ЛИЛЯНА ПАНЕВА Рекламните кредитни предложения на банките оставят впечатление, че лихвеният процент е основният показател, на който следва да обърнат внимание кандидатите за кредит при своя избор. Той е наистина много важен фактор за определяне сумата на дължимата лихва върху временно предоставения кредитен ресурс и има несъмнено значение за изгодата на кредитните сделки. В повечето случаи обаче, ниският размер на лихвения процент, който обявяват банките в рекламните си клипове и карета, е подвеждащ, защото се отнася само за първата година от икономическия живот на кредита. При повечето кредитни схеми за следващите 10 и повече години той се качва до 6,9- 8,5 процента, което променя значително картината. Въпреки това примамката обикновено действа и обявяваният по-нисък начален лихвен процент привлича повече кандидати за кредити. Примамлив, но и подвеждащ за много потенциални кредитополучатели, е и по- ниският размер на лихвените равнища по кредитите, които банките отпускат на физически лица в сравнение с тези за корпоративни клиенти и еднолични търговци (ЕТ). Поради различния правен статут на посочените лица и различния размер на риска, който поемат банките при кредитните сделки с тях, лихвените равнища за кредити на физически лица обикновено са с 2-3 % по-ниски от тези за фирми. Изкушени от тази разлика някои ЕТ и собственици на юридически лица предпочитат да вземат кредит в качеството си на физическо лице, въпреки че заеманите средства им трябват за стопански и инвестиционни цели. В голяма част от случаите обаче те се оказват подведени от "спестяването", което ще направят в резултат на посочената разлика. При оценката на изгодата, която им предлагат по-ниските лихвени проценти на кредитите за физически лица, те пропускат да отчетат влиянието на разликата в данъчното облагане на доходите на тези лица и на стопанските субекти. От какво произтича и до какво води тази разлика? Разликата произтича от факта, че докато за фирмите лихвата по кредитите е призната за присъщ разход и с нея се намалява размерът на облагаемата им печалба, то за физическите лица не е. Така на практика за юридическите лица и ЕТ е данъчно облагаема само сумата за погасяването на главницата по кредита, а за физическите лица - цялата вноска, т.е. главницата плюс лихвата. Това се отразява както върху цената на кредитния ресурс за двата вида субекти, така и върху тяхното съотношение "разполагаем доход/погасителна вноска". Понякога игнорирането на тази разлика може да доведе не само до заличаване на облагата, която се получава в резултат на по-ниския лихвен процент по кредити за физически лица, но и до отказ от страна на банката да отпусне искания кредит. Отказът произтича от факта, че един от първите показатели, който оценяват банковите експерти при взимането на решение за отпускане на кредит, е индивидуалното съотношение "доход/погасителна вноска" на кандидата. То е един от показателите за размера на кредитния риск, поеман от банката. Най-често срещаните съотношения, които се оценяват като приемливи за банките в момента, се движат около 2/1, т.е. около 50%. Това означава, че при нетен месечен доход от 500 лв. кандидатстващият за кредит може да си позволи да заеме сума, за погасяването на която е необходима месечна вноска не по-голяма от 250 лв. Ако той не отговаря на това условие, ще му бъде отказан достъп до кредит, независимо от това какъв е размерът на лихвата в тази месечна вноска. Най-същественото в случая е това, че разликата в данъчното облагане на доходите на физически лица и фирми води до допълнително намаляване на съотношението за физическите лица, тъй като се отразява върху размера на разполагаемия им доход. Поради това, за да има същото съотношение като фирмите, едно физическо лице следва да заработва по-голям брутен годишен доход от тях. Така например, за погасяване на петгодишен кредит от 20 000 лв. при 10% годишен лихвен процент, начисляван по схемата с намаляваща лихва, за първата година на кредита физическото лице следва да разполага със 7 185 лв. В тях са включени съответно 6 000 лв. вноска (4 000 главница плюс 2 000 лв. лихва) и 1185 лв. данък върху вноската. За сравнение при същия кредит на фирмата ще е необходим доход от 4 600 лв. За нея лихвата от 2 000 лв. е разход, с който се намалява данъчната основа при определяне на дължимия данък печалба, т.е. облага се само сумата от 4000 лв. за погасяване на главницата. Освен това признаването на лихвата като необлагаем разход на фирмата фактически води и до намаляване цената на заеманите от нея средства в сравнение с тази, която би платило за тях физическо лице. Ето защо размерът на лихвеният процент, обявяван от банките, е важно, но далеч не единствено съображение при избора за кредит, особено когато се отнася до сравнение между условията, предлагани по кредитите за физически и юридически лица или ЕТ.