Икономическата криза и негативните ефекти от карантината наложена заради коронавируса, вече имат видим ефект върху финансовите показатели на банковата система. Безспорно публикуваните от БНБ данни за първото тримесечие на 2020-а потвърждават думите на управителя на БНБ Димитър Радев, че банковия сектор у нас е стабилен, добре капитализиран и високоликвиден. Но суперлативите са до тук, въпреки че и това е много добър резултат за сегашната ситуация в страната.

Не може обаче да се подмине факта, че почти всички финансови резултати на банковата ни система се влошават. Ръстовете намаляват, а на места се трансформират в спадове, а спадовете се увеличават там където ги е имало.

Ето и няколко примера. Да започнем с активите. В края на март 2020-а те са 115.1 млрд. лева и в сравнение с края на 2019-а с се увеличили с 900 млн. лв. или с 0.8 процента. За сравнение за същия период на 2019-а (първото тримесечие) банковите активи са нараснали с 2.7 млрд лева или с 2.5 процента. Спадат на ръста е в пъти.

Макар и да остава в много по-високо от регулаторните изисквания, ликвидното покритие, което в края на март 2020-а е 261%, все пак намалява в сравнение с края на 2019-а когато е 269.9 процента. Още по-чувствителен е този спад, ако сравним ликвидното покритие на банковата система с това през март 2019-а когато е било 289.1 процента. А все пак това е показател, демонстриращ устойчивостта на банковата система срещу натиск за теглене на средства от кредитните институции.

Що се отнася до отпуснатите заеми (без авансите), статистиката на БНБ показва, че за първите три месеца на 2020-а брутният кредитен портфейл на банковата система нараства с 0.7 млрд. лв. (1.1%) до 67.0 млрд. лв. Увеличават се кредитите за домакинства (с 478 млн. лв., 2.0%), за фирми (с 307 млн. лв., 0.8%), както и за сектор държавно управление (със 17 млн. лв., 1.9%). А за същия период на 2019-а ръстът на брутния кредитен портфей е бил с 856 млн. лева или с 1.4 процента. Като увеличението на заемите за домакинства е било с 346 млн. лева - 1.6%, за фирми  - с 505 млн. лева, или с 1.4% и за сектор държавно управление - с 30 млн. лева или с 4.1 процента. Вижда се, че увеличение на ръста има само при заемите за домакинства, което се дължи и на наложената от 2018-а насам политика на банките за предпочитание към кредитирането на този сектор. При фирмите и при сектор държавно управление има макар и незначителен спад на ръста.  

И като стана дума за кредити не бива да пропускаме, че банковата система продължава да бележи успехи за намаляване на дела на необслужваните заеми както като брутен размер (без приспадане на стойността на обезпеченията), така и като нетна стойност. В края на март 2020-а е брутния размер на необслужваните кредити и аванси е 6 млрд. лева, а с приспадане на обезпеченията 3.1 млрд лева. Година по-рано тези стойности са били 6.71 млрд. лева за брутния размер и  3.28 млрд. лева за нетния размер. Вижда се че става дума за сериозно подобрение. Въпреки това обаче на фона на сегашната ситуация въпросът с необслужваните кредити и с тяхното управление заслужава отделно внимание и коментар.

При пасивите или т. нар. привлечени средства, също има спад на ръстовете.

Според БНБ депозитите в банковата система в края на март 2020-а възлизат на 97.5 млрд. лв., като през първото тримесечие на годината нарастват с 0.3 млрд. лв. (0.3%). Увеличават се депозитите на домакинства (с 544 млн. лв., 0.9%), на сектор държавно управление (с 233 млн. лв., 8.8%), както и тези на другифинансови предприятия (с 204 млн. лв., 5.9%). Намаляват депозитите на фирми (с 589 млн. лв., 2.1%) и тези на кредитни институции (със 107 млн. лв., 2.0%). Година по-рано - през първото тримесечие на 2019-а, картината е следната: Депозитите в банковата система нарастват с 1.8 млрд. лв. (2.0%) до 91.5 млрд. лева. При домакинствата ръста е с 899 млн. лв. (1.7%), при кредитни институции - с 443 млн. лв. (8.6%), при други финансови предприятия  - с 361 млн. лв. (11.2%), при държавно управление - със 77 млн. лв. (2.8%), и фирми - с 14 млн. лв. (0.1%)

Вижда се, че има осезаем спад на притока на средства от домакинства, докато фирмите са започнали нетно да теглят ликвидност и да намаляват депозитите си в банките. С голяма доза вероятност може да се прогнозира, че през второто тримесечие на 2020-а тези процеси ще се задълбочат и ако се стигне до сериозно намаляване на средствата на граждани и на фирми в банките, това ще е много сериозен тест за ликвидната устойчивост на кредитните ни институции.

На целия този фон напълно очаквано е печалбата на банковата система, която към 31 март 2020 г. е 296 млн. лв., да e с 13 млн. лв. (4.2%) по-малка спрямо първото тримесечие на 2019 година. Този спад до голяма степен е причинен от удвояването на  разходите за провизии или т. нар. обезценка на кредитите. За първото тримесечие на 2020- а тези разходи са 153 млн. лв. при 86 млн. лв. година по-рано. Този ръст е напълно логичен, тъй като разходите за провизии се зависят не само от редовното обслужване на кредита, но и от икономическата среда, в която се намират кредитополучателите. Всъщност при сегашната ситуация е цяло чудо, че банковия сектор отчита такъв малък спад на печалбата и въобще не е изключено към края на 2020-а, ако регулативните облекчения престанат да действат, тази печалба да изчезне напълно.