: Нобелист: „Детските ясли не са работа на държавата”

SPIEGEL ONLINE: Професор Бекър, занимавали сте се интензивно с въпроси за семейното планиране и демографията. Какво мислите за плана на немското правителство да увеличи в голям размер броя на детските ясли?

Гари Бекър: Ако правителството си поставя за цел да стимулира семействата да правят деца и така да увеличат раждаемостта във ФРГ - тогава това е един определено неефективен метод. Германия сега има раждаемост от 1,4 деца на жена, една от най-ниските в Европа, само малко по-висока от Испания и Италия. (т.нар. коефициент на обща фертилност, който в България за 2004 се приема за 1,37, бел.ред.). Със система на държавно насърчавани детски ясли тя може вероятно да се покачи с 0,05 процентни пункта. Драматични подобрения това няма да доведе.

SPIEGEL ONLINE: Но по-добра система на яслите може да улесни стотици хиляди родители едновременно да правят кариера и да гледат децата си.

Бекър: Не казвам, че в никакъв случай това не бива да се опитва. Тук става дума за политическо решение. На практика в процентно отношение сега в Германия работят по-малко жени, отколкото в САЩ или Скандинавия. Пред вид намаляващото население, този дял трябва да се повиши. Само че: субсидирана система на детските ясли ще донесе за държавата значителни разходи. Трябва да се отделят милиарди евро при скромен резултат.

SPIEGEL ONLINE: Защо се отнасяте с такова недоверие към този инструмент? Много двойки считат, че искат деца - но трудно намират хубави детски градини и ясли.

Бекър: В едно нещо вярвам: гледането на децата не трябва да е проблем на държавата. Ако действително има търсене, пазарът ще се погрижи да осигури начини за отглеждане на децата. Все пак това не е трудна работа: трябва ви едно помещение или две, да се следи за децата и да им се дава храна. В САЩ има частни предложения за деца от всички социални слоеве. От друга страна - и това е действителния проблем - сами детските ясли не са никакъв стимул да се излезе от модела семейство с едно дете и да се направят две или повече деца. Повечето родители съзнателно се ограничават до едно дете, в което искат да инвестират възможно най-много. Наричам това претегляне между количество и качество на децата.

SPIEGEL ONLINE: Това звучи малко цинично - сякаш децата са икономически стоки.

Бекър: Все пак човек трябва да бъде реалист. За повечето семейства решението дали искат едно или повече деца е икономическо. За тях има смисъл да се ограничи броят на децата. Това между другото може да влезе в конфликт с целите на обществото като цяло.

SPIEGEL ONLINE: Да решим че приемаме, че държавата трябва все пак да се намеси за да дойдат повече деца на бял свят - какво трябва да се направи от Ваша гледна точка? Да се увеличат сроковете за майчинство (ваканции за гледане на децата)?

Бекър: Повече целодневни училища е нещо, което със сигурност ще помогне на германските майки. Дълги, платени от държавата срокове за майчинство както е сега в Швеция, намирам за лоша идея. Това е разточителна система, която натоварва социалните каси. Ако действително искате да повишите процента на раждаемост, най-доброто е директни плащания за семейството.

SPIEGEL ONLINE: За какво?

Бекър: За тяхното второ или трето дете. Това би било най-просто и ще функционира по-добре от платената ваканция за отглеждане или насърчавана от държавата система за детски грижи. Във Франция подобни плащания вече се правят в значителен обем. А Франция е страната в Западна Европа с най-висока раждаемост. Много рядко се случва да хваля французите за социалната им политика - но тази идея попада точно в целта.

SPIEGEL ONLINE: Премиите за родители които са твърде склонни да се размножават са чувствителен в политическо отношение въпрос. Някои хора в Германия ще си спомнят златния кръст за майчинтсво (по времето на Хитлерюгенд, бел.ред).

Бекър: Аз просто казвам: от икономическа гледна точка подобни плащания за второ и трето дете ще са най-ефективния инструмент. Ако изхождаме от политически основания, трябва все пак да се провери дали подобни стимули не могат да се въведат индиректно. Във всички случаи съм наясно, че в бъдеще държавите в Европа ще се намесват много по-силно, за да покачат раждаемостта.

