„Искаме от Путин 5% по-евтин газ", съобщава от първата си страница „Стандарт"
Намаляване на цената на природния газ с повече от 5%. Тази цел си поставя екипът на премиера Бойко Борисов в предстоящите преговори с Москва, обяви министърът на икономиката Трайчо Трайков. В събота у нас на работно посещение пристига руският министър-председател Владимир Путин. Той води със себе си министъра на енергетиката Сергей Шматко, шефа на "Газпром" Алексей Милер, президента на "Росатом" Сергей Кириенко, както и бившия посланик в София Владимир Титов, който сега е зам. външен министър.

"През лятото цените бяха намалени с пет процента за количествата, които се отнасяха за договореностите, очевидно винаги можем да се целим и по-високо в намеренията си", каза Трайков. Идеята е България да се опита да свали цената на газа със задна дата, както това се случи през лятото. Трайков заяви, че темата за синьото гориво ще бъде сериозно засегната в преговорите с руснаците. Относно новите директни договори с "Газпром" министърът заяви, че те трябва да бъдат подписани в средата на 2011 г. и преговорите сега все още са на работно ниво. Енергийният министър съобщи също, че сутринта е провел дълъг телефонен разговор с братушките, като основната тема е била предстоящото посещение на Путин в събота и създаването на съвместното дружество между "Газпром" и Български енергиен холдинг за изграждане на газопровода "Южен поток". Той отново потвърди, че то ще бъде оглавено от българин, но отказа да назове името му с думите, че засега има само кандидатура, но не и окончателно решение. Трайков бе категоричен, че изпълнителният директор на компанията ще бъде българин, както и председателят на борда на директорите й за първия период от управлението й. В телефонния разговор на Трайков с руснаците са били обсъдени още и уставът на смесената компания, и акционерното споразумение, което предстои да бъде подписано.
Още от статията на „Стандарт"

„Данък "лукс" надвисва и над бизнес имотите", предупреждава от първата си страница „Дневник"
След три седмици обсъждане идеята за данък "лукс" за недвижимите имоти се връща в първоначалния си вариант още от пролетта, но с една съществена промяна. Днес финансовото министерство ще внесе в правителството промени в Закона за местните данъци и такси, според които допълнително ще се облагат всички сгради с оценка над 300 000 лв.

Това означава, че освен за жилища данъкът ще се плаща и за офис, търговски и производствени сгради над тази стойност. Експерти коментираха, че на практика се изкривява смисъла на данък "лукс", защото от санкция за замразяването на средства в непроизводствени активи се превръща в санкция за инвеститорите в нови сгради и за бизнеса.

Извънредното облагане ще е с по 5 лв. за всеки 1000 лв. над границата от 300 хил. При оценка от 305 500 лв. например данък "лукс" ще е 30 лв. (6х5 лв.) горница.

Във ведомството на Симеон Дянков все още нямат точни разчети какви допълнителни приходи ще осигурят промените в Закона за местните данъци и такси. Според информацията, с която министерството разполага, общо около 5600 сгради са с по-висока данъчна оценка от 300 000 лв.

Източници от ГЕРБ вече допуснаха, че между първо и второ четене може да се направят корекции, с които от обхвата на новия данък да се изключат бизнес сградите.

"Нека видим за какъв брой имоти става дума и как са разпределени по общините. Голяма част от тези сгради са собственост на юридически лица, а може би трябва да се върнем към първоначалния замисъл с такъв данък да се облагат само физическите лица", коментира пред БНР председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.
Още от статията на „Дневник"

„И ГЕРБ успя да доведе ОЛАФ във фонд "Земеделие", съобщава от първата си страница „Сега"
Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е стартирала нова проверка за конфликт на интереси в Държавния фонд "Земеделие" и има реална опасност да се стигне до спиране на европари, алармира вчера "Синята коалиция". Сините са категорични, че има сделка между ГЕРБ и хората на Доган за връщането на кадри на ДПС на ключови позиции във фонда и незабавно поискаха оставката на аграрния министър Мирослав Найденов.

