Пенсионната реформа започва след изборите", информира от първата си страница „Сега"
След месеци на драматични преговори, протести и заплахи за стачки синдикати, работодатели и правителство сложиха подписи под национално споразумение за финансова стабилизация на Държавното обществено осигуряване и усъвършенстване на пенсионното законодателство.

От 1 януари 2012 г. стажът в масовата III категория започва да се увеличава с по 4 месеца на година, докато достигне 37 г. за жените и 40 г. за мъжете. Общото увеличение е с 3 години. По същата схема ще се увеличава и общият стаж в силовите ведомства и съдебната власт, както и за учителите. От 2021 г. пък ще започне да расте възрастта с по 6 месеца до достигане на 63 г. за жените (2026 г.) и 65 г. за мъжете (2024 г.).

При ранното пенсиониране също остава компромисният вариант - фондовете ще прехвърлят в НОИ 100 млн. лв. и до края на 2014 г. хората от тежките професии ще продължат да се пенсионират чрез осигурителния институт. За целта от 2011 г. допълнителните вноски на хората, които предстои да се пенсионират до края на 2014 г., ще се събират в НОИ. От 2015 г. и за тях започва да се увеличава възрастта, но с по 6 месеца на година.

Вноската за фонд "Пенсии" се увеличава с 1.8% догодина. Таванът на пенсиите ще остане до 2014 г. След това ще отпадне за новоотпуснатите пенсии, а за старите постепенно ще се вдига. От 1 януари 2012 г. се връща старият ред за плащане на болничните - работодателят дава 100% от заплатата за първия ден, а след това ги поема НОИ с 80%. Поради натрупването на средства се отменя вноската във фонда срещу фалит на предприятията, която и без друго беше само 0.1%. Всички промени са включени в проектозакон за изменение на Кодекса за социално осигуряване, който в сряда трябва да бъде приет и от правителството.
Още от статията на „Сега"

„Затвор за скрити осигуровки", информира от първата си страница „Монитор"
Укриването на осигурителните вноски се криминализира от 1 януари 2011 г. Така всеки шеф, който едновременно не е начислил и не е внесъл парите за пенсия на работещите във фирмата му, може да лежи в затвора.  Мярката вероятно ще важи и за самоосигуряващите се лица.Това e една от стъпките за подобряване на събираемостта на осигурителните вноски, която е залегнала в Националното споразумение за нова стратегия за финансова стабилизация на държавното обществено осигуряване и усъвършенстване на пенсионното законодателство. След два месеца преговори документът бе подписан вчера от премиера Бойко Борисов, социалния министър Тотю Младенов, шефа на НОИ Христина Митрева, представители на синдикатите и работодателите. В него са включени стъпки за провеждането на пенсионната  реформа до 2035 г.

„Колкото и да е била голяма изборната победа на ГЕРБ, не може еднозначно да вземаме решения, които касаят цялата нация за години напред. Затова благодаря на всички, които и търпеливо, и нервно, и емоционално, но винаги водени от идеята за стабилност на пенсионната реформа, участваха в преговорите", обяви премиерът Бойко Борисов. Представители на синдикатите и работодателите определиха документа като най-добрия възможен консенсус и благодариха на министър-председателя, че е ускорил процеса за подписването му. В последните два месеца Националният съвет за тристранно сътрудничество активно работи по проектоспоразумението.
Още от статията на „Монитор"

„Лекари: Боледувайте до 20-и", четем от първа страница на „Стандарт"
Боледувайте само до 20-о число на месеца. След тази дата не е здравословно да вдигате кръвно или температура, тъй като няма с какво да ви лекуват. Делегираните бюджети на болниците стигат само за 20 дни от месеца. За това предупредиха в декларация докторите в Сливен. 200 души от областната болница "Д-р Иван Селимински" и останалите лечебни заведения в града излязоха на протест вчера.

Години наред лекуваме 20 000 души годишно. Сега обаче трябва да се погрижим за тези хора с 25% по-малко пари, казаха лекарите. Те настояват здравните вноски да отиват само за здраве, болниците вече да не са търговски дружества, а делегираните бюджети да се премахнат. Медиците искат да им се плати заработеното, а здравното министерство да поеме ангажимент към държавните болници.
Още по темата от „Стандарт"

„Почти 4 млрд. лв. са тежките просрочия при заемите", обобщава от първата си страница „Дневник"
Близо 4 млрд. лв. стигнаха в края на септември заемите, чието обслужване закъснява повече от 6 месеца, показват данните на БНБ. Кредитите, които банките записват в графа "загуба", са се увеличили с 816 млн. лв. до 3.884 млрд. за едно тримесечие, което е най-големият им ръст от началото на кризата.

