Имиграцията в България – предпоставки и възможни развития

Той се проведе в логична последователност на аналогичен проект, реазлизиран от ИИП през 2006 - 2007 г., разглеждащ ролята на човешкия капитал в международната конкурентноспособност сравняващ опита в областта на миграцията в САЩ и Европейския съюз[1]

Партньорски организации по двата проекта на ИИП са Съветът за обучение в социалната сфера (CSWE), Институтът Катрин А. Кендъл, Александрия, Виржиния (САЩ) и Институтът за световна икономика към Унгарската академия на науките, Будапеща.

Настоящият проект има за цел да сравни възприетите, вече изпитани и успешно работещи имигрантски модели в Унгария и САЩ, да придаде особено значение на съществуващите политики по отношение на имигрантите в България и да допринесе за по-високи равнища на заетост, професионално и езиково обучение и преквалификация на имигрантите.

Изследват се най-актуалните въпроси, свързани с имиграцията и интеграцията на чужди граждани на пазара на труда в България и възможността, при правилно управление на споменатите процеси, пристигналите у нас чужденци да допринесат за икономическото развитие на страната и за запълването на някои дефицитни области на пазара на труда, възникнали в резултат на демографското развитие и емиграционните процеси през последните години.

В заключителната част на проекта е изготвена и едноименната публикация, която съдържа изследванията на всички участници. В заключителната си глава на български език изданието съдържа политически предложения, основаващи се както опита на българските участници в проекта, така и на добрите практики, разкрити в изследванията на експертите от Унгария и САЩ.

В статията е представена част от доклада на автора, както и политическите предложения, изготвени от експертите по проекта.

С присъединяването си към Европейския съюз на първи януари 2007 г. се очаква, че постепенно от страна на традиционна нетна емиграция България ще играе все повече ролята на транзитна страна и в крайна сметка ще се превърне в страна на нетна имиграция. Членството ни в ЕС продължава да играе важна роля за хора от български произход от Югоизточна и Източна Европа, по-специално Македония, Украйна и Молдова, които кандидатстват за българско гражданство. Също така новият статус прави страната ни по-атрактивна и за жителите на някои страни в Близкия Изток и Северна Африка.

Паралелно на тези тенденции, въпреки сравнително стабилното икономическо развитие през последните години, някои ключови икономически индикатори все още остават най-ниските в съюза. В резултат на това, макар и не с предишните темпове, продължават процесите на загуба на високо квалифицирани специалисти, т. нар. "брейн дрейн" (изтичане на мозъци) и емиграцията на работна сила. Следствията от тези тенденции са празноти на пазара на труда в страната, които могат да се запълнят частично с граждани на трети страни. Нещо повече, тъй като към момента все още няма действаща единна държавна политика по отношение привличането на имигранти, настоящите процеси на преодоляване на несъвършенствата на пазара на труда се управляват основно от някои големи български компании, които еднолично прибягват към назначаването на чужденци.

В тази връзка настоящата разработка има за цел да разгледа описаните развития и да представи икономическите предисловия, които говорят в полза или срещу възможната имиграция в България и нейната роля за разрешаване на текущите проблеми на пазара на труда.

Миграцията от и в България

Няма съмнение, че демографското развитие на всяка страна е ключов национален и социален приоритет, както и съществен проблем на сигурността. Поради тази причинна неговите основни характеристики като брой раждания, смъртност и естествен прираст са от огромно значение за бъдещето развитие на всяка държава, не само от гледна точка на броя на населението, но и по отношение на пазара на труда, продуктивността, системите за социално осигуряване и т.н. Все пак в наши дни дори влошаваща се демографска ситуация може да бъде най-малкото смекчена чрез прилагането на балансирана имиграционна политика. Разбира се, не бива да се забравя, че такива краткосрочни решения имат дългосрочни ефекти.[2] Не е тайна, че "вносът" на добре образована и опитна работна ръка е първостепенна цел на всяка развита държава в света и тъй като конкуренцията между тях е достатъчно висока, такъв "внос" не е работещ вариант за по-малко развити/привлекателни държави. Когато говорим за България, подобни решения могат да включват привличането на български емигранти и/или на чуждестранни граждани от български произход, които да се завърнат в страната.

