: Минасян: Инфлацията у нас може да се оцени и положително

Имахме на разположение месец, за да обмислим проблема инфлация. Днес между 13 и 15 часа в редакцията на Money.bg обсъдихме редица аспекти на процеса инфлация. Сигурни сме, че интересуващият се от икономика читател в следващия разговор ще намери богатство от идеи. А дискусията не е спряла, тя започва едва сега.

Въпрос от careabout: Няма ли да започва интервюто?

Димитър Събев: Добър ден на всички. Участниците в дискусията са тук. Започваме всеки момент.

Въпрос от Adverta: Уважаеми господа, приветствам Ви за добрата инициатива и искам да попитам следното: Защо Валутният борд не спира силното поскъпване на основната потребителска кошница? И ако това е наистина така, не трябва ли да създадем Потребителски борд. Благодаря Ви.

Гарабед Минасян: Към настоящия момент основен фактор за ръст на цените у нас е стремежът за конвергенция с европейските равнища. Понастоящем равнището на цените у нас е около 40 % от равнището на цените в Европа. Включването на България в ЕС премахна всякакви административни ограничения и започна процесът на преливане на въздействия и ефекти, както по линия на инвестиционния процес, така и по линия на ценовите равнища. Паричният съвет няма как да предотврати този тип преливане.
Иван Богданов: Идеята на Валутния борд се отнася до това БНБ да лимитира растежа на паричната маса, като ограничава възможностите на БНБ да емитира пари. Сега с нарастването на чуждестранните инвестиции се увеличава валутната маса, съответно паричната маса в обращение, което е инфлационен фактор, но това е присъщо за държави с висок икономически ръст.

Въпрос от nwa: Истински ли са процентите , които се обявяват официално (за инфлацията става въпрос). Живея извън България и тук, в Кралство Испания, процентите са същите през последните три години: но олиото , яйцата и доста продукти от първа необходимост са по-евтини от България. Ако са истински , моля коментирайте от къде идват тези огромни разлики.

Гарабед Минасян: Официалният процент, който се оценява от НСИ, обхваща динамиката на цените на възможно максимален брой стоки. Впечатлението на хората се формира основно от ежедневно потребяваните стоки, а те са само елемент от потребителската кошница за пресмятане на инфлацията. Човек се впечатлява от ръста на цената на картофите например, но не забелязва относително стабилната цена на някои услуги например. Нямаме основание да считаме, че НСИ пресмята съществено погрешни стойности за инфлацията. Друг е въпросът, че различните слоеве на населението понасят по различен начин инфлационната тежест.

Въпрос от xlr8: Хелоу, господа, имам следния въпрос към вас: Обосновано ли е спокойствието на икономистите в правителството, че инфлацията ще спадне към края на годината? Аз не вярвам. Чао!

Гарабед Минасян: Не е оправдано това спокойствие. Съществуват всякакви основания да се счита (без да влизам в подробности), че средногодишната инфлация у нас за тази година ще бъде не по-малка от тази през 2007 г. Спокойствието на управляващите въздейства негативно на формирането на бюджетните структури. За 2007 г. например правителството предвиждаше дори и към края на годината БВП в размер на около 53-54 млрд. лева. Предварителната официална оценка на НСИ е, че БВП е повече от 56 млрд. лева и това е следствие от инфлационния ефект. Неочаквано високата номинална стойност на БВП изкривява бюджетните структури.

Иван Богданов: Аз бих казал, че управляващите могат да бъдат не само спокойни, но и радостни от инфлационните процеси:))) Защото най-печелившият от процеса инфлация е правителството и бюджета, тъй като приходите растат със същите темпове, както инфлацията. Докато разходите на правителството винаги изостават в това отношение и не бива да се учудваме от огромните бюджетни излишъци в края на годината.

Димитър Събев: Най-важния елемент от общото поскъпване са хранителните стоки. Един известен икономист беше казал, че когато храната поскъпва, надниците се увеличават. Трябва да припомним, че главен мотив на кабинета да откаже исканите увеличения на заплатите на учителите в края на 2007 г., беше повишаването на инфлационния натиск в България. Заради инфлационния ефект правителството сега така или иначе ще трябва да повиши заплатите в бюджетната сфера, но инфлационният ефект от това закъсняло решение на управляващите ще се усили.

