Гл. ас. д-р Радостин Вазов е изпълнителен директор на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и преподава във финансови учебни дисциплини в университета, сред които "Основи на финансите", "Публични финанси" и "Предприемачество". Той е завършил в South Bank University London и London School of Economics and Political Science. Има магистърска степен по икономика в областта на теорията на финансите, финанси на предприятието, застраховане и инвестиции. Придобива своята докторска титла през 2014 г. 

Д-р Радостин Вазов беше и сред лекторите на международната конференция PEPP, която се проведе в края на май в НДК и събра над 140 делегати от България и Европа, които коментираха перспективите и предизвикателствата пред въвеждането на нова лична пенсия за цяла Европа. 

Господин Вазов, ВУЗФ организира международна конференция, на която беше представена идеята за общоевропейски продукт за лично пенсионно осигуряване (PEPP). Бихте ли разяснили повече какво предвижда тя?

Европейската комисия (ЕК) предприе серия от стъпки за проучване сред различните заинтересовани страни на нагласите за въвеждането на продукт за лично пенсионно осигуряване със стандартизирани характеристики за всички страни-членки на ЕС. ЕК предложи проект на Регламент, с който се формулира основната рамка на регламентиране на продукта. Продуктът в ЕС е известен със съкращението PEPP (б.р. - от англ. Pan-European Personal Pension Product).

В момента обсъжданията основно са в посока кои характеристики на продукта ще бъдат задължителни за всички страни членки, кои характеристики ще се уреждат от националните законодателства и кои от самите доставчици на продукта. 

Какво показва анкетата, която проведохте преди форума за нагласите на потенциални потребители в България на такъв продукт?

Анкетата показва доста консервативни нагласи от страна на българите, когато става въпрос за покупката на такива продукти. Над 53% от анкетираните, например, биха се доверили на институция, която е доказала стабилността си на пазара и има исторически резултати при покупката на такъв продукт. Над 50% пък са посочили, че водещ фактор за покупката на продукта е доходността му във фазата на изплащане, като 32% от тях предпочитат да е комбинация между сума наведнъж и пожизнена пенсия.

Друг важен фактор при избора на подобен продукт е възможността за ползването на данъчни облекчения при покупката му, а 38% от анкетираните посочват, че това е от съществено значение. Друг интересен акцент от анкетата е степента на поносимост към риск. Само 11% от анкетираните заявяват, че са склонни да приемат по-високи нива на риск с цел по-висока доходност.

Има ли място за подобен продукт в България, при положение че все още голяма част от потребителите не разбират функционирането на капиталовия стълб в пенсионната система на страната?

Такъв продукт има място на нашият пазар. Целта му е да предложи стандартизиран и лесно разбираем продукт, който да бъде достъпен на общоевропейско ниво. Част от параметрите са вече определени. Например: свобода за клиента относно внасяните суми; ограничаване възможностите за предсрочно изтегляне на натрупаните средства; стремеж за намаляване разходите по закупуване и поддържане на продукта; стремеж за търсене на оптимална възвращаемост при инвестиране на средствата; право за смяна на доставчика; определяне от спестителя на инвестиционната стратегия чрез избор на вида на инвестиционния портфейл; право на клиента за избор на вида плащане при пенсиониране и др.

На практика, какъв ще е ефектът за хората, които инвестират в такава общоевропейска лична пенсия?

Повече разполагаеми средства след навършване на пенсионна възраст. В Европа има много ясна тенденция към увеличаване дела на пенсиите от капиталов характер, тези които са внасяни в полза на конкретното лице и зависят основно от размера на вноските, постиганата доходност, таксите и периода на пенсионните плащания.

Едно е сигурно, бъдещите пенсии от публичните пенсионни системи ще са по-малко щедри от сегашните. Затова личната инициатива ще е определяща за запазване на нормален стандарт на живот след пенсиониране.

Ще повиши ли подобен продукт доходите на бъдещите пенсионери?

Да, целта му е такава - да се повишат доходите на бъдещите пенсионери. Към момента доходът след пенсиониране за България е едва 42% от получавания доход преди пенсиониране. Целта е да се достигнат нива от 80%.

На конференцията стана ясно, че до края на годината рамката на Регламента за PEPP ще бъда обсъдена и гласувана в Европейския парламент. Ако тя бъде приета, кога можем да очакваме да се въведат първите продукти PEPP на пазара?

Да, като Регламент той има задължителен характер за всички страни-членки. Ако бъде приет от ЕП страните членки ще имат две години, за да приведат местното законодателство в съответствие с новият регламент, т.е. първите PEPP продукти ще се появят на пазара през 2021 г.

Капиталовият стълб функционира у нас от повече от 16 години. Как оценявате неговото представяне до момента?

Функционирането на капиталовия стълб е в пряка зависимост от повишаването на финансовата култура на българите. Над 100 хиляди българи редовно правят лични вноски в доброволните пенсионни фондове. През 2017 г. лични вноски за 108 милиона лева са направени във фондовете, като пазарът бележи значителен ръст. Тези данни показват, че пазарът има сериозен потенциал за развитие.

Има ли европейски практики, които според Вас могат да бъдат въведени у нас, за да подобрят работата на втория и третия пенсионен стълб?

На практика в България вече съществуват подобни пенсионни продукти. Те се доближават значително до предвидените в новият регламент параметри. Това означава, че няма да се налагат съществени промени в местното законодателство. Ние разполагаме с достатъчно добри капиталови пенсионни продукти. Друг е въпросът до каква степен те са разпознаваеми на пазара и дали хората са склонни да отделят допълнителен доход вън от стандартните вноски за пенсия.