Западният свят е в икономическа криза, сходна по въздействие с петролния шок от 1973. Това, което виждаме сега, е нищо друго освен последиците от неолиберализма, доминантният икономически и идеологически модел през последните 30 години - счита Филип Блонд от The Independent.
Разлагането на по англосаксонски вдъхновените пазари до голяма степен се дължи на съвместното действие на две тенденции на "свободния пазар" - спекулацията и монополизма. За разлика от разпространеното мнение, свободните пазари, освен ако не са обект на гражданско регулиране, разпределяне на активи и устойчива намеса - винаги се стремят към монопол.
По сходен начин, ефективността не е нещо задължително присъщо на свободните пазари - те не създават от само себе си солидни инвестиции и мъдро управление. По-скоро, ако пазарите се изразяват само посредством цена и възвращаемост, и когато богатството под формата на активи и достъп до привлечен капитал стане така концентрирано както в XIX век (до който сценарий се доближаваме), тогава пазарите не насърчават нищо друго освен хазарт, маскиран като солидни инвестиции.
Например, през 1973 г. съотношението между инвестиции и спекулативен капитал бе 9:1; след 1973 тази пропорция се обърна. Цифрите,деривативите и ливъридж кредитите станаха толкова огромни, че стойността им сега далеч надхвърля съвкупната икономическа стойност на планетата. Например, през 2003 стойността на всичките деривативи в обращение бе $85 трилиона, а размерът на световната икономика - само $49 трилиона.
Тези съотношения нараснаха и според последни оценки стойността на търгуваните ценни книжа и инструменти надвишава фундамента на тези активи с 3:1. Дори ако тези активи се обезценят с 50% (за две години стойността на жилищните активи вСАЩ спадна с 25%), това просто означава, че съвкупният показател на стойността на глобалните ценни книжа ще остане два пъти над ливъридж базата (leverage - кредитен лост. Използване на предоставени ресурси, главно кредит, с цел увеличаване възвращаемостта на активите).
Тази приблизителна глобална скица прикрива дори и по-екстремални равнища на ливъридж кредитирането. Миналата седмица Carlyle Group фалира заради дългове в размер на $16.6 млрд. Този инвестиционен фонд усърдно е спекулирал с ипотечни ценни книжа, получили AAA рейтинг. Някои преценяват, че в края на живота на Carlyle, съотношението "кредит - стойност" е достигало 36:1. Разбира се, че има много подобни частни инвестиционни фондове в сходна позиция.
Несметната спекулация възникна заради голямата концентрация на богатство, станала факт след 1973. Защо? Понеже пазарите се стремят към монопол, когато малки групи хора контролират по-големи обеми активи. Данните от последните години стават все по-изразителни: най-богатите 10% от британците контролират богатството на нацията с пазарна стойност (без имотите) от 57% през 1976 до 71% през 2003. За същия период спекулативният капитал, който можеше да бъде привлечен и инвестиран от дъното на 50% британски граждани, е паднал от 12% до едва 1%.
Между впрочем най-богатият 1% от британците сега контролира - по нови правителствени данни - над една трета от пазарната стойност на нацията, а тук не се включват огромните суми в офшорни данъчни убежища.
От New Economics Foundation бе доказано, че икономическият ръст глобално не е оказал помощ на бедните. През 1980те, за всеки $100 от световния икономически растеж, най-бедните са получавали $2.20; към 2001 те са получавали едва 60 цента. Става ясно, че неолибералният ръст непропорционално облагодетелства богатите и така още повече "обеднява бедните".
Реалното увеличение на заплатите за водещите 13 страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ОИСР бе под темпа на инфлацията от 1970те. Тази ситуация е укривана във Великобритания, тъй като отчитаната инфлация масово подценява действителната цена на живота.
Поради това получаващите заплати - за разлика от притежателите на активи - 35 години се сблъскваха с натиск надолу върху техния жизнен стандарт. Всъщност златният период за хората на заплата, като дял от БВП, бе между 1945 г. и 1973 г. - а не във възхваляваната ера на либерализацията.
Проблемът е в това, че никой сред имащите власт не разпознава кризата такава, каквато е - криза на несъстоятелност на активните, причинена от масирано привличане на кредити. Неолибералите все още реагират така, сякаш инфарктната ситуация се корени в ликвидността. Грешат. Правителствата трябва да оказват подкрепа не на банки и спекуланти, а на потребителите, които имат всички основания да се безпокоят за бъдещето си.
marana
на 28.03.2008 в 12:02:16 #13в тази статия стана дума за нео - либерализъм. това, доколкото съм запознат, е нещо подобно като неокласика според мен няма по-скучна и импотентна литературна и въобще в изкуството школа от неокласиката. да се връщаш към стари (и най-вероянто криво разбрани от теб) идеи за красиво и правилно е белег за идейна немощ така разбирам аз автора. радвам се, че се разграничава "край на капитализма какъвто го познаваме" от комунизъм или побългарен социализъм абе "измите" са шит, хората са важното
Genov
на 28.03.2008 в 11:59:29 #12В страхотно настроение съм и аз, мерси
. Слънчево време е и при нас, на път за работа почетох във влака малко за кредитни рискове и сега се опитвам да оправя гаден бъг в софтуера, който пиша
. Хвърлям от време на време поглед в/у българската "стокова"
борса и едновременно се тюхкам, че вчера фирмата, в която работя е изгубила над 6% от пазарната си капитализация на NYSE (добре, че нямам неини акции все още
).