Преди 2 години след разкрития на ОЛАФ Брюксел замрази парите по земеделската програма САПАРД. Тогава бяха засечени фалшиви оферти - стари машини бяха представяни за нови. По същото време ЕК спря и парите за пътища заради конфликт на интереси в пътния фонд.

Като най-отявлен конфликт на интереси сините сочат ситуацията с аграрния зам.-министър Светлана Боянова. Тя отговаря за наредбите, по които се одобряват проектите по Програмата за развитие на селските райони. Преди да влезе в кабинета "Борисов" през март т.г., тя бе юрист на Асоциацията на земеделските производители в България. Медиите нееднократно са посочвали, че главният секретар на асоциацията Ивайло Тодоров притежава две консултантски фирми, които изготвят агропроекти - "Агробизнес Консултинг" ООД и "Асоциация на земеделските производители в България Комерсиал Консулт" ЕООД.

Съпругът на Светлана Боянова Иван Боянов от години е шеф на отдел "Правен" във фонд "Земеделие". Както "Сега" вече писа, именно Иван Боянов разписа резолюция, според която фонд "Земеделие" няма да обжалва връщането от съда на работа във фонда на Елиз Ферихад Рушид - първа братовчедка на бившата шефка на фонда Ализан Яхова. Рушид бе уволнена от ГЕРБ заради скандални обществени поръчки. Самата Ализан Яхова пък бе посочена от лидера на ДПС Ахмед Доган като "инструмент", чрез който той разпределя порциите във властта.
Още от статията на „Сега"

„Свързват с магистрала Варна и Русе", съобщава от първата си страница „Монитор"
Скоростна магистрала с 4 ленти ще свърже Варна и Русе и така ще направи достъпно Черноморието за идващите от север туристи, съобщи вчера министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Правителството работи по проекта и преговаряме с Брюксел тази стратегическа инвестиция да стане част от Дунавската стратегия, разясни той. Плевнелиев се надявал строителството на този път да влезе в схемите за финансиране по "Програма 2020" и строежът му да стартира в началото на 2014 г.

Министърът направи вчера първа копка на кръгово кръстовище по шосето Разград - Търговище край село Трапище. Този кръстопът се счита за най-опасния в Северна България. Вчера сутринта Плевнелиев е инспектирал и строителството на моста убиец до Бяла. Ще направим безопасни за движение и двете невралгични точки в пътната мрежа, обеща той.
Още от статията на „Монитор"

„162 млн. лв. плаща бизнесът годишно за държавни и общински такси", информира от първата си страница „Класа"
Близо 162 млн. лв. годишно плаща бизнесът за такси за регулации, показват разчетите на Българската стопанска камара (БСК). Въпреки че в законите регулаторните режими намаляват, в последните две години двойно са се увеличили нерегламентираните правила. На практика администрацията, особено общинската, намира начини да въвежда режими, които приличат на лицензионните, но са формулирани по друг начин. Това е един от изводите в анализа „Администриране на регулаторните режими - модерно регулиране", представен вчера от председателя на БСК Божидар Данев. Изследването е изработено от експерти на камарата и се финансира със средства на фондация „Фридрих Еберт".

Според Данев въпреки плановете, записани в Националната програма за реформи, до 2020 г. административната тежест за бизнеса да се намали с 20 %, регулациите продължават да са сериозна пречка пред фирмите. Изследването показва, че у нас има 5 закона, които регламентират правилата, на които трябва да отговарят регулациите за бизнеса, но липсва реален синхрон по прилагането им. През 2003 г. по препоръка на БСК беше премахнат регистърът на регулаторните режими, защото беше непълен и подвеждащ. През последните седем години администрацията не направи нищо съществено, за да имаме адекватен действащ регистър, коментира Данев. Той допълни, че преди три години БСК предостави списък с 62 закона, които трябва да бъдат променени, за да се синхронизират правилата за регулиране. До момента нито един от тях не е променен.
Още от статията на „Класа"

„Между Брюксел и "Брикел", съобщава „Дневник"
Най-обикновен есенен делник в Гълъбово. По поляните около градчето пасат гъски и крави, неколцина от жителите пият кафе в заведенията в полупразния център, 4-5 деца си играят, старци са накацали пейките на площада, трима видимо безработни роми бездействат на въздух, портиерът на общината спи пред телевизора, а стърчащите над града комини на двете близки централи - "Брикел" и новата "АЕS Гълъбово", димят както обикновено.