Преди да се занимаем с имиграцията в/към България е нужно да направим кратък преглед на миграционните тенденции и демографското развитие на страната.

Балканите и Югоизточна Европа като цяло са били и са област на засилени миграционни движения. Традиционно, по икономически и политически причини, външната миграция е възможност за промяна за повечето хора в региона. По подобен начин емиграцията придобива по-голямо значение след падането на социалистическите режими и на Желязната завеса, а България също не прави изключение от тези процеси.

Миграцията е от голямо значение за България и поради наличните демографски условия, които са в резултат на продължителното влияние на редица фактори. Някой от тях се отнасят до общи демографски тенденции в европейските държави, докато други се свързват със специфични черти на историческото, икономическо и културно развитие на България. Така демографското развитие е повлияно, както от процеси, които са типични за развитите страни - малък брой бракове и раждания и нараснала урбанизация, така и от процеси, характерни за развиващите се държави - висока смъртност и интензивна емиграция. Общият резултат от тези процеси е острата демографска криза, на която България става свидетел през последните години.

Взимайки това под внимание, настоящата разработка има за цел да се фокусира върху ефектите на миграцията в рамките на споменатите развития, тяхната роля до сега и бъдещите възможности, които миграцията може да донесе, посрещайки текущите предизвикателства от гледна точка на демографията и на пазара на труда.

Настоящите проявления на миграцията в България започнават преди около двадесет години. След няколко десетилетия на ограничения в свободното движение, демократичните промени имат за резултат отварянето на българските граници. Както може да се очаква, това води до големи емиграционни потоци - първоначално на политическа и етническа основа, а в следващите години поради икономически условия и фактори.

За съжаление не е налична точна информация за броя на емигриралите българи, тъй като колкото по-улеснен става граничният контрол през годините, толкова по-трудно е да се отбелязват хората, които напускат страната, целта и времетраенето на престоя им в чужбина и също така техните лични възприятия и мотивация да напуснат.

Все пак, за да имаме малко или повече обща представа за приблизителните нива, е подходящо да се обобщят наличните данни за външната миграция. Важно е да се приложат данни от надеждни източници като БАН и Министерството на труда и социалната политика. Според БАН, негативният миграционен баланс за целия период 1989 - 2001 г. възлиза на 670 000 души. По-подробни данни са представени от Емилия Масларова, министър на на труда и социалната политика. "За последните 14 години населението на страната е намаляло с над 1,2 млн. души, от които около 868 хил. души са емигрирали от страната, главно поради икономически и социални причини", заявява тя на 9 януари 2006 г. в рамките на презентация на доклад пред Консултативния съвет за национална сигурност при президента на Република България Георги Първанов, озаглавен "Разработване на стратегия за демографско развитие на Република България". По последни изчисления на Българска стопанска камара броят им надхвърля 1 000 000 души.

До голяма степен тази малко или повече официална статистика се основава на приблизителни оценки, а броят на емигрантите от България за разглеждания период не може да се дефинира, от което може да се заключи, че реалният брой е дори по-висок.

В тази връзка по данни на НСИ към 31 декември 2007 г., по предварителни данни, изчисленото постоянно население на България е 7 640 240 души[3]. Сравнявайки данните с 1990 г., когато общия брой на населението е възлизал на 8 669 269, той е намалял с 1 029 029 души. Също според НСИ през 2007 г. официално пред органите на гражданската регистрация 2 960 лица са заявили смяната на своя настоящ адрес в страната с нов в чужбина, т. е. за статистиката на населението те се считат за емигранти. За същата година 1 560 души са променили своя настоящ адрес в чужбина с нов настоящ адрес в страната. Тези лица статистиката определя като имигранти. В резултат на двата потока на външната миграция населението на страната е намаляло с 1 400 души"[4]

Може да се предположи, че броят на легалните имигранти е сравнително точен докато на емигриралите хора е под въпрос поради естеството и дължината на престоя в чужбина например - сезонната работа и получаването на образование в чужбина.

Трябва да се има предвид, че външномиграционните потоци обхващат значително по-голям брой лица. Прави впечатление и закъснялата реакция на НСИ, тъй като за по-пълното обхващане и оценяване на външната миграция от статистическия институт започват подготовка за организирането и провеждането на специализирани статистически наблюдения на външната миграция едва през 2008 година.

