През последните две десетилетия множество събития поставиха под въпрос ролята на централните банки и тяхната уязвимост към политически натиск. Струва си обаче да разгледаме и обратната перспектива: до каква степен ръководителите на централните банки могат да влияят на политиката и дали това е желателно, пише в своя статия в онлайн изданието GIS Reports професорът по икономика от Университета в Торино Енрико Коломбато.

Както той подчерта, научната литература отдавна подчертава стойността на "независимостта" на централната банка. Но тъй като тези институции се ръководят от хора, назначени от пряко избрани политически власти, истинската независимост е невъзможна. Това, което наричаме "независимост", всъщност почива на три характеристики, които имат малко общо с термина.

Първият аспект засяга свободата и задължението на централната банка да преследва целите на паричната политика, дефинирани в основните ѝ устави - сами по себе си продукт на политически решения. Например, мандатът на Федералния резерв на САЩ е определен от Конгреса през 1977 г., докато целите на Европейската централна банка са кодифицирани в Договора от Лисабон от 2009 г.

Фед свали лихвите до най-ниските нива от 2022 г. насам - защо акциите тръгнаха надолу?

Фед свали лихвите до най-ниските нива от 2022 г. насам - защо акциите тръгнаха надолу?

Джером Пауъл ще си навлече гнева на Доналд Тръмп. Отново

Втората характеристика се отнася до това, което централните банкери нямат право да правят. Те не могат да взаимодействат директно с правителства или частни субекти по начин, който би ги изложил на външно влияние. Федералният резерв не може да дава заеми на компании и физически лица, нито да разчита на данъкоплатците за финансиране на операциите си. ЕЦБ няма право да предоставя финансови услуги на частни субекти или директно да финансира публичния дълг на държавите членки.

Третата характеристика е отсъствието на реални санкции, когато централните банкери нарушават уставите си - било чрез неразрешени действия, било чрез неизпълнение на мандатите си. В този смисъл независимостта се превръща в безотчетност, пише проф. Коломбато.

Свобода без последици

Реалният проблем е, че гуверньорите оперират практически без отчетност. Ограниченията, установени от техните устави, са се оказали "врата в полето" в миналото. ЕЦБ е купувала държавни облигации на вторичните пазари, въпреки официалните забрани. Този тип практики вероятно ще останат или дори ще се разширят, особено с появата на цифровите валути.

Разглеждането на тези институции през призмата на безотчетността, а не на независимостта, предлага нов начин за разбиране на тяхната роля. Централната банка е почти напълно автономна, тъй като не отговаря пред нито една от традиционните власти: законодателна, изпълнителна или съдебна.

Когато става въпрос за парична политика, в държава със свободен валутен курс централният банкер има законодателната власт на политик, но не отговаря пред електорат.

Централните банки с нов рекорд на покупките на злато през септември, лидерът е изненадващ

Централните банки с нов рекорд на покупките на злато през септември, лидерът е изненадващ

За 9-те месеца като цяло, Националната банка на Полша е най-големият купувач на благородния метал, а кои банки я следват

Не е изненадващо, че възникват напрежения, както показва скорошният конфликт между Федералния резерв и изпълнителната власт в САЩ. Трябва ли да приветстваме конкуренцията между тези два политически субекта - избрани правителства и безотчетни централни банки, или да се притесняваме от допълнителния източник на конфликт, пита професорът.

Все така сложни отношения

Проф. Коломбато чертае три възможни сценария за бъдещето. Сред тях възможен е конфликтът да доминира. Когато правителствата се менят, променят се и визиите за политиката. Конфликтите между избрани и назначени управленци може да станат по-чести. Сегашното напрежение между президента Тръмп и Федералния резерв може да не е изключение, а знак за бъдещето.

Далеч по-вероятен е сценарий, в който колаборацията продължава да определя отношенията между правителствата и централните банки. Разногласията обикновено засягат продължителността на дадени мерки, а не посоката или мащаба им. От януари парично предлагане в САЩ нараства с около 0,4% месечно, докато реалната доходност на тригодишните държавни ценни книжа остава само около 0,6%.

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл изглежда споделя възгледа на администрацията на Тръмп, че инфлация от около 3% е приемлива.

Най-малко вероятен е сценарий, в който централната банка решава да се бори с правителството открито - критикувайки политиките му и отказвайки да монетизира публичния дълг. Би било добра новина да имаме централни банкери, които отказват да манипулират икономиката. Но защо технократи, дълго време свързани с политическата власт, биха променили възгледите си след назначението?

При всяко положение отношенията ще останат сложни и те само на теория са между представители на суверена и назначени от тях лица. Реалността е, че централните банки и техните ръководители са станали ключови играчи в световната политика - с власт без прецедент и отчетност, която често е само илюзия.