Илон Мъск е на път да стане първият трилионер в света до 2027 г., според нов доклад на група, която проследява богатството на супер богаташите, цитирана от The Guardian.
Informa Connect Academy смята, че богатството на шефа на производителя на електрически автомобили Tesla, частната ракетна компания SpaceX и социалната медийна платформа X (преди Twitter) расте със среден годишен темп от 110%. Той беше и най-богатият човек в света с 251 милиарда долара според индекса на милиардерите на Bloomberg, след като докладът на академията за 2024 Trillion Dollar Club започна да се разпространява минлата седмица.
Анализът на академията предполага, че собственика на бизнес конгломерата Гаутам Адани от Индия ще стане вторият трилионер в света. Това ще се случи през 2028 г., ако неговият годишен темп на растеж остане 123%.
Друг потенциален кандидат за този статут е Дженсън Хуанг - главен изпълнителен директор на технологичната фирма Nvidia, както и Праджого Пангесту, индонезийският енергиен и минен магнат, също може да станат. Те се очертават със статут на трилионери през 2028 г.
Най-богатият в Европа Бернар Арно, шефът на LVMH Moët Hennessy Louis Vuitton и третият най-богат човек в света с около 200 млрд. долара, е на път да стигне трилион долара през 2030 г. - същата година като Марк Зукърбърг, главен изпълнителен директор на Meta.
Няколко компании са с оценки за повече от $1 трилион. Berkshire Hathaway за последно оглави оценката в края на август, дни преди нейният собственик Уорън Бъфет да отпразнува 94-ия си рожден ден. Nvidia се присъедини към клуба от $1 трилион през май 2023 г. и през юни достигна $3 трилиона, позиционирайки се по това време след Microsoft и преди Apple като втората най-ценна компания в света.
Кой може да бъде първият трилионер в света вълнува обществеността откакто светът коронова първия си милиардер през 1916 г. Това беше американецът Джон Д. Рокфелер, основателят и по това време най-големият акционер в Standard Oil.
Много учени виждат натрупването на огромно богатство като социално заболяване. Един доклад изчислява, че най-богатият 1% от човечеството генерира повече въглеродни емисии и е основен двигател на продължаващата климатична криза, отколкото най-бедните.