Energy of Tomorrow: 100 хил. електромобила в България до 2030 г.

Преходът към нисковъглеродна икономика е мощен двигател, но за да бъде успешен, са необходими две неща: достъпна енергия и нови технологии. Това заяви Ива Петрова, заместник-министър на енергетиката, по време на откриването на конференцията Energy of Tomorrow на Investor.bg. Тя подчерта, че това означава не просто отказ от енергоинтензивни практики, а инвестиции в нови решения за чиста и достъпна енергия.

По време на официалното откриване актуални данни на Международната агенция по енергетика представи главният редактор на Investor.bg Десислава Попова. Очаква се потреблението на електроенергия в световен мащаб да нарасне с най-бързия темп от години насам през периода 2025-2027 г. Рекордно високото производство на електроенергия от възобновяеми източници и ядрена енергия се очаква да задоволи почти цялото допълнително световно търсене през следващите три години.

Зам.-министър Ива Петрова

Energy of Tomorrow стартира с първи панел на тема "Регулации и възможности за развитие на енергийния пазар", където експерти от енергийния сектор коментираха закъснялата либерализация на пазара в България, а модератор на дискусията беше редакторът на Investor.bg за сектор "Енергетика" - Деляна Петкова.

"Пълната либерализация на енергийния пазар у нас трябваше да започне на 1 юли 2024 г., но този срок беше отложен с една година. Дали ще бъде отложен допълнително, зависи от Народното събрание", заяви Николай Налбантов, директор на дирекция "Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие" в Министерството на енергетиката. Според Налбантов основната пречка пред либерализацията у нас са ниските доходи на хората. Той допълни, че министерството на енергетиката не трябва да изпълнява социални функции.

"Постоянното отлагане на либерализацията даде надежда на много хора, че ще продължим да отлагаме", коментира Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет и зам.-директор на научно-приложната лаборатория Net-Zero. Тя определи като голям пропуск липсата на информационна кампания, която да подготви потребителите за либерализацията на енергийния пазар. Според нея 2024 - 2025 г. беше добър период, в който България можеше сравнително безпроблемно да мине през този процес.

"Още утре сутринта в 8:30 бих въвел либерален пазар", заяви д-р инж. Димитър Белелиев, председател на УС на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ). Според него енергийният пазар в момента не е нормален пазар, защото не се определя от търсене и предлагане. От страна на търсенето една трета от пазара е на фиксирани цени, а другите две трети имат максимална цена, над която се дотират. От страна на предлагането имаме държавен сектор, на който му се вземат печалбите, за да се компенсира нещо, коментира той.

"От 2015 г. постоянно повтаряме, че до 5 години ще либерализираме пазара, но това не се случва, припомни Калоян Стайков, председател на Института за енергиен мениджмънт. Стайков поясни, че различните страни използват различни критерии за оценяване на енергийната бедност - дали се определя от ниските доходи на хората, или от високите разходи за енергийни суровини, а в България нямаме такъв анализ.

По време на втория панел от конференцията стана ясно, че България се нуждае от ефективна регулаторна рамка, която да стимулира търговията на договори за електроенергия. Модератор на панела на тема "Финансиране и търговия със зелена енергия" беше ПР експертът и журналист Ралица Николова.

В дискусията Георги Пулев, главен оперативен директор на КЕР ТОКИ ПАУЪР, съобщи, че българските банки са отворени към финансиране на зелена енергия, като последната тенденция е свързана с фокуса на банките върху финансирането на проекти за батерии.

"Както при производството на зелена енергия, така и тук кредиторите минават през период на обучение, за да избегнат рисковете. Подобни проекти обикновено се приемат за печеливши, което гарантира банково финансиране", изтъкна Пулев.

От своя страна, Милена Виденова, изпълнителен директор на "Ахро България", посочи, че банките определят как и дали да финансират бизнеса, докато решенията за проекта се взимат от инвеститора.

Виденова хвърли светлина върху европейския пазар на дългосрочните договори за покупка на енергия (APP) и виртуалните им аналози (VPPA), посочвайки, че закупуването на зелена енергия по този начин достига 46,7 гигавата. За последните пет години се наблюдава 15-кратно увеличение на изтъргуваните обеми. За сравнение, в България, по официални данни, са сключени пет такива договора от 2020 г.

В разговора взе участие и Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР). Той подчерта, че е необходима промяна в нормативната уредба, за да се осигури коридор за развитие на дългосрочните договори за енергия. Според Алексиев предстои серия от разговори с търговците и техните асоциации поради изискване в Закона за енергетиката за задължително обявяване на състава на енергията веднъж годишно пред крайните клиенти.

По думите на Иван Велев от ACT Group идеята е пазарът да се развие, така че да не остане затворен само за българите, а да има широк достъп чрез хъб.