Няма и помен от суматохата отпреди няколко дни, когато няколкостотин работници в "Брикел" протестираха срещу закриването на предприятието. Сега червените каски отново са вътре в завода. Няма нерви, няма "тревоги за утрешния ден". "Ами, никой няма да ни закрива", усмихва се една жена, която работи в командния център на предприятието. Причината за спокойствието й са двете тръби пред архаичната централа, които се спускат към града. Това е парното на Гълъбово.

Тъкмо тези тръби охладиха намерението на правителството да закрие незабавно притежаваното от Христо Ковачки предприятие и в момента няма значение, че от половин година "Брикел" работи в нарушение на закона и на договора за еврочленството на България. Оказа се, че освен Ковачки и "Брикел" държавата също не си е свършила работата.

Нейно задължение е било да намери алтернатива на топлоснабдяването на Гълъбово и на производството на брикети за отопление в страната. Имала е на разположение седем години от 2003 г., когато с Брюксел е договорено в какви срокове ТЕЦ-овете трябва да са с изградени очистващи инсталации за сяра, прах, азот и др. или да затворят.

Но не го е направила. И затова в момента е с вързани ръце - не може да закрие предприятието посред зима, защото би било геноцид спрямо населението на Гълъбово. А следващата зима е само след година...
Още от статията на „Дневник"

„България е шеста в Европа по приходи от емигранти", разкрива „Сега"
Българските емигранти ще пратят в родината си 1.6 млрд. долара през тази година. Това е прогнозата на Световната банка (СБ), която всяка година прави анализ за движението на парите на гурбетчиите по цял свят.

Според анализа на СБ 1.2 млн. българи припечелват зад граница, което означава, че делът на емигрантите е 16% от населението. Най-много наши гастарбайтери има в Турция, Испания, Германия и Гърция.

Сумата за отиващата си година е доста под пика от 2008 г., когато наши сънародници са изпратили на семействата си над 1.8 млрд. долара, но е повече от критичната 2009 г., когато постъпленията са били под 1.56 млрд. Тези валутни приходи са много важно подкрепление за икономиката ни, особено като се има предвид, че като обем са близки до очакваните чуждестранни инвестиции. Получателите на парите кърпят с тях семейните си бюджети - плащат например сметки за парно и вноски по кредити, други пък ги влагат в банки или купуват имоти, коли, компютри и т.н.

Страната ни попада в топ 10 на европейските държави, губещи най-много образовани хора. 8.6% от българите висшисти са в чужбина заради по-добри възможности за кариера и по-високо заплащане. Други балкански страни обаче страдат от далеч по-голямо изтичане на мозъци - почти една трета от македонците, завършили университети, се намират зад граница.

Откакто България е членка на ЕС, постоянно живеещите в чужбина българи изпращат над 900 млн. долара годишно, а преводите на временно заетите постепенно намаляват и като обща сума, и като дял, разкрива още докладът на Световната банка.
Още от статията на „Сега"

„Спадът в продажбите на нови коли се забавя", информира „Монитор"
Въпреки все още не толкова добрата бизнес среда продажбите на нови автомобили, камиони и автобуси в страната забавят спада си, като в края на октомври тази година той е 32,86 на сто спрямо същия период на миналата година, докато в началото на 2010 г. спадът бе над 40%. Това показват данните на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП), цитирани от Investor bg.

За периода януари - октомври тази година в България са реализирани 15 407 нови возила срещу 22 949 за същия период на миналата година. Само за октомври членовете на ААП са продали 1650 нови превозни средства срещу 1874 за същия месец на 2009 г., като намалението за месеца е 11,95%.

Пласираните на пазара нови леки автомобили за десетмесечния период са 14 766, като намалението спрямо периода януари - октомври 2010 г. е 33,07%. Само през октомври са продадени 1577 леки коли.