Най-вероятно става въпрос за фирмени кредити, тъй като в банкирането на дребно (потребителски и жилищни) не би могло да има такава сериозна еднократна динамика, обясниха банкери, пожелали анонимност.

Според тях реструктурирани по няколко пъти големи кредити са преминали в група "загуба", защото са свършили вариантите за отлагане. Причината за случващото се е забавеното излизане на страната от кризата. Източник от централната банка определи ситуацията като "нормално преминаване на заем от една категория в друга".

От началото на кризата в сектора минаха няколко вълни на предоговаряне и преструктуриране на кредити, всяка от които с хоризонт между шест месеца и една година. Това е периодът, в рамките на който се предполага, че обслужването на кредита може да се възстанови. Отсрочките са давани в унисон с очакванията за възстановяване на българската икономика, което обаче се забави.
Още от статията на „Дневник"

„Издадени са 7000 заповеди за премахване на незаконни строежи", съобщава от първата си страница „Класа"
Около 7000 заповеди за премахване на незаконни строежи са издадени след направени проверки от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). От тях около 3000-4000 са влезели в сила, а над 2500 вече са били изпълнени, каза вчера новият шеф на ДНСК Милка Гечева. Тя беше представена официално от регионалния министър Росен Плевнелиев и заместника му Георги Прегьов. Гечева обясни, че в момента има около 1500 заповеди за премахване на незаконно построени обекти. „Основната ми цел е по тези заповеди да се предприемат бързо действия и максимален брой да бъдат изпълнени във възможно най-кратките срокове", категорична бе тя.

До края на тази година регистърът, в който фигурират всички издадени заповеди за премахване на обекти, ще стане публичен. Целта е всеки гражданин да може да проверява кои обекти са обявени за събаряне, причините за забавяне на изпълнението на заповедите и кой носи отговорност за това, обясни Плевнелиев.

В същото време, подчерта той, между 2-3 години се забавя изпълнението на заповедите за премахване на незаконно строителство, ако се обжалва пред съда. Докато делата не приключат, ДНСК по никакъв начин не може да започне изпълнение, защото ще наруши закона.

„И на мен, както и на премиера, ми се иска да се кача на някой багер и да махна незаконните постройки веднага", каза Плевнелиев. Но допълни, че няма как да се бъркат в работата на съдебната система. По думите му има много силна и ясна политическа воля незаконните постройки да бъдат премахвани, да се направят промени в Закона за устройство на територията, с които ясно да се разпишат дейностите както на ДНСК, така и на общинските администрации.
Още от статията на „Класа"

„Трима шефове въртели оргиите в митниците", разкрива „Монитор"
Трима шефове в митниците са използвали почивните бази на агенцията, за да вдигат луди купони и да си устройват оргии. Двама от тях са били заместници на бившия директор Христо Кулишев и отговарят на прякорите Цайса и Марадона. Компания им е правел още един ръководен служител, натоварен със секретарски функции, срещу когото има подаден конкретен сигнал за нерегламентиран гуляй в станция на агенцията, който повече приличал на порнофилм.

„Оказва се, че само двама души от предишното ръководство не са си уреждали запой в компанията на дами в тези имоти - това е бил директорът Христо Кулишев, който беше на 67 години тогава, и единият от заместниците му, напуснал преди няколко месеца по собствено желание, обясниха запознати пред „Монитор".

За разходките до почивните бази почти винаги се използвали служебни коли, за които след това се изписвали огромни суми за ремонти.

„В момента нямаме автомобили за оперативните служители, а те са използвали високопроходимите джипове да се качват в планината с тях", разкриха хора от системата. В същото време за посещенията на началниците в станциите никъде не се водела документация или някаква отчетност.