Въпрос от careabout: Здравейте, господа, радвам се, че ще дискутирате по тази важна за страната тема. Искам да ви попитам следното: Как и приблизително колко губи България от това, че валутнят курс не може да регулира преимуществата във външната търговия? Благодаря ви. Ще се радвам, ако отговорите и тримата, тъй като имате много различен подход към икономиката.

Гарабед Минасян: Човек никога не знае какво печели, когато губи и какво губи, когато печели. Чрез промяна на валутния курс може да се въздейства върху външно-търговския дефицит. Такъв беше случаят през 96-97 година, когато силно обезценената местна валута доведе до положителни стойности на ВТБ и на текущата сметка на платежни баланс. Потърпевши бяха гражданите. Решаването на проблемите на ВТБ трябва да става не чрез манипулация на валутния курс, а чрез подобряване на цялостната ефективност на икономиката. Възможно е да се промени валутният курс. Примерно: От 2 лв. за евро на 4 лв. за евро, тогава търговският баланс ще се подобри чувствително, вносът ще поскъпне значително, но всички ние ще трябва да платим за това.

Иван Богданов: Аз бих допълнил г-н Минасян с един пример. Всички казваме, че скъпото евро е лошо за Европа, а евтиния долар добър за САЩ, което е така на теория. Но защо Германия продължава да бъде износител Номер 1 в света без това да й пречи, а САЩ продължават да имат отрицателен търговски баланс? Явно високата конкурентоспособност на немската икономика й позволява да бъде номер 1, въпреки че като население и обем на икономиката отстъпва поне на 3 държави - Китай, САЩ и Япония.

Димитър Събев: Има две ключови понятия: достъп до пазари и структура на икономиката. Ако двете си съответстват, валутният курс става по-маловажна тема. Не е без значение, че дефицитът във външната търговия на България включва 9 млрд. лева минус в бизнеса с ЕС. Българи губи повече от липсата на достъп до пазари и неподходяща структура на икономиката си, отколкото от привързания към евро валутен курс.

Въпрос от marana: Въпрос към господин Минасян: при такава инфлация като нашата, какъв е стимулът на хората да спестяват? нали годишната инфлация е 13%, а лихвата в най-добрия случай 5%? Какво се случва със спестяванията на хората?? Питам за това, защото спестявания и кредити би трябвало да движат инфлацията в различни посоки. Спестяването да укротява, кредитът да увеличава инфлацията. Без да подтиква хората към спестовност, с насърчаването на кредита и липса на въздействие в банковата система, държавата ни май е поканила инфлацията на вечно гости.

Гарабед Минасян: Стимулите за спестяване са няколко. Човек спестява най-вече, защото мисли за бъдещето - своето и на семейството си. Спестяванията могат да се представят в различни форми. Те могат да бъдат както във вид на депозити, така и във вид на различни видове инвестиции. Съществена особеност на пазарната икономика е, че всеки човек сам преценява икономическата среда, риска и поема риска за бъдещето си. Конкретно за спестяванията човек може да реши в каква форма да бъдат те - във вид на депозити или инвестиции на фондовия пазар или от някакъв друг вид. Ако е оценил правилно ситуацията, ще спечели. Ако не, ще загуби. От времето на Кейнс се оценява, че една умерена инфлация е благоприятна за икономическото развитие, защото стимулира хората да търсят ефективни начини за съхраняване и натрупване на богатството си - не чрез замразяване на средства.

Въпрос от Ivaylo Draganov: здравейте! моля да ми отговорите кога с тази инфлация и ниското заплащане ще имаме възможността да се доближим поне до Словения да кажем?

Иван Богданов: Първо бих казал, когато започнем да правим Gorenje, а не Раховец. Истината е, че трябва да постигнем производителността и БВП на човек в Словения. Инфлацията винаги ще е по-видока в държава, която догонва ценови равнища в една икономическа общност като ЕС. От друга страна заплатите би трябвало да се определят от производителност на труда, реализиран обем продукция в дадена фирма, а не пряко от ценовото равнище, защото нуждата не е аргумент да имаш, а стимул, мотив да постигнеш.

