На 6 септември започна нова ера за газовия пазар в Европа, след като руският премиер Владимир Путин и бившият германски канцлер Герхард Шрьодер откриха официално газопровода „Северен поток". По съоръжението ще се доставя „синьо гориво" до Германия, като заобикаля Украйна, Полша и територията на трите балтийски държави. Газопроводът заобикаля и конфликтите, които възникват периодично при доставките на руски газ за Централна Европа, отбелязва британският ежедневник Independent.

Според автора на статията Мери Дежевска, която е присъствала на енергийна конференция в Краков, Полша, на европейския газов пазар в близките 10 години ще настъпят радикални промени. На форума в Краков, който по време съвпадна с откриването на „Северен поток", най-актуалната и най-коментирана тема е бил шистовият газ, който Полша може да добива.

Преобладаващото мнение е било, че този енергиен ресурс, който в САЩ е намалил цените на суровината с 20% за последните пет години, за Полша ще бъде революция, тъй като прогнозните данни са, че на територията на страната има 5,3 трлн. кубика шистов газ, което е еквивалент на 300 години вътрешното потребление.

Бъдещият добив обаче среща остра съпротива от страна на еколозите, подчертава Independent. Техните аргументи са, че технологиите, които се използват за добиване на суровината, замърсяват почвата и водите. В своя защита те посочват, че във Франция, Швейцария и дори в някои щати на САЩ е добивът на шистов газ е забранен.

Най-големите опасения на „зелените" са, че след като се започне усвояване на новите газови запаси, инвестициите в алтернативни и възобновяеми източници на енергия ще престанат.

Въпреки това добивът на шистов газ в Полша от икономическа тема, стана повече политическа. В навечерието на предстоящите през октомври избори премиерът Доналд Туск определи шистовия газ като най-големия шанс за поляците да превърне страната им от вносител на енергийни суровини, в световен износител. Подтекстът на Варшава е, че шистовият газ ще премахне зависимостта на Полша от руския газ.

Освен това за предстоящите на 9 октомври избори управляващата партия е включила шистовия газ в четиригодишната си програма, като предвижда създаването на специален фонд. Той ще се захранва от приходите от износ на суровината, а с парите ще се изплащат бъдещите пенсии, които ще скочат многократно.

Може да няма съвпадение между предизборната платформа на управляващите и съобщението отпреди няколко дни, че първите добиви на шистов газ от платформата Лубочино, в Северна Полша, ще започнат през 2014 г., но след тази новина всички социологически проучвания отреждат на Туск втори премиерски мандат.

Не всички, обаче, споделят ентусиазма на Полша за шистовия газ. По очевидни причини, някои от най-яростните критици може да бъдат открити в Русия. Нейни представители на форума в Краков подмениха икономическите аргументи с екологически. Те много добре знаят, че от загубата на полския пазар руската газова индустрия ще претърпи сериозни загуби и най-вече ще буда нанесен съкрушителен удар върху модела на „Газпром" за тотална интервенция.

Според Independent процесът вече е задвижен, защото европейският пазар се променя и то не в полза на Русия. Всичко започна по време на „газовата война" през 2009 г., когато Европа бе поставена на колене, тъй като заради конфликта между Киев и Москва беше прекъснато захранването на Европа с руски газ. Британският вестник припомня, че близо 90% от потреблението на природен газ в Европа е руски.

Каквото и успокоение да открива Русия в пускането на "Северен поток", едва ли гигантът „Газпром" трябва да се чувства комфортно. Вярно е, че полският шистов газ е 10% икономика и 90% политика. Дори обемите му да са значително по-малки, отколкото пише в предизборната платформа на Доналд Туск, Русия е изправена пред кошмарната комбинация от ниски цени и по-малко клиенти.