Преди точно 30 години, август 1977, The Economist публикува статия от Алън Грийнспан, бившият шеф на Федералният резерв на Америка, който по него време беше икономист в частния сектор. Той изброяваше пет икономически „не прави така". Едно от тези беше: не позволявай на ръста на паричното предлагане да излезе извън контрол и да тръгне по спиралата. Точно както направиха през последните години ръководителите на централните банки. Сапуненият мехур в кредитния пазар, който сега изглежда се пука, и безсъдържателността в цените на толкова много активи бяха насърчавани от отхлабената монетарна политика, която помпеше ликвидност във финансовите пазари.

Много икономисти обвиняват за излишъка на ликвидност тъкмо Грийнспан, който твърде дълго държеше лихвените нива твърде ниски, когато оглавяваше ФЕД. След пукането на дот-ком балона през 2000 - 01, Фед сряза краткосрочните лихвени равнища до 1% през 2003 година. ЕЦБ и Bank of Japan също понижиха лихвите на необичайни равнища и средната лихва в богатите големи икономики стана рекордно ниска. Сега действителната лихва в краткосрочен период е над сердното й значение в дългосрочен за пръв път от 2001, което предполага, че глобалната монетарна политика повече не е отхлабена. Тогава защо финансовите пазари толкова дълго запазиха пищността си? Една от причините е, че две от най-важните централни банки в света, Фед и ЕЦБ, са престанали да бъдат основния източник на глобална монетарна ликвидност.

Мнозина в инвестиционните банки и международните институции неправилно считат, че „глобалните" монетарни условия се определят от централните банки на богатите икономики. Обаче през миналата година стъписващите три пети от ръста на предлагането на широки пари в света идва от нововъзникващите, emerging икономики.

Техните „монетни дворове" работят на извънредно работно време. Goldman Sachs изчислява, че ръстът на M3 (мярка за широки пари) в Китай се е ускорил до 20% за миналата година. В Русия предлагането на пари се е увеличило със стряскащите 51%, а в Индия с 24%. Средно за нововъзникващите икономики, предлагането на пари се е увеличило с 21% за миналата година, почти три пъти по-бързо, отколкото в развития свят. Дори след претегляне спрямо инфлацията, ръстът на парите се е увеличил стряскащо. В резултат на това, в цял свят предлагането на пари в реални стойности нараства с най-бързи темпове от десетилетия.

Някой може да очаква паричното предлагане в новите икономики да превишава това в богатия свят, защото ръстът на техния БВП е по-бърз. Но ръстът на техните добавени пари (surplus money, груба мярка за превишението на парите, които остават свободни за инвестиции във финансови активи) спрямо увеличението на номиналния БВП е далеч по-висок. Тяхната политика по лихвите е плаха: за последните три години, след като лихвената политика в Америка и еврозоната бе затегната, средните лихви в развиващия се свят едва са помръднали. Китай и Индия имат един от най-ниските лихвени проценти в света, при положение че икономиките им са с най-висок ръст.

Преди близо десетилетие, бързият монетарен ръст в нововъзникващите икономики бе малка грижа на централните банки на развития свят: монетарният потоп в Бразлияи, така се говореше, просто е причинил хиперинфлацията там. Но днес тези икономики играят по-голяма роля в световната икономика и финансовите потоци между границите са далеч по-големи. Инфлацията остава ниска, така че ликвидността, напомпвана от централните банки, изтича някъде другаде, оказва се в глобалните финансови пазари. Например, огромните покупки на бонове на Трежъри от тези централни банки намалява доходността на боновете и така се даде импулс на прекомерното теглене на кредити в Америка.

Политиките на Китайската народна банка или на Банката на Русия изглежда ще имат увеличено влияние върху развитите икономики в бъдеще, когато контролът на капиталите намалее и пазарите станат по-интегрирани. Тази перспектива става по-обезпокоителна ако се отчете, че за разлика от Фед или ЕЦБ повечето централни банки в нововъзникващите икономики не са независими и така свободни да определят лихвените нива в най-добрия дългосрочен интерес за икономиката. Засега те са твърдо под ръката на политиците.

Да, г-н Министър

Според разпространената и общо приета мъдрост, грешки в монетарната политика като тези, причинили Голямата Инфлация през 1970те, днес са много по-малко вероятни, тъй като централните банки в света сега са независими от политиците. Само че малко от централните банки в нововъзникващите икономики се радват на пълна правна независимост и често са изложени на натиска на политиците да държат лихвите ниски, за да стимулират икономическия ръст и създаването на нови работни места. Тяхната монетарна независимост също така е ограничена от желанието на правителствата да държат валутните курсове ниски. Това принуждава централните банки да се занимават с трудни интервенции на валуния пазар, водещ до инфлация в паричното предлагане.

Актуално изследване на МВФ класира 163 централни банки според политическата им анатомия (използвани са фактори от рода как се назначават служителите, продължителност на работата им там и дали правителството трябва да одобри предложените лихвени нива). Централните банки на нововъзникващите икономики са станали по-независими в сравнение с 1980те, но далеч по-малко, отколкото ЕЦБ или Фед. Някои от централните банки, които наливат най-много пари, специално тези в Китай, Индия и Русия, са сред най-малко независимите. В Китай - комунистическата партия. Банката на Индия миналата година би увеличила лихвите си по-агресивно ако не бе политическият натиск. Изследването твърди, че и двете банки са по-независими от Bank of Japan-друга страна, където политиката за евтини пари създаде наводнение от ликвидност извън границите й, чрез кери-трейда.

Дните, когато наблюдателите на централните банки можеха просто да се фокусират върху Фед и може би върху ЕЦБ, за да оценят „глобалните" монетарни условия, вече свършиха. Те вече не контролират количеството пари, разлято по света, и тъй като финансовите пазари стават все по-обвързани, анализаторите ще трябва да оказват повече внимание на централните банки в новия свят. Последните могат дори да играят по-важната роля за стабилизиране на глобалната икономика, ако притесненията на кредитните пазари станат по-интензивни.