Гарабед Минасян: Причините трябва да търсим в нас самите, ние не сме словенци или германци. Ние сме българи и живеем по български. Не може да сме мърляви, калпави, недисциплинирани и да искаме да живеем като германци. Разходете се в европейските градове и направете сравнение с нашите градове. Европейските градове са такива каквито европейците си ги правят, а нашите такива каквито ние си ги правим.

Въпрос от BatVlad: Как смятате, че инфлационните процеси в България ще се отразят на членството ни в ЕРМ2, по-специално как според Вас ще спазим инфлационния критерий? Кога според Вас е възможно да бъде въведено Еврото и как технически да стане това, пред вид инфлационния проблем?

Гарабед Минасян: При въвеждането на паричния съвет бяхме много оптимистично настроени. Осбено в периода след 2005 година, когато се очерта по ясно включването ни към ЕС. Очаквахме и предполагахме, че почти паралелно с включването ни към ЕС ще се включим и към ЕРМ2. С времето ставаше все по ясно, че въпросът не е просто приемането на евро като единствено платежно средство, а в цялостната реорганизация и развитие на икономиката и интегрирането й в европейските структури. Внушенията от ЕЦБ са за изчакване, което предполага цялостна настройка на икономиката, включително и по линия на ценовото равнище. Сега става все по ясно, че включването на България към еврозоната няма да бъде бърз процес и най-вероятно ще отнеме минимум 6-8 години.

Въпрос от bg_sall: В градовете от провинцията от Нова година насам се усеща доста добре развиваща се стагнация ... имам наблюдения над сектора, който се занимава с производство на PVC и алуминиева дограми, елементи за етажерки на мебели от стъкло ... Има доста хора, които преживяват, подчертавам преживяват с работата си в такива фирми ... от месец насам се обмисля съкращаването на такъв персонал. Не знам дали в големите градове се усеща, но стагнацията е факт и скоро може да настъпи определено сериозна инфлация. Въпроса ми е само един ... Какво да правим? След като тук обсъждате, че Страховете от световна инфлация се засилват, това означава, че в страни като България ще преживяваме доста трудно. Мисля, че е крайно наложително да се започнат някакви обсъждания, дебати и най-важното да има ПОЛОЖИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ, защото иначе зимата на 2008/2009 може да е доста "трагична". Благодаря предварително!!!

Гарабед Минасян: Всеки човек е отговорен за своята собствена съдба и за съдбата на хората покрай него. Не съществуват макроикономически индикатори, които да подсказват зараждането на икономическа рецесия у нас. Може да има и ще има различни видове промени в икономическите структури, тоест някой производства ще отпадат, ще възникне ново търсене и т.н. Ангажимент и задължение на всеки отделен човек е да прецени, какво се търси от пазара, по какъв начин той може да си осигури относително високи доходи от честно положен труд. При вашия случай търсенето на продукция от вашия бранш намалява, но за сметка на това някъде другаде търсенето на други продукти се увеличава. Вие трябва да прецените къде е изгодно да работите, да търсите и да си намерите подходяща работа, включително и чрез образование и преквалификация. Работа има достатъчно.

Иван Богданов: В конкретния случай проблемите, които имате във вашата фирма ще се отразят върху вашето жизнено равнище, а не върху инфлационния процес. Защото намалелите ви доходи ще означават намалено потребителско търсене и по-малък натиск върху цените.

Въпрос от Ivaylo Draganov: Не съм много съгласен с твърдението че ние трябва да си го напавим! достатъчно пари идват от ЕС по най-различни програми,които как се отразяват на нас-обикновените хора? живота ни е просто отвратителен, с тази голяма инфлация и никакво увеличение на заплати. до кога според вас експерти?

Гарабед Минасян: Европейските пари не са манна небесна. Те не се дават като награда. Те са предназначени за стимулиране на икономическото развитие. Тоест, трябва да има икономически проект, който да бъде достатъчно добре издържан и тогава да получи съответно европейско финансиране, И то във вид на ко-финансиране. Европейските пари не са раздават за ядене и пиене.

