Българското земеделие и животновъдство са най-губещите от периода на преход в българското общество. Това заяви по БНР зам. министърът на земеделието Светла Бъчварова.

Тя каза още, че при срещите си в Брюксел вицепремиерът Меглена Плугчиева и министърът на земеделието Валери Цветанов ще се опитат да получат разрешение от Европейската комисия България да даде като държавна помощ 60 милиона лева за животновъдите.

Бъчварова призна, че се надява на положително становище от Европейската комисия по този въпрос

В България селското стопанство отдавна вече не е основен поминък на населението. Към момента дялът на отрасъла в брутния вътрешен продукт е 3.8 на сто, а в брутната добавена стойност е на същото равнище както през миналата година, 4.7 на сто.

Аграрният сектор бе един от най-сериозно развитите през миналия век в България, но от началото на 90-те години много от предприятията престанаха да съществуват и секторът загуби своето значение за националната икономика.

И в момента липсва ясна държавна стратегия, липсват приоритети и целият сектор остава фрагментиран и управляван от монополи, а често пъти се използва и от организираната престъпност като прикритие за пране на пари от дрога, трафик на хора и коли.

В последните няколко години отново, големи надежди се възлагаха на присъединителните фондове, но все още няма осезаеми резултати, на базата на които да се каже, че секторът се развива.

А скоро няма и да има с оглед на спирането на средствата по програмите на САПАРД.

Без оптимизиране на производството, повишаване на производителността и увеличаване количеството и качеството на произвежданата продукция, земеделието ще си остане там където е в момента, архаизъм от миналия век.

В същото време се увеличава броят на регистрираните земеделски производители, очевидната цел на което е получаването на пари от кредитните линии на ДФ „Земеделие" и европейските структурни фондове и тук се показва най-големият проблем на сектора, а именно силната фрагментация на земята, която на практика спира технологичните нововъведения, защото малките стопанства нито могат да ги използват ефективно, нито могат да генерират достатъчен финансов ресурс за закупуването на необходимите ноу хау машини.

Така често пъти продукцията не отговаря на държавните критерии за качество, най-явен пример в това отношение е добивът на мляко, който в повечето стопанства няма нищо общо с европейките изисквания за хигиена на процеса.

Проблем са и сериозните недостатъци на законодателството по отношение на отдаването на аренда на земеделските земи и най-вече на ролята на общините в процеса.

Броят на реално заетите в сектора пък намалява заради непривлекателните условия на труд, слабата механизация и недобрата организация.

Повишаването на цените на хранителните продукти, предизвикано от ръста на потреблението в Азия и промените в глобалния климат и разширяващото се производство на биогорива вероятно ще привлекат повече инвестиции в земеделието, като ще доведат до увеличаване на обработваните площи, но само ако държавата създаде привлекателни условия за такива инвестиции.

А това няма как да стане без реформиране на сега действащата администрация и законодателство в сектора.