Неделчо Съботинов
на 28.03.2008 в 11:45:20 #11Днес е петък, времето е хубаво, НС работи с пълна пара и съм в страхотно настроение. Ти как си колега?
Genov
на 28.03.2008 в 11:39:49 #10Неделчо, май днес те е ударило на сарказъм и някои хора не се усещат
Неделчо Съботинов
на 28.03.2008 в 11:23:48 #9Vladimir прави си, че Бразилия ще стане най-голямата световна икономика и ще изпревари САЩ, въпросът е кога. Аз си позволих да направя едно бързо изчисления и забелязах, че в момента БВП-то на Бразилия е 1.8 трлн. долара, докато на САЩ е 14 трлн. долара. Ако САЩ спрат своето развитие (0% годишно), а Бразилия расте по 5% годишно, излиза че ще се изравнят икономиките след 40 години (отчитам и малко по-високата инфлация в Бразилия). Звучи реалистично.
vladimir
на 28.03.2008 в 11:11:08 #8. ПЕРА ОТ ПАПАГАЛИ Чавез казва че Бразилия може да надмине САЩ Уго Чавез каза, че така, както вървят нещата Бразилия ще стане най-голямата икономика на Америка. Според Чавез, Бразилия не зависи повече от САЩ за да расте защото е създала една силно диверсифицирана икономика с голям вътрешен пазар и износ за обширни външни пазари като Китай, Индия и Европа. Чавез заяви, че не желае рецесия в САЩ, но трябва да бъде наблюдавана внимателно тяхната икономика. Бразилия отбеляза най-големия ръст на внос в Европейския Съюз през 2007 година, с 20%, следвана от Китай с ръст na вноса от 19% и Индия с 16%. Очаква се бразилиският Брутния Вътрешен Доход през 2008 да нарастне с над 5%. Повишиха се и предвижданията за чуждите инвестиции в Бразилия за 2008 - от 29 милиарда за 32 милиарда долара. Източници: http://www1.folha.uol.com.br/folha/dinheiro/ult91u386057.shtml http://www1.folha.uol.com.br/folha/dinheiro/ult91u385174.shtml http://www.infonova.com.br/detalhe.asp?f=artigos_noticias_detalhe.asp&id_noticia=2712 http://www.portugaldigital.com.br/sis/noticia.kmf?noticia=7071491&canal=158&total=3558&indice=0 .
Неделчо Съботинов
на 28.03.2008 в 11:07:48 #7За съжаление живеем в общество, чийто основен "екзистенциален" проблем е как да живее по-добре. Сега тук накой хора ще кажат, че по-добре живеят без особено материални придобивки, луксове, автомобили и ново жилище. Те са онази малка част на обществото, което може да прекара цял живот без особен стимул за материално развитие, като живее с т.н. "духовна" храна. За съжаление обаче, по-голямата част от обществото се интересува именно от материалното. Човешкото същество е за малко на земята и иска да прекара дните си по възможно най-приятния начин. Това те го възприемат не като седят на хляб и молитва, а като имат възможност да пътуват, да почиват в хубави курорти, да си купят нова кола и къща, да живят на чисто и подредено място. За съжаление обаче, социалният експеримент в България като че ли се проваля за момента и не успява да изравни доходите и възможностите на хората.
boris
на 28.03.2008 в 11:05:56 #6rainbow ----------------------------------- а между човек и човечество разликата е много голяма. И може би наистина да е дъшъл момента на "божието слово", но едва ли. За да се случи това човешкото общество трябва да заприлича на всички останали системи, а именно съвкупността да е по-сложна от оделната единица. А човечеството е единственият пример за който това не важи
boris
на 28.03.2008 в 11:00:36 #5Неделчо Съботинов ------------------------------------------- Смятам, че е глупаво и елементарно от ваша страна да ви изплува понятието "социализъм", когато се говори за край на капитализма. Социализма и комунизма са утопични социални идей от 19-ти век (с присъщият им примитивизъм от днешна гледна точка), и те нямат никакво отношение нито към статията нито към проблема изобщо.
Неделчо Съботинов
на 28.03.2008 в 10:55:11 #4Е как къде, пусни си телевизора в момента да чуеш другаря Станишев как коментира социалната стабилност пред Народното събрание. Все пак живеем в държава, в която най-голямата парламентарно представена партия е Българската СОЦИАЛИСТИЧЕСКА партия.
zearendil
на 28.03.2008 в 10:47:58 #3Къде го видя социалното правителство?!
Неделчо Съботинов
на 28.03.2008 в 10:27:43 #2Вярно е, хората в Западна Европа и САЩ са нещастни и ходят боси, голи и гладни. Радвам се, че живея в България, която се управлява от истинско социално правителство, което мисли за народа си...
boris
на 28.03.2008 в 10:17:36 #1Колелото на историята се върти и връщане назад няма. Капитализма е остарял строй и той трябва да си отиде!