Въпрос от rjevski: Здравейте! Въпросът ми е свързан с това до колко валутния борд (у нас, както и балтийските републики) допринася за по-високото ниво на инфлация в сравнение с другите страни и от EU и защо? Благодаря

Гарабед Минасян: Не допринася. Паричният съвет е инструмент за налагане на финансова стабилност, респективно финансова дисциплина.

Въпрос от Ivaylo Draganov: А кое налага да достигаме европейските цени, а заплатите не?

Гарабед Минасян: Включването на България в ЕС премахна административните бариери за през-граничното движение на финансови и материални ресурси. Увеличи се сигурността в страната, както и предвидимостта на процесите. Макроикономическия елит в страната е длъжен да се съобразява с над-националните европейски стандарти и изисквания. Това повишава атрактивността на страната за чуждестранните инвеститори и отваря пътя на скачените съдове за конвергенция към европейските реалности. Цените реагират най-напред. Заедно с тях и постепенно ще се забелязва конвергенция и в други макроикономически показатели, включително и в доходите, но в степента, в която икономиката позволява.

Димитър Събев: Нещата ще се развият по начина описан от професор Минасян, ако обаче все пак в България останат хора, които могат да го видят. Мрачната реалност е, че сме най-бедната страна в Европа. Най-бедна, да, но не и на природни ресурси. В този смисъл смятам, че бедността на България не е естествена. Бедността, респективно ниските заплати, се дължат на погрешно управление. Конвергенцията ще бъде не само по пътя на финансите, а ще засегне и методите на управление. Но този мъчителен процес може да обезкуражи не един млад човек, който би намерил по-светли перспективи за живота си някъде навън. Това е опасност, с която всички икономисти са наясно.

Иван Богданов: По обясними причини това е най-често задаваният въпрос. За съжаление повечето отговори, които се дават, защото такива се очакват от публиката, са в сферата на популизма. Нито равнището на цените, нито равнището на заплатите са плод на субективен фактор, или поне не би трябвало да бъдат в една съвременна пазарна икономика. Крайно време е да разберем, че няма някакъв лош чичко в МС или БНБ и не ще да вдига заплатите, а вдига цените. Равнището на цените в глобалното село зависи от фактори като търсене, предлагане, себестойност и т.н., които са универсални за всички страни. Докато заплатите отразяват плода от даден труд и степента на производителност, което не винаги е еднакво. Не може да искаме човек, който произвежда под един тон картофи на декар да има същия стандарт на живот, като колегата си, който добива 6 тона от същата земя. И затова при приблизително еднакви цени двамата фермери ще се чувстват различно, защото петрола е на цена 100 долара за всички.

Въпрос от Нео: ЯСНО Е КАТО БЯЛ ДЕН,ЧЕ ИНФЛАЦИЯТА Е ПРОБЛЕМ В СВЕТОВЕН МАЩАБ.ТОВА ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН Е ПРОДИКТУВАНО ОТ ВИСОКИТЕ ЦЕНИ НА ПЕТРОЛА. ВЪПРОСА Е ДО КОГА ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ТОВА ГИБЕЛНО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ПЕТРОЛА, А В ЧАСТНОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ И СПЕКУЛАТИВНОТО УВЕЛИЧЕНИЕ НА НАФТАТА.ТОВА УВЕЛИЧЕНИЕ ТОРМОЗИ БЪЛГАРСКИЯ БИЗНЕС СТРАШНО МНОГО.

Гарабед Минасян: Инфлацията е следствие и от високите цени на минералните ресурси. Увеличаването на енергийните цени не е уникален феномен. Светът вече е преживявал такъв тип енергийни шокове и винаги е успявал да се адаптира към ситуацията. Увеличението на цените на минералните ресурси води до промяна на системата от относителни цени до пренастройване на потребителските предпочитания, до преструктуриране на производствените и потребителски структури. Човек е устроен по начин за реакция в съответствие с обкръжаващата го среда. По-високите цени на нефта ще доведат до по-интензивни усилия за осъществяване на икономии и за използване на алтернативни енергийни източници.

