Повече от половината от българското население обитава жилища в тухлени къщи, а около 45 на сто от българите живеят в апартаменти в блокове, сочат обобщени данни на Евростат за жилищните условия в страните на ЕС-28 през 2014 г.

Анализът, цитиран от БТА, отчита няколко показателя: качество на жилищните условия, проблеми в жилищния район, удовлетвореност от жилището, собственост на дома и други. 

Около 85 на сто от българите притежават собствен дом

Това е един от най-високите показатели в Европейския съюз. На първа позиция е Румъния с 96 на сто частна собственост на жилищния фонд, следват Хърватия и Литва - с по 90 на сто. 

Българите притежават общо около 3,9 милиона жилища; 2,6 милиона са в градовете и около 1,3 млн. - в селата. 

900 хиляди апартамента в 19 000 панелки 

Значителен е броят на жилищните сгради от тухли - над 600 хил. сгради са от бетон и тухли, а над 1,5 млн. - от тухли и гредоред. Близо 75 хил. са жилищните сгради (с над 500 хил. апартамента в тях), изградени със стоманобетон. 

Около 19 хиляди са панелните сгради у нас, в които има над 900 000 апартамента, обитавани от близо 1,7 млн. българи. Немалък е и делът на необитаемите сгради, предимно в селски райони. 

Като цяло българите са удовлетворени от жилището което обитават, но около 27% от тях, (приблизително всеки четвърти) се страхува от обир в дома си или някакво престъпление или вандализъм в жилището му. 

Към 16 на сто от българите не са доволни от средата около дома им - липсата на чистота, екологични проблеми, лоша комуникация, липса на удобства. Други 12 на сто от сънародниците ни се оплакват от шумни съседи или шумна околна среда. 

Средният размер на жилището, което българинът обитава, е около 72 кв. метра, при средна жилищна площ от 96 кв. м в ЕС-28, сочи европейската статистика.

На свои къщи се радват най-много ирландци и британци 

На най-много средна площ на едно жилище се радват хората в Кипър - 141 кв. м. Следват ги от жителите на Люксембург - 130 кв. м, Белгия - 126 кв. м и Дания - 115 кв. метра. 

Най-притеснени откъм жилищна площ са румънците - средно по 44 кв. м на жилище. Този показател в Латвия е 62 кв. м, а в Литва - 63 кв. м. 

Като цяло около 60 на сто от населението на ЕС живее в къщи и около 40 на сто - в апартаменти. Делът на обитаващите апартаменти е най-висок в Испания - 67 на сто, Латвия - 65 на сто и Естония - 63 на сто. 

Най-много хора живеят в къщи в Ирландия - 93 на сто от всички, Великобритания - 85 на сто, Хърватия - 80 на сто и Белгия - 78 на сто. 

В Швейцария повече хора обитават жилища под наем, по-малко - собствени. Близо 56 на сто от швейцарците са наематели. 

В някои страни над половината от населението е в в жилища, обременени с ипотека или заем - в Швеция този дял е 61 на сто, в Холандия - 59 на сто и в Дания - 50 на сто. 

Българинът най-много се опасява от посегателства към дома му

Най-много от вредни замърсявания на шумовата среда се оплакват жителите на Малта - близо 30 на сто, Германия - 26 на сто и Холандия - 25 на сто. 

Проблеми със замърсяване на околната среда, липса на удобства и др. отново са отчетени най-много в Малта - 37 на сто, Гърция - 23 на сто и Германия - 22 на сто. 

От обири или друг вид престъпления свързани с дома, най-висок в Западна Европа е процентът на недоволните хора в Италия и Холандия - по 18 на сто. 

По този показател безспорен "лидер" в ЕС обаче е България - както бе посочено, 27 на сто от сънародниците ни се страхуват от кражби в дома си, от вандалщина или друго престъпление, свързано с жилищната среда.