Ще се окаже ли мината Симанду в Гвинея крайъгълен камък за световния пазар на желязна руда, след като започне работа? Първите доставки от едно от най-значимите неизползвани досега находища се очакват до края на тази година, а пълният капацитет бързо ще достигне 120 млн. метрични тона, пише изданието mining.com.
Запасите се оценяват на приблизително 2,4 милиарда тона висококачествена желязна руда с около 65% съдържание на желязо, което се равнява на над $264 милиарда.
Четирите блока на Симанду представляват сериозно инфраструктурно предизвикателство. В това число влизат 620-километрова железопътна линия, ново пристанище и специални кораби за претоварване на насипни товари в открито море.
Симанду ще осигурява около 10% от годишния внос на желязна руда по море в Китай. Контролираното до голяма степен от китайски фирми находище, Baosteel притежава 75% дял, а най-големият играч на пазара Rio Tinto - 25%, по всяка вероятност ще насочва по-голямата част от продукцията именно към Китай.
Както е известно, в Симанду ще се добива висококачествена руда със съдържание на желязо от около 65,3%. Това надхвърля качеството на повечето руди, добивани в Западна Австралия - най-големият регион за желязна руда в света. Очаква се това първокласно качество да бъде по-търсено през следващите години, тъй като китайските стоманодобивни заводи, като представители на един от най-сериозно замърсяващите сектори в световен мащаб, се стремят към декарбонизация.
Въпросът с повишена трудност за световния пазар на желязна руда сега е как добивът от Симанду ще повлияе на другите доставчици, особено в Китай. Ако се приеме, че производството на стомана в страната остава стабилно, увеличеното предлагане от Симанду може да изтласка някои от съществуващите играчи.
Това може да доведе до свиване на дейността им, тъй като техните мини ще достигнат края на жизнения си цикъл по-рано от очакваното.
За Западна Австралия това би означавало потенциален натиск за намаляване на цените, тъй като търсенето се измества към руди с по-високо качество.
Какъв ще е отговорът на Австралия?
През по-голямата част от последното десетилетие австралийските миньори и правителства извличаха огромни печалби от желязната руда, възползвайки се от огромни мини и модерни логистични решения.
С навлизането на пазара на висококачествената руда от Симанду и нарастващия акцент върху декарбонизацията на стоманата, някои специалисти твърдят, че златната ера на желязната руда от Австралия може би е към своя край. Но това може да се превърне и във възможност за започване на нов етап на инвестиции, особено в екологична стомана.
Австралия е в добра позиция да оглави прехода към производство на екологична стомана, за което са необходими изобилие от евтина желязна руда и огромни количества евтина възобновяема енергия. Страната вече има конкурентно предимство с евтината си желязна руда и капацитета за производство на възобновяема енергия, предимно от слънчева енергия.
Реализирането на тази визия обаче вероятно ще изисква значителна подкрепа от страна на официалните власти. Положително развитие бе неотдавнашното обявяване от австралийското федерално правителство на пакет от $1,5 милиарда, насочен към подпомагане на производството на стомана в Whyalla, Южна Австралия. Той включва инвестиционен фонд за зелено желязо в размер на 1 млрд. долара за подкрепа на нови проекти и модернизиране на съществуващите стоманодобивни предприятия.
Въпреки че това е обещаваща стъпка, ще трябва да се направи много повече, ако Австралия иска да се възползва от динамичния пейзаж и да продължи да има главна роля и в следващата глава на тази индустриална история, категорични са експерти.
USD
CHF
EUR
GBP