Поради тази причина в края на миналата седмица постовете си освободиха шефът на финансовата дирекция Петър Николов и Радка Стоянова, оглавяваща счетоводния отдел.
Още от статията на „Монитор"

"Двоен данък за имот в центъра", предупреждава „Дневник"
Двойно по-висок данък ще имат имотите в центъра на града. Това предвижда последният вариант за промени в Закона за местните данъци и такси, който се съгласува със сдружението на общините. Подобно е положението и за имотите в центъра на голямата част от градовете в страната. Последната лансирана идея е с колкото процента един апартамент е по-скъп от средната данъчна оценка на жилищата в една община, с толкова да скочи и данък сгради за имота. По-големите градове в страната са разделени на зони и данъчната оценка на жилищата в центъра е доста по-висока от тази за имотите в крайните квартали. На пет зони например са разделени градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Благоевград, Велико Търново, Кърджали, Перник, Плевен, Русе, Сливен, Хасково, Шумен, Банско, Несебър и Созопол.

За София например средната данъчна оценка за жилище от 70 кв. м. в Студентски град, който се води трета зона е 53 126 лв. Ако същият апартамент обаче се намира в центъра на София оценката му скача на 78 680 лв. или точно с 48,1% отгоре. Така автоматично за жилището в центъра ще трябва да се плати данък лукс или с 48% повече. В момента данък сгради за имотите в София е 1,875 на хиляда от данъчната им оценка. Така за жилището в квартал Студентски град данъкът е 100 лв., а за същия апартамент в центъра на града е 148 лв., като и в момента за по-скъпите имоти се плаща повече.
Още от статията на „Стандарт"

„Държавата се примирява със скъпия ток от "зелени" централи", съобщава „Сега"
Държавата изоставя намерението да прави конкурси или търгове за свързване на нови слънчеви и вятърни централи към мрежата на НЕК. Това личи от пуснатия за обществено обсъждане проект на нов закон за енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), качен на сайта на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.

Преди няколко месеца от ведомството посочиха, че са подадени заявки за ВЕИ за 12 000 мегавата, при положение че българската мрежа може да поеме максимум 2000 мегавата. Затова подчинените на министър Трайчо Трайков посочиха, че от 2011 г. инвеститорите в "зелени" централи ще се явяват на конкурси пред НЕК и ЕРП-тата, ако искат да работят, и в надпреварата ще печели този, който предложи по-ниска цена на тока.

Тази идея обаче е изоставена. В новия закон единствено е посочено, че Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще пресява кандидатите по видове централи, т.е. дали става въпрос за водни, слънчеви или вятърни. Другите критерии остават мистерия, като е посочено, че подробностите ще се уточняват с наредба, която ще се гласува от Министерски съвет.

Въпреки тази неяснота държавата се кани да бъде доста щедра към кандидатите за изграждане на "зелени" централи. НЕК ще подписва със слънчевите централи договори за 25 години напред, а за другите типове ВЕИ - по 15 години. Преференциалните цени, по които се изкупува токът, произведен от тях, ще се запазят непроменени за същия период от време. Според сега действащите правила цената, която плаща НЕК на тези централи, не може да е по-ниска от 80% от крайната цена на тока, който плащат битовите потребители. Тя се определя всяка година, но за тази година ДКЕВР е решила НЕК да плаща на слънчевите централи по 823 лв. на мегаватчас, т.е. 4 пъти над цената за домакинствата.
Още от статията на „Сега"

„Енергетиката остава най-печеливша за държавата", съобщава „Дневник"
Енергетиката продължава да е най-печелившият сектор за държавата, а там, където има силно правителствено субсидиране като транспорта, проблемите се задълбочават.

Това показват отчетите на държавните компании към края на септември, публикувани на сайта на Министерството на финансите. При болниците резултатите са противоречиви, а от дружествата в структурата на финансовото и военното ведомство има влошаване на резултатите.

Най-голяма печалба от енергийните дружества отчита Националната електрическа компания (НЕК) - тя достига малко над 130 млн. лв. при загуба от над 17 млн. лв. за същия период година по-рано. Сред рекордьорите по печалба е и АЕЦ "Козлодуй". Нетният финансов резултат на централата се повишава със 76% до 116.6 млн. лв.