SPIEGEL ONLINE: Дали намаляващото население наистина е сценарий на катастрофа, както често това бива представяно? Или вълненията по повода са прекомерни?

Бекър: Много макроикономисти казват, че намаляването на населението не е нещо лошо. Не съм убеден в това. Напротив, моето мнение е, че за модерното общество едно умерено покачващо се население носи икономически изгоди. Например производителите на лекарства имат по-малко стимули да развиват нови медикаменти, ако населението се свие, защото няма да могат бързо да изплатят иновациите си. Без спор е, че спадът на населението натоварва социалната система. Затова и времето за излизане на пенсия трябва да се вдига. Япония вече го направи, там мъжете се пенсионират на 68.

SPIEGEL ONLINE: И Германия иска да вдигне със закон срока за пенсия на 67.

Бекър: Познавам в детайли немския закон. Предвиденият там преходен период е прекалено дълъг и трябва да се скъси. Вижте мен, аз съм в края на семдесетте си и още работя на пълно работно време. Това със сигурност не е за всеки. Но всички ние живеем по-дълго, оставаме с ума си и телесно сме здрави по-дълго време. Как може тогава, както в много страни на Европа, да се насърчават хората да излизат на пенсия след края на 50-те? Това са перверзни поощрения.

SPIEGEL ONLINE: Вярвате ли, че Европа ще реши демографската си криза?

Бекър: Ако раждаемостта остане същата, след пет-шест поколения народ като италианския ще изчезне. Дали обществата на Европа ще решат въпроса зависи също от това, дали ще допуснат повече миграция или не. От моя гледна точка това е най-ефикасният начин да се стабилизра и даже да се повиши броя на населението. Това е и най-евтино - мигрантите са получили образованието си за сметка на други държави и сега идват при вас, плащат данъци и облекчават социалната система.

SPIEGEL ONLINE: Най-малкото ако са млади, здрави и високо квалифицирани преселци.

Бекър: Затова се изказвам за един вид точкова система. Който е добре образован, получава повече точки и ще може да се пресели по-скоро от другите. Страни като Нова Зеландия и Австралия практикуват това с успех. В САЩ и Европа не се следи достатъчно каква е квалификацията на преселника.

SPIEGEL ONLINE: Все някога между САЩ и страните на Европейския съюз може да възникне надпревара за най-умните мигранти.

Бекър: В известен смисъл такова нещо вече има. САЩ засега винаги са печелили да вербуват учени или експерти по софтуер. Също и затова, че имат дълга традиция в миграцията. Жена ми е мигрирала от Иран, преподава в университет. За нея бе лесно да се засели в САЩ. Брат й е лекар в Германия - там чужденците често се посрещат с повече студенина. За жалост САЩ загубиха част от предимството си, след като след 9/11 затрудни влизането в страната на чуждестранни студенти. С това САЩ направиха ужасна грешка.

Макроикономист - звезда: Гари С. Бекър, роден 1930 година, получава през 1992 Нобеловата възпоминателна награда за икономически науки. След смъртта на ръководителя на дисертацията му Милтън Фридмън, мнозина го считат за най-влиятелния икономист на съвремието.

Човешки капиталист: Бекър чувствително разшири сферата на своята наука. Един от първите в прилагането на математическите методи на икономиката върху явленията на всекидневния живот. Той изследва феномени като дискриминирането на трудовия пазар, приходите на криминалната сфера и икономиката на семейството. Особено значими са изследванията му по темата човешки капитал - той е показал как се изплащат инвестициите в образование за индивид и цяла държава.

Момче от Чикаго: Голямата част от кариерата му минава в Университета в Чикаго, където преподава до днес. Като ментора си Фридмън, той мисли консервативно - либерално. Той е член на основаното от Фридрих Хайек общество Мон-Пелерин, което оглавяваше в началото на деветдесетте.

Бекър е женен два пъти и има две дъщери.