Преди време тръгна един лаф, че Голфовете се раждат в Германия и умират в България. Всъщност, те никога не умират, особено ако попаднат в български собственик. Тук започва някой от безбройните им животи, които са изписани с безброй хвалебствия.
Истината, ако не минава през изкривените очила на феновете, е доста по-различна, пише в коментара си autoclub.bg.

Факт е, че богоподобното второ поколение на модела, както и неговия предшественик и наследник на Beetle, са доста солидни автомобили за времето си и налагат стандартите в толкова популярния компактен сегмент. Но да бъдем откровени - няма как автомобил на повече от 20 години да е по-добър или по-здрав от който и да е 5-10-годишен модел, независимо от пробега и марката. С други думи - дори и да се намират тук-таме супер запазени екземпляри от „двойката", не звучи логично изобщо да се заглеждате към такива возила.

През следващите години след Golf II ситуацията за Volkswagen и бестселъра им се клатушкаше постоянно. Трето поколение с право може да бъде наречено най-калпаво, признават си го и мнозина от почитателите на марката. Като започнем от концептуалните грешки с остарелите бензинови двигатели и димящи дизели в първите години, преминем през болежките с електрическата система, стъклоповдигачите и проблемните нафтови мотори и стигнем чак до честите случаи на ръжда по каросерията, трета серия се оказва най-голямата издънка за модела. Неслучайно в България често цените й са дори по-ниски от тези на Golf II.

Идва ред и на Голф 4. Замислен далеч по-добре от предшественика си и до голяма степен изпълнен много по-качествено. В началото получава критика за по-нискотехнологичното си окачване на задната ос в сравнение с основния конкурент Ford Focus, но с времето това се оказва малък кусур. На дневен ред идват TDI двигателите, които Голф-маниаците любят и до днес.

Около началото на новия век немският производител все още залага на проблемна дизелова технология помпа-дюза, която наред с купищата си недъзи е и доста по-шумна от вече широко залегналата при Ford и Opel комънрейл технология.
На кратко за проблемите при TDI - почти за консуматив се смятат въздушните дебитомери, турбо пътищата, турбо компресорите и дюзите издъхват често след около 200 000 километра, а лагер-помпата на съединителя си е направо задължителна при смяна на самия съединител. Поддръжката на колата вече далеч не е толкова евтина, както при „тройката" - за турбо втора ръка, например, ще ви поискат поне 400-500 лева, а за нова дори и не помисляйте, освен ако нямате излишна хилядарка.

С петото поколение на Golf и проблемите, и предимствата на линията се задълбочиха. TDI двигателите станаха все по-популярни, като най-накрая Volkswagen призна и комънрейл технологията. Разходът на гориво спадна, а мощността се покачи. Но това изигра поредната лоша шега за собствениците на Golf V - масово започнаха да не издържат съединителите с вградени маховици и сложната система за управление на скоростната кутия.

Десетки са случаите на отстраняване на проблеми по метода проба-грешка - започвайки от горната помпа на съединителя и стигайки до долната, за да се установи, че в крайна сметка луфт в първичния вал на скоростната кутия прави белите. Но това е „малкият дявол" - пружините на демпферния маховик не издържат и при някои крайни документирани случаи се стига до тяхното отскубване от корпуса и триене директно в блока на скоростната кутия. Мнозина се чудят от къде идват стружките в смененото масло на кутията... А тук ремонтът вече става сериозен - ако използвате нови части, си предвидете поне 1500 лева за операцията.

В отминалите години медии и експерти не спираха да критикуват Голф 4 и 5 за нискотокачество на материалите в интериора. Всички повърхности се надраскват лесно, а не липсват и бъгове при климатрониците и таблата с инструменти.

За радост и на VW, и на голфаджиите, се появиха шесто и седмо поколение на модела. При Golf VI все още няма често срещани случаи на дефекти, които да се открояват над нормалния процент повреди. Седмата генерация е твърде нова за каквито и да е оплаквания, а дори заслужи и наградата за "Световен автомобил на годината 2013".

Въпреки неоспоримите проблеми с повечето голфове, моделът си остава нещо като религия у нас. Не очаквайте да чуете голфаджия да се оплаква, въпреки че тайно само той си знае колко стотици левове е инвестирал в привидно доброто състояние на возилото си. Форумите гъмжат от похвали за здравината, а в лични разговори дори можете да чуете за невиждани при други автомобили качества.