Основната причина за това обаче е отложен разход за извозване на отработено ядрено гориво, което е спестило на компанията 42.6 млн. лв. Този разход обаче ще бъде направен през някой от следващите периоди. Общите приходи на компанията се повишават с 10% до 594 млн. лв. Енергийният системен оператор е на сериозна печалба от почти 52 млн. лв. при загуба от 50 млн. лв. година по-рано.
Още от статията на „Дневник"

„Банки прилапват хотели на длъжници", разкрива „Стандарт"
Банки прилапват имоти на длъжници, алармираха от Националната асоциация на българския бизнес. Трезорите имат изключително големи правомощия, от които се възползват и в момента изкупуват имоти на хора, които не могат да връщат заемите си, обяви Светлозар Николов, председател на асоциацията. Той посочи като пример сделка с варненски хотел. Капка Петрова от морския град обяви, че е загубила хотела си заради действията на банка. Данъчната оценка на имота била 4 млн. лв., пазарна му цена била 8 млн. лв., а хотелът е продаден за 2 млн. лв. на банката. Според Николов, банката е трябвало да предоговори кредита, да се търси вариант за разсрочване на заема или имотът да се продаде по-скъпо. От днес Националната асоциация на българския бизнес организира палатков лагер в София. Подготвя се и протест, който ще премине пред офисите на няколко банки, пред парламента и Министерския съвет. Представителите на бизнеса ще протестират срещу високите лихви на банките.

Междувременно става ясно, че населението през септември е посегнало на депозитите си, след като в продължение на 15 месеца трупаше спестявания, сочат изчисления на база данните на БНБ.
Още от статията на „Стандарт"

„Бойко Борисов: АЕЦ "Белене" е изключително важна за България", съобщава „Класа"
Строителството на АЕЦ „Белене" и на газопровода „Южен поток" са изключително важни за България, е казал българският премиер Бойко Борисов пред руската агенция ИТАР-ТАСС. Според Борисов е важно да се построи втората атомна централата, защото през 2020 г. у нас ще има проблеми с тока, а в Турция ще имат вече четири АЕЦ-а. „От цялото си сърце подкрепям проекта АЕЦ Белене", е заявил Бойко Борисов. Той е потвърдил пред руската агенция, че преговорите за влизане на германски инвеститори в проекта са в заключителен етап. Очаква се компанията да дойде от Бавария, където последно води преговори българското правителство. Министър-председателят Бойко Борисов поддържа добър диалог и с руския си колега Владимир Путин. Според Борисов енергийните проекти ще бъдат успешно реализирани с изключение на петролопровода „Бургас-Александруполис".

Строителството на терминал за втечнен природен газ на руското Черноморско крайбрежие може да стане реална алтернатива на „Южен поток", писа във вчерашния си брой в. „Независимая газета". Това ще позволи на руската „Газпром" да бъде по-гъвкава енергийна компания и да заема значителен дял на световния пазар на втечнен природен газ. Ситуацията в региона рязко се влоши след идването на власт в България на правителството на Борисов, което практически замрази всички енергийни проекти с Русия.
Още от статията на „Класа"

„Малко пари и "не пипаме данъците" са двата големи бюджетни мита", коментира за „Сега" Валентин Стоянов, секретар по икономическата политика на СДС и главен съветник към парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм
През последната година в България къде успешно, къде не бяха наложени два мита, свързани с бюджета и данъчно-осигурителната политика.

Първият мит е за "малката пица". В случая най-вероятната цел е да бъде внушено на обществото, че правителството е принудено да работи при крайно тежки условия и тотална липса на средства. Но истината е коренно различна. За всички 20 години на прехода само в бюджет 2009 имаше повече пари. Ако трябва да направим сравнение с 2007-а (последната година, преди сегашната криза да засегне България), тогава бюджетът беше с около 5 милиарда лева по-малък. Да не говорим за средствата, с които разполагаше правителството през периода 1997-2001 г. По онова време обаче стартираха реформи в ключови сектори, които на практика бяха спрени от коалиционните кабинети "Сакскобургготски" и "Станишев". Тоест ГЕРБ няма как да оправдаят липсата на реформи през последната година и половина с недостиг на средства. Пари има, те не са по-малко от тези през предходните 20 години, а е и факт, че далеч не всички реформи изискват наливане на допълнителни средства. Напротив - в голяма част от случаите незабавният ефект на реформите е именно спестяване на пари.

