Предложение за брак, което е научило бъдещия съпруг на най-важния урок за B2B продажби? Вече е много трудно човек да отвори LinkedIn без поне един път да му стане леко лошо.
Платформата, замислена през 2003 г. като дигитално CV, все повече прилича на пълноценна социална мрежа - с видеа, инфлуенсъри и... доста преиграване.
Зад досадата обаче се крие нещо друго: на пазар на труда, доминиран от работодателите, способността да продавате себе си без свян се превръща в предимство. Нека я наречем чертата на "LinkedIn психопата".
От онлайн CV до мрежа с 1,3 млрд. потребители
LinkedIn отдавна не е само място за качване на автобиография. Според Business Insider трафикът към сайта е нараснал с близо 16% за последните три години, а потребителите - от 875 млн. през октомври 2022 г. до над 1,3 млрд. днес. Приходите растат с 12% годишно, а времето, прекарано със съдържание в платформата - с 10%.
New York Times допълва картината: членската база се е удвоила от 2020 г. насам, а годишният оборот вече надхвърля 19 млрд. долара. Най-бързо растящата демографска група са потребителите между 18 и 29 години. Тоест - тези, които имат най-много какво да кажат и най-малко какво да покажат от професионална гледна точка.
Сузи Оуенс, старши директор "Комуникации" в LinkedIn, обяснява пред Business Insider, че компанията иска платформата да остане място за истински хора, които споделят истински опит и експертиза. Както допълват и други експерти, LinkedIn съзнателно не се стреми да бъде "обикновена" социална мрежа - идеята е да свързва хората с икономически възможности, не просто да ги забавлява.
Това обаче не означава, че няма опити да се излезе от корпоративния контекст. Или да се прекалява с него.
Играта на "тихото наемане"
Причината толкова много хора да усещат натиск да публикуват, е промяна в самия начин на наемане. Джей Ти О'Донъл, основателка на кариерната платформа Work It Daily, описва пред Business Insider преминаването от "шумно" наемане, когато компаниите публично обявяват свободни позиции, към "тихо" наемане, при което рекрутърите просто издирват кандидати директно в LinkedIn, без изобщо да публикуват обявата.
Резултатът: колкото повече хора говорят публично за собствената си експертиза, толкова по-лесно биват открити.
Мишел Волбърг, основателка на софтуерната компания за подбор на персонал Twill, обобщава логиката пред изданието: рекрутърите не търсят просто "лидери на мнение", а сигнал за реална експертиза - броят на лайковете под поста няма значение, важното е някой да го забележи с времето.
На някои това им се получава естествено, докато при други даже най-упоритите опити приключват трагикомично.
Държавата на професионалните откачалки
Опитите на потребители неумело да "блеснат" са разнообразни - плоски шегички, показна добродетелност, култ към преработването или някакви други демонстрации на тотално откъсване от реалността.
Този вид публикации вече е част от фолклора на интернет чрез общността LinkedInLunatics (откачалки от LinkedIn), която събира всякакви "изяви": шефове, хвалещи се колко правилно е било да съкратят стотици служители; стартъп основатели, проповядващи, че времето със семейството е надценено и т.н. и т.н.
Има и по-мрачна страна - откровено дискриминационни социопатски тиради на тема раса, пол, социален статус, възраст, увреждания и т.н.
Част от най-разпознаваемите форми все пак са по-скоро типизирани - рециклират се с леки вариации от различни автори: служител прощава на стажант, разлял кафе върху него, и извежда от това урок за лидерство; дете задава наивен въпрос на родител и това се превръща в повод за инвестиционен съвет; случаен непознат на улицата изрича вдъхновяваща фраза, която "променя бизнеса завинаги".
Клише до клише.
AI-то, което пише вместо вас
Когато на едно място има толкова много кухи фрази, няма как AI да не е замесен.
Натискът за постоянно присъствие тласка мнозина към изкуствен интелект за писане на постове - с всички последици от това. Компанията за откриване на AI съдържание Pangram установява, че над 30% от постовете в LinkedIn са изцяло написани от AI, а близо четвърт от коментарите - също.
Вероятно няма друга социална мрежа, която да е така превзета от синтетичното съдържание.
LinkedIn реагира, като през юли премахна функцията за "подобряване" на постове с AI и въведе бутон за докладване на съдържание, което "звучи като AI боклук". Според Оуенс правилно се разпознават проблемните публикации в 94% от случаите, а гледанията на подобно съдържание са паднали с 40%.
Кога цинизмът е стратегия
Истинският "LinkedIn психопат" обаче не се крие зад AI и не става жертва на подигравки - той просто не се страхува от неудобство и даже е готов да се шегува с него.
New York Times разказва за Брук Суидър, която се брандира като tech baddie, смесва селфита и мемета с коментари за код и с това привлича близо 30 000 последователи и оферти от компании като Notion.
Комикът Кен Ченг изгражда 220 000 последователи, като пародира корпоративния фалш, а компаниите му плащат до 4000 долара на пост, за да ги закача публично. Шама Хейдър, която има успешен маркетинг бизнес, таксува спонсорирано съдържание от 20 000 долара нагоре и работи с брандове като Adobe.
Това също са хора, които лансират себе си без да им мигне окото, но определено са по-умели.
Не всички обаче са убедени, че тенденцията ще издържи. Бърни Хоган от Oxford Internet Institute предупреждава пред New York Times, че показността пред потенциални работодатели убива искреността - а без искреност хората трудно разчитат намеренията на другите.
И все пак, докато границата между личен бранд и професионална репутация продължава да се размива, ще има достатъчно желаещи да изпъкнат - дали като инфлуенсъри, или като обикновени откачалки в LinkedIn.
Ако не искате да сте във втората група, а все пак желаете поне в професионалната мрежа да ви обръщат внимание - придържайте се към областите, в които имате реални познания и не оставяйте AI да говори вместо вас. За да не зазвучите все едно Патрик Бейтман от "Американски психар" ви е откраднал профила...
USD
CHF
GBP
