Блокадата на дълбоководните пристанища на Черно море отново поставя украинската минно-металургична индустрия под натиск, пишат украинските медии. Metinvest на милиардера Ринат Ахметов временно спря Южния ГЗК, а Ferrexpo преустанови добива и производството на пелети в Полтавския ГЗК.
Причината обаче е комплексна - не само липсата на морски маршрут, а и потенциално непосилните разходи на алтернативите. При сегашните цени на рудата и стойността на транспорта за част от производителите износът по суша е нерентабилен.
През 2021 г. Украйна е изнесла 44,46 млн. тона желязна руда за $6,9 милиарда, като Китай е основният купувач. След началото на войната част от продукцията беше пренасочена по железница към ЕС, но азиатските пазари останаха практически недостъпни заради високите транспортни разходи. Украинският морски коридор възстанови част от износа в края на 2023-та, а през 2024 г. износът на руда нарасна с 90%.
Сега обаче морският маршрут отново е под риск.
Защо сухопътният износ не е решение
Украинската желязна руда е изправена пред проблем, който далеч надхвърля логистиката. Световните цени са по-ниски, производствените разходи в Украйна са нараснали, а електроенергията може да формира до 60% от себестойността на концентрата.
От началото на годината цената на електроенергията на пазара "ден напред" е скочила от около $89 до над $160 за MWh. Междувременно фючърсите на желязната руда са се понижили от около $110 до $96 за тон. Това оставя все по-малко място за покриване на допълнителните разходи за транспорт.
Проблемът е особено сериозен за доставките към Азия. Според анализатора на Dragon Capital Денис Саква Украйна практически няма възможност да пренасочи по суша към Азия обемите, които преди са пътували по море. Речният транспорт през Дунав също не може да компенсира морския износ - още преди войната той е позволявал превоз на максимум около 1 млн. тона годишно.
Алтернативата са европейските пристанища, но и тя има висока цена.
Пренасочването на украинската руда към Гданск например добавя поне $68 към цената на тон заради железопътната логистика. Доставките през Констанца са още по-скъпи.
При цена на рудата в Китай от около $100 за тон подобна логистика практически изяжда маржа.
"По-евтино е временно да се спре производството напълно", признава президентът на "Укрметалургпром" Александър Каленков.
Ferrexpo стига до критична точка
Сред най-тежко засегнатите е групата Ferrexpo на познатия у нас от близкото минало украински милиардер Константин Жеваго. Компанията няма собствени стоманодобивни мощности в Украйна и практически целият й бизнес зависи от възможността да изнася произведените пелети.
Полтавският и Еристовският ГЗК традиционно са ориентирани към далечни пазари - Азия, Близкия изток и Япония. Пренасочването на тези обеми към Европа по железница е трудно и икономически неизгодно.
Заради високите рискове в Черно море Ferrexpo спря добива и производството на пелети от 3 август за първоначално обявен период от 10 до 20 дни. Компанията обаче предупреди, че спирането може да бъде удължено. Решението дойде след руската атака през юли срещу товарен кораб, превозващ 55 хил. тона пелети на Ferrexpo.
В момента компанията продължава да изпълнява договорите си с европейски клиенти благодарение на натрупаните складови запаси. Този буфер обаче бързо се изчерпва.
Ferrexpo посочва, че при липса на допълнително финансиране и възстановяване на пълноценните доставки наличните парични средства ще стигнат само до средата на септември. В края на юли прогнозата беше още по-песимистична - тогава компанията очакваше средствата й да стигнат едва до края на август.
Metinvest - по-голям буфер, но и той се свива
По-различно е положението при Metinvest на Ринат Ахметов. Групата има собствени стоманодобивни мощности - "Камет-стийл" и съвместното предприятие "Запорожстал". Това означава, че част от добиваната руда може да бъде използвана вътрешно, вместо да бъде изцяло зависима от износа.
Това обаче не означава, че Metinvest е изолиран от кризата.
Компанията определя затварянето на пристанищата на Голяма Одеса като критичен проблем за целия украински минно-металургичен сектор. Според нея нито сухопътните, нито дунавските маршрути имат капацитет да заменят морския износ, а част от алтернативите са икономически неизгодни.
Затова Metinvest в края на юли спря временно добива в Южния ГЗК за около месец, като целта е да преразпредели наличните обеми между останалите си предприятия.
Допълнителен удар нанесе руският балистичен удар по "Запорожстал" на 11 август. Спирането на предприятието лиши миннодобивния бизнес на групата от един от големите му вътрешни клиенти, потребяващ между 5 и 6 млн. тона руда годишно.
През август производството на Обединения ГЗК може да намалее с около 30%. Това ще свие и месечните обеми, превозвани от украинските железници, с около 1,3 млн. тона.
Проблемът обаче не е само в износа. Металургичните предприятия на Metinvest се нуждаят от 230-250 хил. тона въглища месечно, а след спирането на Покровската въглищна група страната няма достатъчно вътрешна алтернатива.
Междувременно тарифите на "Укрзализница" са увеличени с 30% от 1 август. Заедно с по-дългите логистични маршрути това е увеличило дела на жп транспорта в себестойността на метала два до три пъти.
Украйна губи милиони от блокираното море
Мащабът на проблема вече се вижда и в данните за износа.
През януари-юли Украйна е изнесла 13,9 млн. тона желязна руда - с 27,3% по-малко спрямо същия период на миналата година. Приходите от износа са намалели с 14,5% до $1,08 милиарда.
Само през юли приходите са били $148 милиона, което е с 12% по-малко спрямо юни и с 22% под нивото от юли 2025-а.
За сравнение - през 2025-а Украйна е изнесла над 31 млн. тона желязна руда, като около 55% от тези количества - почти 17 млн. тона, са били транспортирани по море, основно към Азия.
Според оценка на Dragon Capital, ако морският износ остане блокиран, преките загуби за украинската икономика през второто полугодие могат да достигнат около $500 милиона от пропуснати експортни приходи.
USD
CHF
GBP