Като примери могат да бъдат посочени все още несъстоялата се административна реформа, закриването на малки болници, които предлагат некачествени медицински услуги, концесионирането на железопътна инфраструктура вместо държавното й субсидиране и т.н.

Излиза, че причината за неосъществяване на реформи явно не е в липсата на пари, а в други фактори, като например оказване на натиск от заинтересовани групи, липса на решителност, а може би и на ясна представа за развитието на България. Не е сигурно дали тезата за малката пица беше съзнателно наложена, но е факт, че за една година тя успя да пусне дълбоки корени в общественото съзнание и в момента повечето българи вярват, че парите в хазната са страшно малко и техният "недостиг" е причина за липсата на реформаторски действия.
Още от статията на „Сега"

„Не планираме продажба на компании, нито на дялове от тях", казва в интервю за „Дневник" Кирил Бошов, председател на управителния съвет на "Еврохолд България"
През септември един от най-големите публични холдинги - "Еврохолд България", продаде част от дружествата си с намерението да се фокусира само върху основните си бизнес направления - финанси, лизинг и продажба на автомобили. "Еврохолд" беше и една от първите български групи, които излязоха на финансовите пазари в региона - в момента освен у нас компанията има застрахователи в Румъния, Македония, Турция, както и дял в сръбската "Такова". За плановете на холдинга и бизнес средата у нас разговаряме с председателя на управителния съвет Кирил Бошов.
Накъде ще развиватe "Еврохолд" - само в направление финанси и продажби на коли или ще добавяте още дейности към портфейла си?
- Още с излизането ни на борсата през март 2007 г. заявихме на нашите инвеститори накъде ще се развива "Еврохолд", а именно - общо застраховане, продажба и лизинг на автомобили, управление на активи чрез инвестиционния ни посредник "Евро-финанс".

Нито за миг през последните 3 и половина години не сме се отклонили от тази идея, която прерасна в един според нас устойчив бизнес модел. В тази връзка смятаме да продължим и занапред да се развиваме в тези три основни направления, допълващи се едно друго, подпомагащи се, и по този начин да създаваме стойност за акционерите.

Не е ли рисково за един холдинг да залага точно на финанси и продажби на коли, които силно страдат, ако икономиката спада?
- Ние не сме направили тази структура на "Еврохолд" за ден-два, така че при първите негативи на пазара да правим генерални промени. Напротив, аз и на предишния въпрос ви казах, че ние сме създали модел, който смятаме да бъде устойчив в следващите не пет, а 50 години. Бих казал, че кризата ни даде възможности, с които още повече да се уверим, че това, в което сме инвестирали, има дългосрочно бъдеще.

Планирате ли покупки на нови дружества? А продажба на още компании от портфейла?
- Скоро завършихме сделка по продажба на производствените активи. Това отново беше част от стратегията на холдинга да се фокусира в направление автомобили - лизинг - застраховки. Оттук нататък всякакви нови сделки могат да бъдат само в тези направления.

Работим по различни проекти, сега кризата също дава възможности за придобиване на подценени активи, тъй че стига да преценим, че сделките си заслужават, не бихме се поколебали да ги направим. Но пак подчертавам, това ще бъде само в сегментите, в които се занимаваме. Относно продажби на компании на този етап това не стои пред нас, тъй като "Еврохолд" вече се състои само от стратегически активи.

Към края на полугодието "Еврохолд" е сред компаниите с най-висока задлъжнялост от включените в SOFIX, какво да очакваме от отчета за деветмесечието?
- Това пак е един мит. Защото, ако се погледнат по-внимателно отчетите на холдинга, ще видите, че основната част от дълга са задължения на лизинговата ни структура към банки и по облигационни емисии. Лизинговият бизнес е сходен с банковия с тази разлика, че лизинговата компания не набира влогове.

При нея привлеченият ресурс са банковите кредити. Съотношението, с което работи една лизингова компания на днешния пазар в България, е в рамките на 8-9 към 1. Или срещу 1 вложен лев собствен капитал стоят 8 лв. привлечен ресурс. Когато нашата лизингова компания расте, а тя продължава да расте и в кризата, от началото на годината имаме 10% дял в новогенерирания бизнес, с което сме втора-трета компания в сегмента лизинг на нови автомобили, пропорционално растат и нейните задължения.