"Има различни видове инструменти. Това, което забелязахме е, че клиентите ни се затрудняват да разберат какво точно емитират като директни и индиректни емисии. Част от тези емисии се отнасят до електроенергията, която потребяват, докато друга е свързана с веригата на доставки", посочва Велев.

Бумът на фотоволтаиците не е приключил и тепърва ще продължава. Това бе едно от заключенията в рамките на третия панел от конференцията на Investor.bg, на който модератор беше Ралица Николова.

Според Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), този процес ще продължи още дълго време, защото технологията за производство от ВЕИ все повече поевтинява, а това отваря вратите за изграждане на производствени мощности, които работят с почти нулеви оперативни разходи.

"Възобновяемата енергия е трудно прогнозируема и с непостоянен характер, но тук идва ролята на системите за съхранение, като вече подписани са предварителни договори за 8,5 хил. мегавата мощности", коментира Цачев. На въпрос дали е възможно постигането на 1 гигават нови ВЕИ мощности тази година, Цачев отговори, че това е доста реалистично, като само два от проектите със сериозно развитие са за над 500 мегавата.

За Марияна Янева, заместник-председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), бумът продължава, като пазарът сега се пренастройва, поглеждайки към хибридизация на проектите.

"Вървим от детство към тийнейджърство. Следващият проблем е този пазар да стане по-отговарящ на профила на потребителите, като налице ще има все повече хибридизация на съществуващите мощности", коментира Янева.

По отношение на това дали България може да се превърне в регионален хъб за съхранение Марияна Янева подчерта, че страната ни винаги е била такъв център. По думите ѝ междусистемната свързаност е изключително важна за това, като България има необходимите дадености.

Темата за порастването бе продължена и от Атанас Димов, изпълнителен директор на "Електрохолд Трейд", според когото, за да станем "възрастни", са необходими системи, с които да управляваме батериите.

"Важно е всички пазарни сегменти, оперирани от Българската независима енергийна борса, да се "бутат" заедно. Тези нови източници на енергия трябва да се развиват в синхрон, както пазарите. Тези, които не се трансформират, ще им бъде по-трудно", отбеляза още Димов.

Според Александър Захариев, ръководител на стратегията на SUNOTEC, енергийният преход трябва да бъде управляван правилно, за да не се "счупи" по средата, като батериите са ключов инструмент за това.

"Ако бумът от последните 3 години беше фокусиран върху соларите, сега фокусът за следващите 2-3 години са батериите, а следващите 2-3 г. ще почнат да се включват и вятърни централи", коментира още Захариев.

Миналата година е с 55% ръст на продажбите на електроавтомобили и регистрации на нови, като общият брой на електрическите коли в страната вече надхвърля 19000 (нови и употребявани), това стана ясно в четвъртия панел на Energy of Tomorrow на тема "E-mobility" с модератор на разговора Аспарух Илиев - редактор в Investor.bg.

"В следващите пет-шест години електрическите автомобили в България ще са над 100 хиляди", прогнозира Милен Христов, управител на "Електрохолд ИПС". Той посочи, че в момента се концентрираме върху масовизацията на зарядните станции, но смята, че има изоставане с достъпа на възможности за зареждане на електромобила до всеки дом и офис. Според него това не трябва да е лукс, защото "битът на хората не минава през мола". Христов се надява, че с по-добрата пенетрация на станциите ще има и повече електромобили.

"През 2024 година 4% от всички нови коли са били електрически, като по този пазарен показател страната ни може да се сравнява с дела на електромобилите в страни като Чехия или Гърция", посочи Александър Бойчев, продуктов мениджър на Renault леки автомобили, KEOS Sofia. Той обърна внимание на предизвикателствата заради политиката на подпомагане и стимулиране за покупки на електрически коли и напомни, че субсидиите в Европейския съюз не са еднакви, но се надява чрез бъдещите решения на Европейската комисия да има мерки за облекчения и това да е изведено в обща инициатива за всички граждани на ЕС.

Според Стефан Коларски, ръководител отдел "Продажби големи клиенти" към "Порше БГ", електрическата мобилност е част от прехода и трансформацията започва да се случва, но е нужна синергия на всички нива в държавата, за да остане пазарът стабилен. По думите му все повече са големите фирми, които искат да преминат към електромобили в автопарка си. Той отчете, че все повече се забелязва движение на такива коли с табели по улиците и това прави приятно впечатление.

"България е с доста добре развита зарядна инфраструктура", заяви Димо Колчев, изпълнителен директор на Eldrive, но се надява, че с развитието на публичната мрежа електромобилите ще ползват повече зарядни станции на по-кратки разстояния. Колчев съобщи, че при 19 хиляди регистрирани автомобили България разполага с 3 хиляди зарядни точки, но те не са равномерно разпределени в цялата страна и над 70% концентрация на използване. Той отбеляза, че се търси най-модерното решение към днешна дата, което да осигурява развитие за утре, а не след няколко години, когато ще е необходима нова визия.