Най-продаваните леки автомобили у нас за периода януари - октомври са тези от марката „Тойота" с реализирани общо 1606 бройки, което представлява 10,88 на сто пазарен дял между членовете на ААП. Следват продажбите на „Форд" - общо 1392 бройки за периода, а при третия -  „Фолксваген", те са 1345.

С добри резултати се представя „Пежо" - общо 1151 продадени леки автомобила за десетмесечието. При „Дачия" и „Шкода" те са съответно 1056 и 1010 продадени леки коли. „Ситроен" е с реализирани 916 нови коли, „Опел" с 880.
Още от статията на „Монитор"

„Парите на съкратените отидоха за кадърните", казва в интервю за „Стандарт" финансистът Емил Хърсев
Г-н Хърсев, как ще коментирате факта, че статистиката отчита 10 на сто ръст на работната заплата годишно в частния сектор въпреки кризата?
- Дължи се на това, че в кризата първо се освобождават онези работни места, които са с най-ниска квалификация. Всеки си пази добрите работници и това става, като им дава високи заплати. Щом се освободят неквалифицираните, нормално е тези пари да се дадат на по-добрите. Така че, общо взето, нищо не се променя във фонд "Работна заплата". Това е едно от възможните обяснения. Другото е отношението вътре в отделните колективи - не могат да не зависят от околната среда, но всеки трябва да си пази кадрите.

Значи ли това, че в бизнеса има някакъв оптимизъм - идват по-добри времена и в очакването им предприемачите си пазят кадрите?
- Умните предприемачи си пазят хората и в добри, и в лоши времена. Те предпочитат да вдигнат заплатите, дори и да не отчетат ръст. Само тези, които са решили да се махат от пазара и да закриват фирми, не се интересуват какво ще стане с техните добри работници.

Днес (б.ред. вчера) излезе едно изследване за бизнес средата на "Ърнст енд Янг", в което се казва, че конкуренцията между бизнеса ще се развихря...
- Не само по време на криза, а въобще в пазарната икономика конкуренцията непрекъснато се изостря, защото е движещата сила. Има ли пазарна икономика, това твърдение за конкуренцията винаги е вярно.

Но в това изследване има едно още по-интересно твърдение - че най-важен става не растежът, а доверието в марката. Голям процент предприемачи казват, че са готови на всичко, само и само да запазят репутацията на фирмата си...
- Това е смисълът на марката - да се разпознава продуктът, той да гарантира определено качество и това е тип лоялност към клиента. Това също не е нещо ново, смисълът да имаш бранд, разпознаваема марка, е точно такъв.

Да, но в България се закриват едни фирми, които не вървят, и се отварят други, като се смята, че се започва на чисто и няма негативи...
- Това, че някой има фирма, не значи, че има марка. Ако някой работи и двеста години на един пазар, и произвежда например калциев сулфид или нещо подобно, каква марка може да му сложи? Тук трябва да разграничаваме продукта с доказана марка от динамичните стоки - така да ги наречем, неразличими една от друга. Аз например произвеждам жито, фирмата ми "Октопод ООД" е производител на жито. Каква марка мога да сложа на моята продукция? Колкото пъти да я ликвидирам и да създавам друга, аз ще произвеждам все същото жито, друг бранд няма.