Димитър Събев: Въпреки че в краткосрочен период е възможно цената на петрола да се понижи отново до $60-80 за барел, в по-дългосрочен период петролът само ще поскъпва. Животът вече никога няма да бъде същият.

Въпрос от Asenikus: Ще се качват ли цените на луксозните имоти в големите градове?

Гарабед Минасян: Въпросът с цените на недвижимостите у нас в определена степен е чисто психологически. Традиционно българинът е свикнал да оценява недвижимостите като най-сигурна инвестиция в бъдещето. Традиционно в съзнанието на българина цените на недвижимостите неизменно ще растат в бъдещето. Българинът не е в състояние да очаква, че цените на недвижимостите могат да паднат в бъдеще. Това до голяма степен стои в основата и на нашия феномен с цените на недвижимостите. Съществуват основания да се очаква, че цените на недвижимостите са своеобразен балон, който трябва някога да се спука. Така се случи в САЩ - нещо, което задвижи финансова криза в целия свят. Въпросът е кой ще спечели и кой ще загуби от евентуалното бъдещо отрезвяване.

Иван Богданов: Ще си позволява да не се съглася с проф. Минасян по отношение на балона недвижими имоти. В България все още движението на цените на недвижимите имоти следва логиката на цените на другите стоки. Тоест наблюдаваме ценова конвергенция и в този сегмент. И затова не очаквам да има значителен срив, който да окаже въздействие върху цялата икономика. Но не в размерите, които се наблюдават в САЩ и Великобритания. Освен това ипотечният пазар у нас е много по-слабо развит и няма как кризата в него да се отрази върху националната икономика като цяло. По отношение на въпроса конкретно иксам да кажа, че хората трябва да свикнат с много силната диференциация в цените на недвижимите имоти (в порядъка на десетки пъти), което шокира силно хората. В този смисъл определен сегмент на пазара може да повишава своите цени, а в друг те да падат. Например цените на панелен апартамент и луксозно жилище на "Цар Освободител" да се движат в различни траектории. Главно, защото досега се е смятало, че разликата в цените на жилищата трябва да е малка.

Въпрос от Неделчо Съботинов: Възможно ли е да се печели от инфлацията по спекулативен път, като изключим ползата от инфлацията за правителствения бюджет? Дали например инфлацията не може да се използва за "украсяване" на финансовите резултати на акционерните дружества у нас и така да се заблуждават инвеститорите?

Гарабед Минасян: В наше време, у нас възможностите за спекулативна печелба от инфлацията са силно ограничени.

Въпрос от Inflacia: Колко според вас е реалният курс на българския лев спрямо еврото? Не се интересувам от точна стойност, а по-скоро от направление. Дали е повече от 2 лв. за евро или по-малко от 2 лв. за евро?

Гарабед Минасян: Реалният курс на една валута е този, за който за гражданите и икономическите агенти са готови да платят. В момента у нас няма черен пазар на евро. Евро се купува и продава свободно и неограничено по определения официален курс. Така, че реалният курс на лева у нас към момента е 1,95583 лева за едно евро.

Въпрос от money.bg: За край на дискусията: професор Минасян, какви са положителните страни от инфлацията в България?

Гарабед Минасян: Прекрасен въпрос. Трябва всички ние да сме наясно, че инфлацията у нас може да се оцени и положително. Например, вредно за всички нас и за българската икономика е ситуация, при която инфлацията у нас е равна на европейската. Тоест на 2%. Това означава замразяване на развитието, замразяване на дистанцията. Ние трябва да намаляваме различията между нас и Европа. И един от начините за такова намаляване е чрез догонване на ценовите равнища. Всички ние чувстваме, че въпреки относително слабото нарастване на реалните доходи, доходите оценени в евро нарастват значително по-бързо. Иначе казано, вносните стоки за българина стават все по-достъпни и мисля, че това се чувства от всеки един българин. Въпросът е до колко икономиката е в състояние и ще бъде в състояние да понесе относително безболезнено инфлационната тежест.

Довиждане на всички участници в дискусията. Пожелавам им много здраве.