Европейският комисар по политика за потребителите Невен Мимица разказва пред Money.bg за новите потребителски правила в ЕС, за провалената либерализация на енергийния пазар и за ролята на потребителите за една по-качествена икономика.

Господин Мимица, от пресконференция Ви днес стана ясно, че България е една от страните с най-лоши потребителски условия. На база на Вашите впечатления от посещението Ви дотук, защо това е така?

Не само България, аз бих казал, че всички страни в преход или страни, току-що приключили прехода към свободно пазарно стопанство, започнал преди двадесет и пет години, изостават от другите държави-членки от гледна точка на условията. Включително и заради това, че има някои икономически, исторически и политически причини.

В миналото хората не бяха свикнали с пазарното стопанство и с това да бъдат потребители с определени права. Този манталитет продължава да има своето отрицателно влияние днес. Отразява се на осведомеността на потребителите затова каква роля имат те на пазара. Поради това повечето страни в преход в класацията се намират по-надолу по отношение доверието и готовността на потребителите активно да отстояват правата си, както и доверието в националните органи и потребителски организации.

Как можем да променим това?

Аз бих погледнал на този въпрос оптимистично. Страните, където условията не са толкова добри, където потребителската култура е ниска, имат най-големи възможности за подобряване й, така че потребителите да станат действително активен фактор на пазара. Но за да се постигне това равнище на потребителска култура, са необходими съгласувани действия на всички заинтересовани страни. Това означава Европейската комисия, националните компетентни органи, националните потребителски организации, както и самите търговци.

Те трябва да работят много повече в тази посока хората да бъдат по-добре информирани и да се отстоява по-добре законодателството. Ето това ни предстои - повече съвместни, съгласувани действия, за да подобрим ролята на потребителите.

Възможно ли е повишаването на потребителската култура без повишаването на доходите?

Всички ние, които работим по въпроса за защита правата на потребителите, казваме, че потребителят трябва да се превърне в двигател на икономическия растеж. Потребителят или по-точно казано потреблението да стане двигател на възстановяването. Но така опираме до така важния въпрос дали е възможно да се увеличи потреблението и ролята на потребителя, докато продължава икономическата криза, докато разполагаемият доход не е достатъчен.

За нас, за мен лично действията трябва да са взаимно свързани. Може би днес на пазара потребителите трябва да търсят не най-евтиното, а най-изгодното. А най-изгодното означава, че потребителят е наясно за какво става дума. Когато приемат най-изгодната оферта, потребителите допринася и за икономическия растеж. Затова казвам, че потреблението може да бъде основен фактор за увеличаването на брутния вътрешен продукт. Никак не е лесно да се постигне. Това може да звучи лесно на думи, но ако погледнем хората, най-тежко ударени от кризата, на тях да им говорим за най-изгодна оферта, не е реалистично. Те просто не могат да си я позволят. Затова е необходимо време и малко повече разбиране от страна на потребителите, за да утвърдят своята роля на пазара.

Казвате потребителите да търсят най-изгодната оферта. Но когато те нямат избор, например в енергетиката, няма реално най-изгодно предложение. Какво може да се направи в тази посока?

Европейската енергийна политика е разработена така, че да се насърчава либерализацията на доставчиците и засилване и да засили конкуренцията на енергийния пазар. Това е важна част от т.нар. трети енергиен пакет на ЕС. Но реалността показва, че либерализацията води до повишаване на цените за потребителите в много голяма част от ЕС. Причините бяха най-различни. Истински конкурентният пазар не се развиваше и отстояваше с практически мерки на национално равнище. Иначе казано, реална конкуренция няма. Също така либерализацията започна в труден момент, когато цените на горивата растяха нагоре и субсидирането на възобновяеми енергийни източници, което означава заделяне на допълнителни средства за енергетика. Когато има бюджетни проблеми, държавите най-често са склонни да прибягват до по-високи данъци в енергетиката.

Затова казвам, че либерализацията не е достатъчна. Трябват някои допълнителни средства както на европейско, така и на национално равнище. И тези допълнителни средства са програми за ефективно енергийно потребление и въвеждане по-ясни, разбираеми правила за изготвяне на сметките и фактурите от енергоразпределителните дружества.

Също така създаването на възможност за избор, защото, ако има различни доставчици на енергийни услуги, клиентите биха могли да сравнят какво им предлага единият, какво им предлага другият и да изберат най-добрата оферта. Или пък да бъде по-лесно преминаването от един доставчик към друг. И всички тези действия се предприемат на европейско равнище. Но се боя, че сте прав - все още не можем да говорим за най-изгодната оферта, дори за по-добра сделка, когато няма конкуренция, когато няма избор, когато няма реална конкуренция между доставчици на пазара.

Нека поговорим за последната директива, която България трябва да въведе. Всъщност тя, според Вас, как ще подобри условията за потребителите?

Новата директива фактически отразява новите методи за пазаруване - главно в интернет. Чрез тази директива удължава периода за размисъл, в който потребителят може да помисли и да върне стоката, която е закупил. Преди беше 7-дневен срокът, по новата директива той е вече 14-дневен, в който може да върне стоката. Гарационният срок удължава от една на две години. Също така засилваме тактиката, при която потребителите трябва да покрият някои скрити първоначални разходи. Затова изискваме писмено съгласие на потребителя затова. Директивата забранява и някои допълнителни такси, като например при плащането с кредитни карти.

Но тук въпросът опира и до вкарването на тази директива в националното законодателство. Има 15 държави-членки, които все още не са въвели директивата и България е една от тях. Крайният срок за влизане в сила на промените е краят на тази седмица. Днес обсъждахме въпроса и тъй като има разбиране по него, не мисля, че трябва да бъде открита процедура за нарушения срещу България.

Все повече потребители пазаруват онлайн, доказва го и последната статистика в България. Но много от останалите все още ги е страх. Какво бихте им казали?

Търговията в интернет става все по-голяма част от дейноста на потребителите. Но доверието е все още на много ниско равнище. В България например само 9 процента от потребителите, участвали в анкетата, отговарят положително на въпроса дали пазаруват онлайн. Така, че очевидно законодателството за защита на потребителите и неговото прилагане в бъдеще трябва да бъдат насочени именно в тази посока.

Миналата зима например направихме проверка на големите сайтове в интернет. Седемдесет процента от тях първоначално не отговаряха на законодателството, но след като бяха издадени предписания от националните компетентни органи, това се промени.

Конкретни съвети: винаги търсете сайтове, където можете да намерите адреса, телефона, електронната поща на търговеца. Ако няма такива данни, нямайте доверие на тази страница. Ако няма ясно, прозрачно описание на всички такси, ако се вижда само една основна цена и не се вижда никаква допълнителна информация, не се доверявайте, докато не Ви стане ясна реалната цена, която ще платите накрая.