Какво се случва с доставките на природен газ в Европа и какво е бъдещето на водородните технологии коментираха лекторите в петия панел. Модератор на панела на тема "Преходни горива" беше Деляна Петкова.

"Настъпиха доста динамични процеси от 2022 г. насам. Енергийната сигурност беше подценена, трябваше за кратко време да си вземат уроци европейските страни и Европа взе доста мерки", заяви Теодора Георгиева, изпълнителен директор на ICGB, компанията оператор на газовия интерконектор между Гърция и България IGB. По думите ѝ газопроводът, чиято експлоатация започна през 2022 г., е като "бяла лястовица" в България и винаги е бил свързан с диверсификацията. Вертикалният газов коридор също е ключов за енергийната сигурност, но няма механизми от ЕС, които да обезпечават развитието му, каза още тя.

"Европа се нуждае от допълнителни количества газ, въпросът е, че трябва да си гарантира минимална зависимост от който и да е от източниците", посочи Петър Филдишев, директор "Търговия с природен газ" в "МЕТ Енерджи Трейдинг България". По думите му задачата на Европа не е да си върне руските доставки или да си осигури втечнен газ от Мексиканския зали, а да диверсифицира доставките си.

"Засега водородът не е готов да се предлага на пазара като енергоносител", коментира още Филдишев. Като причини за това той изтъкна, че няма достатъчно мащабно и ефективно производство, нито транспортна инфраструктура, по която да стигне до крайната си дестинация.

Според Никола Делев, и.д. директор "Стратегическо планиране и развитие" на "Булгартрансгаз", има достатъчно източници на природен газ, от които Европа да си осигури доставки.

"С наличната инфраструктура и тази в процес на изграждане тя може да го постигне, другото е търговски въпрос", заяви той.

"Едно от горивата на бъдещето ще бъде водородът, но докато извървим този път, ще имаме нужда и от природния газ, който ще улесни навлизането на водорода и други алтернативни източници", прогнозира Делев.

Що е то B-Corp и има ли място в бизнес средата в България беше темата на фокус във финалния шести панел на Energy of Tomorrow с модератор на дискусията Аспарух Илиев. За повечето хора B-Corp е нещо, за чието значение трябва да проверят в интернет. За компании, чиято цел е устойчивото развитие и отговорност към околната среда, е сертификат за работата им, към който се стремят.

"У нас този сертификат не е толкова познат и не е от голямо значение за потребителите", коментира Силвия Павлова от WoodenSpoon, една от малкото козметични компании в света с такова отличие. Козметиката обикновено се свързва с неетични практики, призна тя и допълни, че за служителите, особено от по-младото поколение, е важно да бъдат спазвани устойчиви практики за развитие.

"От друга страна B-Corp променя визията и дава много идеи за нови интересни продукти като например хавлиени кърпи от пластмаси, извлечени от световния океан, или биоразградими опаковъчни кутии, произведени от рециклирани отпадъци. Разликата в цената между конвенционалната и тази кутия е 3 ст. Защо други не са се сетили", коментира Павлова.

"Сертификатът дава и независима оценка на работата на компанията", отбеляза още Петя Манастирска, мениджър "Устойчиво развитие и качество" в "Девин". Компанията е част от тази общност от няколко години и сред проектите за устойчиво развитие са бутилките от изцяло рециклирана пластмаса. Манастирска отбеляза още, че промененият дизайн на бутилките - с по-ниско гърло, което намалява големината на капачката, както и използването на по-тънка пластмаса, също са част от мерките за намаляването на пластмасовите отпадъци.

"Устойчивостта дава конкурентно предимство", категоричен беше Савин Дянков, директор "Капиталови пазари и финансови консултантски услуги" в PwC България. Според него младите хора харесват такива компании и това носи реални ползи.

Дянков обаче допълни, че Европа е "едно много интересно място" и понякога регулациите са извън иновациите. Той даде за пример новите технологии в Китай, които например дават възможност да се смени батерията на електромобил в движение, а в Европа -"капачка, която ти бърка в носа".

Генерални партньори на Energy of Tomorrow са ACTGroup и Електрохолд България. Основен партньор е AxpoБългария. Партньори на събитието са АмонРа Енерджи, Индустриален Холдинг България, КЕР ТОКИ ПАУЪР АД, Photomate, Електроенергийния системен оператор, CFP Energy, Devin, Рувен Транс и Нова Транслейт.

Събитието се организира с подкрепата на Ведра кафе, WhiteBiteCatering, Print.bg, DiKa, Phi Coctail Bar и Винарна Ловико Сухиндол.

Институционални партньори са Българската стартъп асоциация (BESCO), Българска финтех асоциация, Българската aсоциациязадялово и рисково инвестиране, Институтът за енергиен мениджмънт, Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, Alfa communications, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Sofia TechPark.

Медийни партньори на Energy of Tomorrow са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, Money.bg, SeeNews и The Recursive.