300%, за "Лос Анджелис таймс" - 61%, а "Венити феър" отбеляза 13 000 нови абонамента за един ден. Вече печелившият "Уошингтън пост" наема 60 нови журналисти.

Истината е, че големите вестници преживяват разцвет

България, където тази информация е търговска тайна, може да обявим само данни за нашите издания, но те са сходни, макар по мащаб българският пазар е десетки пъти по-малък, а електронният абонамент все още звучи като екзотика. При "24 часа" ръстът в абонамента е 8,1%, при "Хоби фермер" е 10,3%, а при "Всичко за семейството" - 4,7%. Доста висок ръст има и при списанията - "Идеален дом" отчита 12,3%. Списание "Космос" има много впечатляващ ръст, но няма да е много коректно да се обявяват проценти, защото миналата година то просто не съществуваше.

Прочети още от в. "24 часа"