Имиграцията в България

Като страна страдаща от остра емиграция у нас се обръща внимание предимно на външната миграция и на нейните икономически, социални и демографски ефекти. Това може да се обясни и с мащаба на имиграцията към България през последните десетилетия, който е сравнително нисък. От една страна това се дължи на ограниченията в свободното предвижване, от друга е резултат от икономическите проблеми, пред които се изправя България през деветдесетте години, които направиха страната всичко друго, но не и привлекателна крайна дестинация за имигранти.

Въпреки споменатите ограничени преди 1989 г. България не е абсолютно изолирана по отношение на останалата част от света в областта на движението на хора. Следвайки дългосрочна политика, е осигурявано висше образование за студенти и интелектуалци от социалистически страни от третия свят.

Освен това през осемдесетте години нуждата от работна ръка в някои икономически сектори като строителството има за резултат виетнамската имиграция в страната. В това отношение контролираната имиграция на виетнамски работници е единственият пример за трудова миграция в българската история, докато поради географското си положение, малко или повече, България винаги е имала роля на транзитна страна, особено за бежанци от Близкия изток и Северна Африка. Техният брой варира през годините, но като цяло остава на ниски равнища.

Графика 1. Държавната агенция за бежанците - брой на лицата, потърсили закрила за периода 01.01.1993 - 30.04.2008

Източник: Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет

Както е видно от графиката, през 2007 г. се наблюдава ръст в броя на лицата потърсили закрила от Държавната агенция за бежанците в сравнение с предходните две години. За настоящата 2008 г. се предвиждат, ако не малко по-високи, то поне подобни стойности. Що се касае до данните за 2007 г., може да се предположи, че ръстът се дължи на присъединяването на България към ЕС, което улеснява някои процедури, свързани с пътуването и в същото време се разглежда като по-лесна възможност за (не)легални имигранти при опита им да влезнат в страни членки на ЕС или поне в страни с по-добри икономически условия от България.

Същата тенденция на нарастване бе наблюдавана и от експертите, взели участие в проекта на Института за икономическа политика "Последици от членството на България в Европейския съюз върху имиграционните тенденции и политиките за интеграция на имигранти на българския пазар на труда". На проведената среща с ръководството на Граничното полицейско управление в Свиленград бяха изнесени актуални данни за опитите за нелегалната имиграция в страната през споменатия пограничния район. Според статистика на Граничната полиция в града, броят на нелегалните имигранти, заловени при опит да влезнат в страната е претърпял сериозно увеличение от 97 през 2006 г. до 767 г. към 12 декември 2007 година.

Тази статистика подкрепя още веднъж схващането, че България става все по-атрактивна, ако не като страна на имиграция, то като транзитна страна, която често се предпочита като канал за трафик на наркотици, стоки и хора. С присъединяването към Шенгенското споразумение, което се очаква да стане през 2011 г. и което премахва граничния контрол между страните, които са го подписали, страната ни ще стане още по-привлекателна преди всичко за трафиканти, защото, веднъж влезли у нас, те ще имат неограничен достъп до всяка страна в ЕС. Подобна ситуация на нараснал имигрантски интерес се наблюдава и в Словакия и Унгария, които от април 2008 г. са външни граници и по Шенгенското споразумение.

Графика 2. Държавната агенция за бежанците - Топ 10 страни на произход по брой на лицата, потърсили закрила за периода

Източник: Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет

Както се вижда на графика 2, повечето от бежанците в България идват от райони на военни действия като Афганистан и Ирак и техният брой е бил особено висок в годините, когато са започвали военни действия. Макар да е прекалено рано да се обобщава, 2007 г. отбелязва промяна в броя на имигрантите, който се очаква да продължи да нараства през следващите години, което няма да е само в резултат на външни фактори, а по-скоро от статута на страната като членка ЕС и нейното икономическо развитие.

