Проблемът с инфлацията, както и с бюджетния дефицит, започва да се превръща в критично препятствие пред опитите на управляващите да вкарат страната в Еврозоната.

Данните на Евростат за януари тази година показват, че според хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP) инфлацията у нас е 3.8%, докато в държавите от Еврозоната с най-ниска инфлация за същия месец - Финландия, Италия и Ирландия - тя е средно 1.7%.

Ще припомним, че маастрихтското правило за ценова устойчивост изисква инфлацията в страната кандидатка да не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта средното ниво в трите държави от Еврозоната с най-ниска инфлация.

С други думи, ако прибавим тези 1.5 процентни пункта към 1.7%, изискваното ниво за България не трябва да надвишава 3.2%. Разбира се, това са най-опростени изчисления, които не отчитат множеството детайли в методиката за определяне на необходимите нива.

Плюсове и минуси на еврозона: Кой е единственият сигурен бонус от единната валута за България?

Плюсове и минуси на еврозона: Кой е единственият сигурен бонус от единната валута за България?

Ето какво споделиха по време на участието си в подкаста Money.bg Лични финанси икономистите Георги Ангелов от ИПИ и Георги Вулджев от ЕКИП

Не бива да забравяме и едно друго, макар и негласно, правило - страната кандидатка трябва да демонстрира устойчива ценова стабилност. Това означава, че в продължение на месеци, а най-добре и години, инфлацията трябва да се задържи около или дори под маастрихтските критерии. Историята на ценовата стабилност у нас обаче показва точно обратното. През октомври, ноември и декември 2024 г.

България изглеждаше в значително по-добра позиция със своята инфлация между 2% и 2.1%, но зимните месеци на същата година доведоха до покачване на ценовите нива, подобно на тези през януари 2025 г. Тези сезонни флуктуации са ясен индикатор за сериозна ценова неустойчивост.

Разбира се, предвид настоящото ниво на компетентност и последователност при вземането на стратегически решения в ЕС и Еврозоната, тази нестабилност у нас може и да бъде пренебрегната. Това обаче в никакъв случай не означава, че с влизането ни в Еврозоната тя ще изчезне.

Козлодуй и Криводол - двете български общини, които първи преминават от лев към евро

Двете български общини, които вече преминават от лев към евро

Все още без дата за присъединяване, подготовката за еврозоната тече

Достатъчно е да погледнем примера на Хърватия - присъединяването ѝ към Еврозоната не създаде нови проблеми с инфлацията, но и не ги реши. Днес страната е лидер в ЕС по този показател в негативен план.

Същото ще се случи и в България. Влизането в Еврозоната - или където и да било - може временно да облекчи, но не и да реши фундаментални икономически дисбаланси като ценовата и фискалната нестабилност. А ако тези проблеми не бъдат адресирани своевременно, след кратък период на облекчение те ще избухнат с още по-голяма сила.