Единственото неконсолидирано задължение на "Еврохолд" е мецанинов дълг, който има повече характеристики на екуити финансиране, отколкото на дълг, с падеж 2015 г.
Още от интервюто на „Дневник"

„Реформата ще укрепи здравната система", казва в интервю за „Монитор" Даниела Дариткова, зам.-председател на здравната комисия в НС
Г-жо Дариткова, обсъждате промени, които да бъдат предложени между първо и второ четене на правителствения проект за изменение на Закона за здравето. Какво предвиждат те?
- Има много корекции между първо и второ четене. Основните обаче касаят реализацията на административната реформа, т.е. сливането на бившите РЦЗ-та и РИОКОЗ в една нова структура, а именно районните здравни инспекции. Това ще доведе до премахване на дублиращите се функции, които досега са имали тези две институции и до възможност министерството по-лесно да реализира своята политика.  В този закон обаче се правят и сериозни промени в текстове на други закони, които доведоха до доста напрежение и спорове. В комисията по здравеопазване приехме промяна за ТЕЛК-овете, която дава възможност пациентите с трайни увреждания да не се явяват всяка година пред лекарските комисии за експертиза за инвалидността и работоспособността. Знаем за огромното напрежение, чакането на опашките от пациенти. Смятаме, че това ще облекчи и достъпа на тези, на които им се налага по-често да се явяват на ТЕЛК, а в същото време ще улесним и положението на хората, за които е ясно, че няма да се подобрят и които ще получават своето ТЕЛК-ово решение веднъж завинаги. Другите текстове, които променихме и предизвикаха спорове, касаят регистрите на специалистите, на лекарите, на медицинските сестри, на фармацевтите, на регулираните професии в здравеопазването. По закона за съсловните организации се предвижда регистрите да се водят от съответната организация. Като се има предвид, че министерството иска да контролира проблема с осигуреността на кадри в страната и със специализациите, чрез първоначалната промяна на закона то поиска да води тези регистри. Съсловните организации сериозно се противопоставиха на идеята и ние се съгласихме с тяхното мнение. Затова предложих регистрите да останат техен приоритет.

Ще има ли единни изисквания за воденето на тези регистри?
- Да, ще има такива изисквания, както и за това, каква информация и по какъв начин ще може да бъде искана и предоставяна на министерството. Така то ще може наистина да следи проблема със специализациите, с разпределението на кадрите, който е твърде сериозен и касае не само лекарите, но и фармацевтите, стоматолозите, медицинските сестри. Ще разгледаме и предложения за промени, които касаят статута на фелдшерите. На едно от последните заседания на комисията се разгоря дебат за това, защото от 1996 г. няма обучение за фелдшерите, чието ново наименование вече ще е лекарски асистенти. С този закон искаме да регламентираме не само положението на фелдшерите в момента, но и на обучаващите се в тази система. Тъй като визията на министерството за  лекарските асистенти не беше съвсем изяснена, се реши направлението на обучението им да бъде по здравни грижи, а не по медицина. Това касае лекарите и стоматолозите. Особено сериозни дебати предстоят и по искането на здравното ведомство на територията на държавни и общински заведения да не работят никакви частни структури. Ние вече заявихме намерението си тази забрана да важи само за структурите на болничната помощ, които дублират дейностите в лечебното заведение. В противен случай би било твърде рестриктивно и не особено удачно от гледна точка на една бъдеща конкуренция и развитие на дейностите.

За какво точно настояват фелдшерите, за по-широк спектър от дейности ли?
- У нас така или иначе съществува професията фелдшер. Би трябвало обаче министърът чрез наредба да регламентира какво точно да извършват тези хора. Представителите на сдружението на медицинските фелдшери смятат, че за да се приравнят до някакви европейски изисквания, те трябва да се наричат лекарски асистенти. В някои европейски страни те имат своето място и в момента работят във филиалите на Спешна помощ, в много от отдалечените региони помагат на общопрактикуващите лекари. Необходимо е много добре да се обмисли една бъдеща стратегия за развитието на системата. Знаем за огромния дефицит от кадри и трябва да решим дали ще обучаваме такава нова специалност. Лесно е да се регламентира чрез наредба позицията за тези около 3 хиляди човека, но трябва да е ясно дали са необходими такива фелдшери или ще се разчита на едни по-добри условия на работа за лекарите в България.
Още от интервюто на „Монитор"