Анализирайки данните в таблицата е очевидно, че България е свидетел на позитивно икономическо развитие през последните години с постоянен ръст и намаляваща безработица. Именно последната тенденция е най-ясно изразена в сектори като строителството и туризма, където

работна ръка вече осезаемо липсва

Поради тази причина, за да се запази скоростта на това развитие при равни други условия, представители на все повече икономически сектори призовават за улесняване на процедурите по "внос" на чуждестранни работници.

Таблица 1. Основни макроикономически индикатори (%)

Източник: Eurostat *По прогнозни данни

Посочените по-долу индикатори имат за цел да разкрият до каква степен имиграцията е възможно решение пред настоящите предизвикателства на липса на работна ръка в България. В общи линии тези индикатори могат да се разделят в две групи - първата поддържа схващането за нуждата от имиграция, докато втората по-скоро разглежда потенциала на настоящите човешки ресурси в страната и възможността за тяхното оптимизиране.

Средната възраст на напускане на пазара на труда е показател, който налага осмислянето на нуждата от запълване на нишите на пазара на труда от имигранти. Според данни на ЕВРОСТАТ България, заедно с Румъния, заема водещите позиции в ЕС в това отношение. Средната възраст на напускане на пазара на труда за 2005 и 2006 г. в България (60.2 и 64.1 години) и Румъния (63.0 и 64.3 години) надхвърля средните данни за ЕС-27, които са 61.0 и 61.2 съответно за 2005 и 2006 година. Явно, по този начин би било трудно да се включат повече хора на пазара на труда, тъй като са достигнати сравнително високи нива. (Виж графика 3 )

Графика 3. Средна възраст на напускане на пазара на труда

Източник: Eurostat

Вземайки под внимание данните, все пак трябва да се подчертае, че има друга група от индикатори, които са по-скоро скептични относно нуждата от чужда работна сила. Те включват данни за производителност на труда и обучение през целия живот.

Графика 4. Производителност на труда

Източник: Eurostat

Според графика 4 се наблюдава леко нарастване в производителността на труда от 35.7 % през 2005 г. до 36.3% през 2006 г. - нива, които все още са най-ниските в Евросъюза. За сравнение, равнищата в Румъния са съответно 41.8 и 42.6 на сто.

Графика 5. Обучение през целия живот

Източник: Eurostat

Графика 5 показва, че образованието и обучението за възрастни (между 25 и 64 години) не е разпространена практика у нас. Според ЕВРОСТАТ в България едва 1.3% от изследваните служители твърдят, че са били обучавани през последните 4 седмици преди проучването, което е най-ниското ниво в ЕС. Осреднените данни за ЕС-27 варират около 9.7- 9 .6% от цялото население, докато Швеция, Дания и Великобритания са абсолютните първенци в класацията с около 30 на сто.

Постоянно променящият се пазар на труда и бързото остаряване на знанията, придобити преди години, поставят пред изпитане българската икономика. Именно Лисабонската стратегия цели преодоляване на тези негативни характеристики, тъй като тя залага на обучението през целия живот, като предпоствка за бързи структурни и технологични промени, повишена конкурентоспособност на международните пазари и нарастване на дела на стоките и услугите с висока добавена стойност.

В заключение може да се каже, че данните от последните две графики говорят ясно, че преди да се прибегне към "вноса" на чуждестранна работна ръка, съществуват възможности за оптимизиране на наличните в страната трудови ресурси чрез стимулиране на влючването на пазара на труда на останали извън него трайно безработни и постоянното повишаване на кавалификацията на заетите лица. Също така не бива да се забравя, че освен възможности имиграцията крие и опасности, които често остават не добре преценени в стремежите за разрешаване на краткосрочни проблеми чрез мерки с дългосроени проявления.

Политически предложения, изготвени от експертите

по проекта "Последици от членството на България в Европейския съюз върху имиграционните тенденции и политиките за интеграция на имигранти на българския пазар на труда". Препоръките се отнасят не само до актуални проблеми на имигрантските общности в България и достъпа им до пазара на труда, но и до възможните ефекти от прилагането на успешна имиграционна и интеграционна политика от страна на българската държава:

• Формирането и провеждането на миграционната политика на България следва да се обвързва с националния интерес на страната и да е съобразено с произтичащите от пълноправното членство в ЕС ангажименти в тази област;
• Имиграционната политика на България трябва да представлява цялостна концепция за бъдещето развитие на страната, която да се прилага в подкрепа на развитието на икономиката, но която отчита икономическото и социални интереси на всички български граждани;
• Организациите на имигрантите в България трябва активно да участват в процесите на взимане на решение, касаещи както самите тях, така и бъдещата имиграционна политика на страната, тъй като с опита си могат да допринесат за подобряване на ефективността на съответните български институции и прилаганите от тях политики;
• Към различните имигрантски общности, които са или ще се появят в страната на по-късен етап трябва да се прилагат различни подходи, отчитащи техните икономически, социални, културни и т.н. характеристики;
• Имигрантските общности трябва да имат достъп до програмите и средствата, предвидени за другите етнически малцинства в България като размера им трябва да е съобразен с броя и географското разпределение на имигрантите в страната;
• Проблемите на имигрантските общности не засягат само централното управление, но налагат и участието на местните власти и гражданското общество в районите, където тяхната численост е по-значима.
• Специално внимание трябва да се обърне на включването в рамките на националните образователни инициативи на частните училищата, които се спонсорират от имигрантските общности и се посещават предимно от техните деца;
• По отношение на бежанците са нужни действия насочени към осигуряване на условия за пълноценното им социално включване чрез повишаване на пригодността им за заетост. Насърчаването на достъпа им до заетост чрез обучение и повишаване на професионалната им квалификация ще намали държавните разходи за издръжката им в страната;
• Работодателите трябва да бъдат насърчавани да разкриват работни места за придобиване на квалификация, чрез стажуване и чиракуване за срок не по-малък от 6 месеца и последващо наемане на работа на бежанците в България;
• В тази връзка е възможно въвеждането на финансови стимули, както и на данъчни облекчения за работодателите, които осигуряват заетост на бежанци;
• Необходимо е преразглеждане на десет процентната квота за чужденци в българските фирми, тъй като това изключва възможността на малките и средните предприятия да се възползват от чуждестранен опит и по този начин стимулира наемането без трудов договор. В тази връзка изключително важна е ролята на частния сектор като инициатор на подобни промени;
• Към имиграцията в България трябва да се приложи проактивен подход, целящ компенсирането на негативните демографски тенденции в страната по възможно най-благоприятен за България начин;
• Преди да се прибегне към имиграция на чужди граждани, българската държава трябва да насочи усилията си към създаване на условия за привличане и завръщане на част от българите, напуснали страната през последните две десетилетия;
• Единствено привличането на хора с български произход е реалистичен подход при привличането на чуждестранни работници в страната, вземайки предвид равнището на възнагражденията в България в сравнение с другите страни членки на ЕС;
• Интеграцията би била по-лесна и по-ефективна, ако при контролирана имиграционна политика в страната се привличат хора с български произход, отколкото хора с различни етнически и културни корени, с цел избягване на проблеми с бъдещите имигрантски поколения, каквито са налице в някой западноевропейски държави;
• За да се избегне наплива от ниско образовани чуждестранни работници, е необходимо изработването на политика, съобразена с нуждите на работна ръка по сектори и региони;
• Привличането на чуждестранни граждани в страната изисква разработването на цялостна политика, която не приключва с пристигането им у нас;
• От огромна важност за провеждането на успешна имиграционна и интеграционна политика е наличието на добри взаимоотношения между съответните държавни институции от една страна и неправителствения сектор и медиите от друга, тъй като само по този начин българското общество ще бъде по-подготвено за осъзнаване и приемане на предизвикателствата на глобалните миграционни процеси и преимуществата на една съвременна и премерена миграционна политика, каквато България трябва да разработва и провежда последователно.

[1] Споменатите проекти са реализирани с подкрепата на Германския Маршал Фонд на Съединените Щати

[2] "Искахме работници, а вместо това получихме хора" - Макс Фриш, швейцарски автор

[3] За първи път при изчисляване на населението е отчетено влиянието на външната миграция. В нея са включени само лицата, които са заявили пред адмнистративните власти, че техният настоящ адрес е в чужбина.

[4] Тези данни не включват лицата, напуснали страната за повече от 1 г., без да са уведомили официално съответните органи. Не са включени също и чуждите граждани, с разрешение за пребиваване с различен срок в България.