Каква ще бъде тази зима, господин Хърсев? Ще има ли пикови нива на безработицата?
- Няма да бъде по-тежка от миналата, в края на краищата ще зависи в какво състояние се намираме като позиция на пазара. За икономиката на страната се очертава един депресивен период - и зимата, и пролетта, и вероятно лятото. И дори цялата година. Аз дори очаквам още няколко години напред да не излезем напълно от депресията. Развитието ще бъде минимално, в рамките на статистически незначимото. Положението няма да се влошава, но да твърдим, че подобрението ще е радикално, няма да е вярно - няма такива белези. С една дума - зима в условията на депресия. Безработицата ще се увеличава, но за постигане на рекорди няма накъде. Фактът, че се освобождават 1,3 процента работници, които са сезонни, не може да значи, че безработицата нараства. Това си е просто стандартният сезонен цикъл. Напротив, въпреки него, отчита се намаляване на безработицата.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Резки завои са нежелателни в неспокойна икономическа обстановка", казва в интервю за „Класа" Димитър Главчев, заместник-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси
Г-н Главчев, опозицията обвинява управляващата партия ГЕРБ, че бюджетът за следващата година предвижда да се наливат пари в нереформирани сфери, каквито са социалната, здравеопазването, отбраната и полицията. Кои числа гарантират реформите в тези сектори?
- Социалната сфера и здравеопазването са приоритетни при съставянето на бюджета, защото са приоритет и в програмата на парламентарната група на ГЕРБ. Предвидените в бюджета за 2011 г. средства в тези направления целят да гарантират нормалното протичане на реформите в тях. Цифрите запазват нивата си от предходната година. На критиките на опозицията, че се наливат средства в нереформирани сектори, мога да кажа само, че реформите в тях са продължителен процес и няма как да се случат в толкова кратки срокове, при положение че последните 20 години почти нищо не се е случило. В предишни години беше лесно да се харчат средства за нереформирани сфери в една много по-малко рискова икономическа обстановка и не съобразявайки се с външни фактори. Още веднъж трябва да припомним, че бюджетът за догодина е правен в недотам спокойна обстановка и заложените параметри в него напълно отговарят на поставените в началото цели за нормално протичане на дейностите в изброените сфери. Разходите, предвидени в бюджета в тези направления, гарантират нормалното функциониране на дейностите в настоящата икономическа обстановка. Социалните дейности отново и логично остават най-приоритетната област, като разходите в нея достигат 36,1% от общите разходи, което представлява 12,6% от БВП на страната. Цифрите гарантират запазването на нивата на заплатите и пенсиите, което може да се отбележи като сериозен успех в условията на икономическа несигурност. Средствата - 3 млрд. лв., предвидени за здравеопазване, са най-високата сума, давана за този сектор, и за първи път се прилага принципът средствата, които се събират за здравеопазване, да се използват само за тази цел. Отпускането на тези пари е добра предпоставка за осъществяване на реформата в сектора. Заделените за образование средства в бюджета за следващата година са 2,53 млрд. лв., което представлява 3,3 на сто от БВП. В момента предвидените в този сектор средства отговарят напълно на фискалните реалности. Иначе аз съм съгласен, че парите за здраве или образование никога не са достатъчни. Заложените за отбрана и сигурност, които представляват 2,681 млрд лв., са завишени и напълно отговарят на разчетите в последните години и на критерии в ЕС. Имам предвид поетите ангажименти на страната ни към НАТО и Шенген.

Първоначално бюджет 2011 г. беше най-щедър към образованието и отбраната, но след протести на различни съсловия се очаква парчетата от пицата да се пренаредят. Къде може да има най-големи промени във финансовия план за следващата година в сравнение с варианта, внесен в парламента?
- Затова бюджетът за догодина беше внесен и по-рано в парламента - така всеки можеше да разгледа и по-нататък спокойно да се обсъдят цифрите, предвидени в различните сфери. Аз смятам, че ние, от управляващото мнозинство, сме показали, че винаги сме отворени за диалог и когато чуем достатъчно силни аргументи в посока на една или друга теза, винаги можем да се опитаме не да пренареждаме, но поне да преподредим някои парчета от пицата, ако използвам вашата терминология. Затова тепърва предстоят обсъжданията на най-важния за държавата закон на второ четене в комисии, където, пак повтарям, ако чуем аргументирани предложения, винаги сме готови да ги обсъдим. Крайната цел, разбира се, е да се избере максимално правилното решение. На въпроса ви бих отговорил, че големи промени и резки завои едва ли са желателни в неспокойна икономическа обстановка.

Каква ще е дългосрочната политика относно бюджетите на ДОО и НЗОК?
- Не разбирам особено какво точно имате предвид под „дългосрочна политика" относно тези бюджети. Бюджетите на националната здравна каса и на държавното обществено осигуряване (НЗОК и ДОО) за 2011 г. са изчислени така, че да гарантират нормалното функциониране на дейностите, заложени в тях за догодина.
Още от интервюто на „Класа"